Най-северният малък брат на АЕЦ Чернобил (снимки)

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Отвъд Северния полярен кръг големите градове са малко и съсредоточени основно в европейската част на Русия и Норвегия. Мнозинството от населението, което трябва да се справя с месеци на тъмнина през зимата и липсата на нощ през лятото, е разположено в Мурманск и Тромсьо. На ръба между Европа и Азия е Воркута, а промишления Норилск е най-северният град в Сибир.

Тундрата на Чукотка в началото на лятото

Снимка: iStock by Getty Images

Едни от най-дивите местности отвъд Северния полярен кръг са в руския регион Чукотка. Площ 7 пъти по-голяма от България е населена от едва 50 500 души. Пейзажът е зает от огромната иглолистна тайга и обезлесената тундра. Трудно проходими планини, вечна замръзналост и арктически студ, сковаващ цялата област 9 месеца от годината. Именно тук се намира най-северната атомна електроцентрала на планетата.

АЕЦ Билибино

Град Билибино е основан едва през 1955 година във връзка с откритите златни залежи. Първоначално името му е Каралваам, но по-късно е преименувано на Билибино в чест на откривателя на златните залежи в Колима – Юрий Билибин. 

Около река Колима са най-тежките лагери в системата на Гулаг, а ежедневието там е добре описано от едноименните разкази на Варлам Шаламов. Фактът, че златните залежи са намерени след смъртта на Сталин спасява Билибино от нерадостната участ да е свързан с тежките години на репресии.

Гадът е далеч от лагери и създаден от инженери и идеалисти, работещи за родината си. Билибино обаче се ражда в друга интересна епоха – Студената война и Атомната ера.

Зимните мъгли над Билибино, където температурата достига до −60 градуса по Целзий

Снимка: Wikimedia

В това време човечеството за пръв почва да осъзнава мирният потенциал на атомната енергия, а мнозина писатели и футуристи мечтаят за градове, къщи и коли задвижвани от малки реактори. Плод на тази мечта донякъде се оказва и Билибино.

През 60-те в северния град живеят едва няколко хиляди. Необходимостта от отопление за зимата и електричество за златодобива може да се реши и по други по-традиционни методи. Откъснатостта на Билибино и иновативните възможности на атомната енергетика карат специалистите на СССР да реализират един експеримент.

През 1965 година е решено в града да се построи АЕЦ, а само 9-години по-късно реакторът е включен към електропреносната мрежа на страната.

Малкият брат на Чернобил

Преди ден отбелязахме 35-годишнината от трагедията в АЕЦ Чернобил. Аварията там е причинена от кобинацията между човешка грешка и конструктивния дизайн на реакторите РБМК (Реактор большой мощности канальный). По-същество това са канални реактори с графичен забавител, като мащабът им е увеличен, за да могат да дават голямо количество енергия.

Вижте как изглежда АЕЦ “Билибино” >> >> >>

Характерното за първите поколения ядрени реактори, били съветски или американски, е мащабизацията спрямо първоначалните научни и изследователски реактори и липсата на някои елементи от защитата. Причината за тази липса е свързана с необходимостта от бърз строеж и пестене на средства. Комбинацията обаче се оказва фатална, не само в Чернобил, но и в американския АЕЦ “Три майл айлънд” и дори в японския “Фукушима”.

В АЕЦ “Билибино” е реакторите са много подобни на тези от Чернобил. Те са канални и с графични забавители. Най-общо казано дизайнът им може да се нарече смален РБМК. Официалното и наименование е ЕГП-6. Всеки един от тях дава 62 MW топлина и 12 MW електричество.

АЕЦ “Билибино”

Снимка: Росэнергоатом

Заради своя смален дизайн, а и заради липсата на човешка грешка, АЕЦ Билибино се оказва една от най-сигурните в света без никакви сериозни инциденти, въпреки сходството на реакторите с РБМК.

Според конструкторите от 60-те именно малките и компактни ядрени станции биха могли да са бъдещето на достъпното електричество. Проектът в Билибинск на практика е експериментален дебют на тази идея.

Минало и Бъдеще

АЕЦ “Билибино” е единствената ядрена централа, разположена в зоната на вечна замръзналост. Това е най-малката и най-северната атомна електроцентрала. Причината за нейното създаване са нуждите на откъснатия от света град и неговата индустрия.

Чукотка обаче има много стратегическо разположение. Тя е близо до Северния Полюс и на практика граничи с Аляска. Според мнозина това е идеалното място за секретни ядрени бази и силози, които да се използват в случай на рязко “затопляне” на Студената война. Според някой Северният и откъснат от цивилизацията АЕЦ е имал за цел и гарантирането на електричеството в тези секретни бази.

Горната хипотеза се потвърждава частично и от картата на разположението на ядрени електроцентрали в СССР и Русия. Това е единствената АЕЦ на изток от намиращия се в азиатското подножие на Урал Екатеринбург.

Карта, показваща построените в Русия АЕЦ-и

Снимка: Wikimedia

Хипотезата за необходимост от електричество и топла вода в меко казано студената Чукотка обаче не е за подценяване.

Към днешна дата атоната електроцентрала се оперира от “Росэнергоатом” и през 2025 трябва да спре да функционира. Причината се крие в слабата й ефективност, голямото производство на радиоактивни отпадъци и намирането на по-евтина алтернатива – плаващите АЕЦ.

В този ред на мисли първият плаващ АЕЦ вече е пуснат по вода и захранва различни зони, разполагайки се на някои от градовете с пристанище на Северния ледовит океан.

Ето с какво ще бъде заменен АЕЦ “Билибино” >> >> >>

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар