Народе, събуди се! Ще сменим „статуквото на джипа“ само с масово гласуване

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Реална помощ за средния и дребен бизнес заради коронакризата няма, тя е само лицемерни думи, казва рекламистът Радослав Бимбалов

Радослав Бимбалов е предприемач и собственик на рекламна агенция The Smarts. Поддържа много популярен профил във „Фейсбук“, където публикува остра критика срещу управляващите. Пред 90-те години Бимбалов бе член на сатиричния дует „Замунда банана бенд“. Пред изданието „СЕГА“ той влиза в ролята на коментатор на обществено-политическите процеси в държавата в навечерието на парламентарните избори.

– Г-н Бимбалов,  какво ви мотивира да започнете кампанията за изборите „Имаш право на България“ ?

– Обадиха ми се приятели, които живеят в САЩ от години – Ваня Креймър и Станислав Русев. Те са съответно в Чикаго и в Лос Анжделис, и дълго време се занимават с активна обществена дейност, свързана с българите там. Те бяха сред хората, които организираха изборните секции и мотивираха сънародниците ни да гласуват. Отначало ми се обадиха с по-дребна молба – да им направим постери, които да залепят по българските места в Чикаго. Има множество магазини, които се държат от българи, както и български културни центрове, българската диаспора в Щатите е огромна. Решихме обаче, че плакатите съвсем няма да са достатъчни и направихме не само тях, но и видеоклип, както и сайт, на който качихме всички постери. От там българите по света могат да ги свалят и да ги използват, за да мотивират своите сънародници.

– За българите в САЩ, Великобритания, Турция и други държави, извън ЕС, съществуват обаче доста спънки около гласуването, най-вече законовото изискване да бъдат отворени до 35 секции, което е и ограничаване на правата им.

– Това е най-големият абсурд. Посланието, с което излизаме – „Имаш право на България“, стъпва много директно върху този огромен проблем. По конституция уж сме дали право на всички българи зад граница да упражнят своя глас. Но е само де юре. Де факто ние оспорваме правото им да дадат решение за съдбините на България, въпреки че според статистиката най-големият външен инвеститор не е някоя голяма международна корпорация, а са българите, които живеят в чужбина. Те издържат своите роднини в България и представляват най-големият външен инвеститор. Откъде накъде ще им забраняваме да решават важните въпроси, свързани с родината?

Отделно държавата не само не направи нищо да им помогне да могат да гласуват по електронен път или по пощата, което щеше да улесни много нещата в условията на ковид пандемия, а и преди 5 г. въведе ограничението в Изборния кодекс. Решението да са до 35 секциите бе взето без някакви сериозни причини. Това число е „на око“, за да се ограничи гласуването в Турция. Заради това спорно решение сега ще пострадат най-вече българите във Великобритания, които въпреки рекордния брой заявления за тези избори, ще имат 52 секции по-малко. В САЩ секциите са с 11 по-малко.

Българите, които живеят в чужбина и са заявили небивал интерес да гласуват, са около 230 000 души. Което за статуквото е много притеснително. Ограничението можеше сега да се промени.

– Защо не се случи според вас? Имаше достатъчно време да реагират, както управляващи, така и опозиция.

– Истината е, че нито една от парламентарните партии в момента няма интерес българите зад граница да гласуват. Те нямат интерес и българите в страната да гласуват, камо ли тези навън. Те разчитат на своя организиран и вече уреден вот. Колкото е по-ниска избирателната активност, толкова по-добре. Българите зад граница са трудни за контролиране и при тях не стига джипът. Не могат да бъдат повлияни от популистки изявления, не могат да получат 50 лв. върху пенсията за няколко месеца. Българите зад граница са хора, които не зависят от решенията в България. Затова държавата няма никакъв интерес те да гласуват масово и активно.

Законовата промяна все още може да бъде направена, ако има воля в парламента. Биха могли да се съберат веднага депутатите и да променят ИК. Но ще видите, че няма да се случи. Въпреки надигналата се вълна на недоволство.

– Нека да се обърнем и към българите в страната. Как виждате като цяло кампанията – послания, намерения, активности и пр.?

– Комуникация за мотивиране на избирателите да гласуват не съществува реално. Има една кампания на ЦИК, която върви и която е изключително спорна какво послание отправя. Няма да коментирам качествата й – дали в 2021 г. с нашите пари трябва да се прави подобна реклама. Основното послание на тази кампания е „изборите ще бъдат безопасни за теб, ще гласуваш на метър и половина с дезифектант, при отворени прозорци, но ти си решаваш“.

Ако трябва като рекламист да го разтълкувам – да, много ще е опасно да гласуваш, но ти си решаваш. За съжаление, в момента в България всичко е такова. Посланията на всички кампании, които се провеждат в национален мащаб, са общо взето „ти си решаваш“. Сам решаваш как да се бориш с епидемията, как да се пазиш от заразата, как да спасиш бизнеса си, който загива.

Иначе самите партии и кандидати за народната любов подхождат по стария класически начин, който не бих казал, че е много адекватен. Не се раздават кебапчета, но тези, които са в позицията и в силата си, раздават увеличение на заплатите в държавния сектор, раздават помощи на своите хора, раздават индулгенции. Това са управляващите. Останалите т. нар. системни играчи действат по доста скучен начин с рехава кампания.

По-активни и забележими са новите играчи. Онези, които искат да влязат в парламента за пръв път. Представителите на опозиционните и извънпарламентарните партии, които използват активно социалните мрежи и всички способи за диалог. Защото там трябва да влезеш в пряк диалог, не можеш да използваш само джипа. Изключение прави партията на Слави Трифонов, която осъществява своята кампания без да влиза нито в диалог със своите избиратели, нито в пряк сблъсък с останалите формации.

– Но не е ли странно подобно поведение?  А в същото време, ако вярваме на социолозите, партията на Трифонов ще бъде трета политическа сила.

– За мен е хитра стратегия. Защото партията представлява Слави Трифонов. Той е лицето й и е обвит в мистиката на супер герой, който се появява само в определени моменти. Този образ се поддържа много добре. Ако „Има такъв народ“ бяха излезли от този героичен образ, рискът да бъде приземен и да му се намали силата, е много голям.

Убеден съм, че хората, които ще гласуват за Слави Трифонов, са онези, които обичайно не се ориентират в политическата обстановка и не вникват в послания, програми. За тях е важно да има светла личност, която харесват и са готови веднага да й връчат своето доверие. Функцията на т. нар. спасител. За съжаление, избираме спасител и след 4 г. търсим нов, който да ни спаси от предишния.

– Бойко Борисов преди 11 г. също беше в тази роля. Имаме ли сили и можем ли сега да му отнемем тази роля и да спрем джипа му?

– Не съм свързан с политиката и затова до голяма степен мога да бъда безпристрастен. Смятам, че прекалено дълго време се оставихме всички институции да бъдат стопени до функциите на ехо на две тонколони в един високо проходим автомобил. Реално парламентът няма никакъв контрол над изпълнителната власт. Премиерът отказва да посещава НС повече от година и половина, което е демонстрация на категорична независимост. В същото време останалите власти са във функцията на зависими. Единствената власт, която донякъде показва и отстоява своите права, е съдебната.

Всичко това, за което говорим, ще е така, докато не се надигнем всички и да променим статуквото. Ясно е, че няма да стане с протести. Защото да подадеш оставка, трябва да имаш някаква доблест и чувство за дълг. Тези хора не са способни на това. Можем да сменим статуквото само с избори. Няма друг начин.

– Как да „счупим оковите“ и да сме независими от джипове, от лицемерие, от лъжи и простотия, от шуробаджанащината?

– Ще стане с работещи и независими власти една от друга. Изпълнителна власт, която не контролира правосъдието, медиите и пр. В момента разделението на властите представлява контролиране на властите. Разделението ще се случи, ако наистина имаме правителство, което да стартира процес на прочистване. Този процес ще бъде дълъг и тежък. Защото ще тръгне отгоре и ще пълзи надолу. Държавните институции са пропити от корупция и от престъпна некадърност. Липсата и на каквато и да е модернизация на властовите системи, също ще бъде сред нещата, с които ще се борим следващите 5-10 г. Нямаме избор, ако искаме децата ни да живеят тук.

Като говорим и за лицемерието, ще дам и пример. Властимащите твърдят, че управляват епидемията, че я държат на каишка и че икономиката ще издържи благодарение на функционирането на държавната администрация. Огромна лъжа е, която се хвърля директно към избирателя.

Европейските пари, които са предвидени за справяне с последиците от пандемията, трябва да стигат до бенефициентите. Моята компания кандидатства по програма за средни предприятия, бяхме одобрени да получим помощи, които да ни помогнат да преодолеем последиците от кризата. Трябваше да пристъпим към подписване на договор, изискаха ни още куп документи, изпратихме ги. Но те просто изчезнаха от администрацията към Министерство на икономиката. Два месеца по-късно получихме писмо, че ни изключват от тази програма заради дребна административна врътка, която са си измислили. Защо ни се случва? Дали, защото съм активен в пространството и изразявам своето недоволство към властта от години или защото администрацията по този абсурден начин ограничава достъпа на бизнеса до европейските средства, които са предвидени именно за това ?! Разшумяхме се и започнахме съдебна процедура. Затова ще го кажа: „Хора, не си мълчете“. Нека кажем каква е реалната помощ за бизнеса: такава не съществува, тя е само на думи.

Автор: ТАНЯ ПЕТКОВА

Източник: „СЕГА“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар