Нашата мутра по примера на Холандия, искал да сменя името на България

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Държавите бягат от старите си имена, когато започнат да се срамуват от тях – като Холандия

Холандия се отказа от широко разпространеното си име и поиска от 1 януари да бъде наричана с по-непопулярното Нидерландия. Съображенията й са главно репутационни. Установила e, че името й не извиква вече традиционната представа за “страна на лалетата”, а за страна на наркотиците и проституцията. Поне туристите оставали с такова впечатление.
Официално обясни, че Холандия е историческото название на само две от 12-те провинции на страната и не бивало да се ощетяват другите.

Освен това си измисли ново туристическо лого, за което плати 200 000 евро. В него инициалите на Нидерландия – NL (ниска земя) – са изрисувани като стилизирани лалета, за да върнат симпатичния национален образ, от който светът бе започнал да отвиква. Решението предизвика публикации в целия свят и едно популярно издание определи отзвука като несъмнен успех на ребрандирането на страната.

Както биха казали рекламистите – няма лоша реклама,

щом прави впечатление. Каква полза можем да извлечем от чуждия опит? Както Нидерландия желае да запази образа си на страна на лалетата, така и България има интерес да я виждат като страна на розите. Само че през годините на прехода тя си спечели непрестижно име, което други държави (и особено нидерландците) постоянно й напомнят – страна на корупцията. Затова отказват да ни пуснат в Шенгенската зона, колкото и да се стараем да покажем, че сме се разхубавили с помощта на Еврокомисията и нейните последни хвалебствени доклади.

Самият аз се сблъсках с такъв проблем, когато едно лято преподаватели в холандски висши училища се свързаха с мен с молба да посрещна техни студенти, тръгнали на автопоход из Европа, за да да се запознаят с особеностите на различните държави в ЕС. Поискаха да им разкажа какво представлява България като страна на корупцията, защото смятаха, че това е типичното за нея. Отклоних предложението им, като обясних, че предпочитам за България да се говори в чужбина като за страна на розите, както те предпочитат ние да виждаме в Холандия страна на лалетата.

Завоят, който правят нидерландците, ни показва, че трябва да мислим и действаме нестандартно. Те не се отказват от наркотиците и червените фенери, а се отказват от компрометираното си име. И ние не можем да се откажем от корупцията на високо равнище, защото ще загубим най-ценния продукт на 30-годишния си преход – клептокрацията, която ни управлява независимо от смяната на правителствата. Вярно е, че тя посрами името на държавата ни, но по-безболезнено е да се откажем от името. Ще похарчим някой и друг лев за ново национално лого – и толкоз. Нищо не пречи да му вплетем венец от рози.

Когато става дума за ребрандиране и национален пиар,

поне си имаме готов специалист. Няма друг, който така добре да се грижи за привлекателния образ на България в страната и чужбина, както премиерът Бойко Борисов. Където и да се намира, той отправя положителни послания през личния си профил в социалната мрежа Фейсбук, защото не харесва нито медии, нито професионални пиари. Превърна личната си пиарка в скромен видеооператор на смартфон, за да го носи на дълга пръчка край снагата му при постоянните му пътешествия.

Така обществото може да улавя всяка негова дума и да забрави опонентите му. Още преди пет години той заяви намерението си да концентрира цялата пиарска власт в ръцете си: “Не ми трябват медиите! И от мен да знаете – не гледайте телевизия, не слушайте радио, не четете интервюта и въобще не може да ви ядоса никой. Въобще не ми трябвате, медиите – нали виждате как си ме посрещат хората”. Това бе в началото на май 2015 г. А днес спокойно може да каже:

“Държавният пиар – това съм аз”

Качествата на премиера Борисов като държавник са много спорни и затова опозицията намира изобилие от поводи да го атакува – за ниското жизнено равнище, за демографската катастрофа, за липсата на върховенство на закона, за превръщането на страната в международно бунище, за мръсния въздух и недостига на вода, за малограмотността и влошаването на здравните услуги. Само за едно не може да му отрече уменията – да разкрасява действителността. Вярно е, че като художник е нула, но това не му пречи да се зарича, че ще нарисува по-хубава карикатура от Христо Комарницки. Вярно е, че като журналист дори не се е пробвал, но пред Цветанка Ризова от Би Ти Ви дръзко заяви, че би бил най-добрият разследващ репортер.

На холандците им бе сравнително лесно да се откажат от едното си име, защото си имаха друго готово. България е в по-трудна ситуация, защото уверява, че е от малкото държави, които никога не са сменяли своето име от самото си възникване. Може би защото никога не е звучало толкова срамно. Историята не помни България да е сочена като мутренска и дори мафиотска държава. Кой ли не й натякна, че й куца правовият ред. Даже новият голям приятел на Борисов и негов съмишленик по медийни и пиар въпроси президентът на САЩ Доналд Тръмп му изпрати тези дни специална съветничка по юридическите проблеми в американското посолство в София, за да наблюдава отблизо как върви съдебната реформа и борбата с корупцията.

Новата година дойде, но България не може да заяви, че вече не е същата. Нужен е решителен завой и само Борисов може да го направи. Трябва да се откаже от името й, като й даде по-благозвучно. Ако го направи, историята на нашата страна ще се дели занапред на два големи периода – до Борисов и след него.

Но как да се казва?

Островите Кук решиха миналата година да сменят името си, защото им напомня за колонизатора Джеймс Кук, когото туземците на Хавайските острови изяли (вероятно) по свои причини. Но нямат готова идея и си дадоха неограничено време да мислят.

За помощ може да се прибегне до националния химн, който е носител на духа на нацията. В химна на островите Кук се пее за “Всемогъщия Бог”, който ги закриля. Не се споменава названието на държавата, но би било неразумно насред Тихия океан да се заимства името Господне. В нашия химн също не се споменава България.

Пее се за милата родина, което означава, че тя също би могла да запази химна си, след като си смени името. В него се посочва, че тя е “земен рай”. Точно в това ни убеждава и Бойко Борисов, когато оценява 10-годишното управление на ГЕРБ.

Остава му само да го запише в конституцията. Щом за избора на независим председател на КПКОНПИ като Сотир Цацаров събра конституционно мнозинство в парламента, защо да не събере и за по-красно име на държавата?

източник: https://bulbulgnewsbgg.blogspot.com/2020/01/blog-post_890.html

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар