НАСА и най-големият космически самолет в света

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

През 60-те години на миналия век Студената война е в разгара си, а космическата надпревара е в своя пик. Именно в тази епоха се ражда идеята за създаването на огромен космически самолет, който може да изведе голямо количество товар в орбита, след което да кацне на писта. Да, звучи като совалката, тъй като концепцията за нея се ражда именно в тези години. Но това далеч не е единствената концепция за космически самолет или ракета за многократно използване.

Експертите от НАСА и Rockwell International работят по създаването на масивния Star-Raker през 70-те години на миналия век. Идеята е космическият самолет да създаде мрежа от 60 геосинхронизирани сателита, които да събират слънчева светлина и да я “изстрелват” под формата на лъч към Земята. НАСА смята да създава и изстрелва по два сателита годишно между 2000 г. и 2030 г.

Вижте как изглежда Star-Raker >> >> >>

Космическата совалка на САЩ, която е на финалната права по това време, няма възможност да създаде тази мрежа, тъй като не може да доставя големи товари на геосинхронизирана орбита.

Така се ражда Star-Raker. Космическият самолет е дълъг 103 метра, а размахът на крилата е 93 метра. За задвижването отговарят 10 хибридни реактивни двигателя, които извеждат машината до 29 километра надморска височина. Там се стартират 3 ракетни двигателя, работещи с течен кислород и водород.

Гигантският космически самолет е трябвало да доставя 90 тона на ниска околоземна орбита.

Star-Raker трябвало да може да излита от почти всяко голямо летище, както и да каца на него. Само с минимално обслужване самолетът трябвало да може да е готов за нова мисия в космоса.

За жалост обаче, космическият самолет се оказал невъзможен за създаване с технологиите от миналия век. Една от основните причини е хибридният реактивен двигател, който също трябвало да гори водород, а не керосин. Агрегатът трябвало да е с вграден рамджет в конструкцията си, който да работи на голяма надморска височина, но преди включването на ракетните двигатели. Реактивните двигатели трябвало да ускоряват до над 7000 км/ч.

Огромният космически самолет е трябвало да ма и много надеждна изолационна система, която да го пази от топлината при ускорение и навлизане обратно в атмосферата.

Сумата за разработването на Star-Raker също щяла да е доста голяма. Междувременно петролната криза на САЩ била разрешена, а проектът за добив на слънчева енергия от космоса – забравен. Така и космическият самолет се оказал ненужен.

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар