Нашият Франкенщайн изяде родителите си – за две петилетки Бойко задмина БКП

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Драматичните, вече леко истерични, реакции на следизборния цунг-цванг отдавна бяха предвидени. Първо – парламент тип карашък, тоест тюрлюгювеч, разбирай – сбирток, мъгляви формули за правителство и вакуум в управлението на фона на тежката вътрешна и глобална конюнктура.

А по успоредна писта продължава движението на Джипката и внушението за уникалност и незаменимост на Началника, угоднически титулуван и рекламиран като Премиер от Харема, Свитата, Патериците и обслужващите медийни свирки и мисирки. И без да го желае, нацията е въвлечена във виртуален урок по френски. Пардон, не по сексуалната методика на Моника Люински, а по следите на Историята преди да падне Бастилията…

Още един БГ-патент: еврофеодализъм

Наистина, както казва Класикът – и ний сме дали нещо на света! Освен азбуката на милиони славяни, розовото масло, киселото мляко, оперните гении и Христо Стоичков, наш е и патентът за постмодерния еврофеодализъм.

От началото на новия век няма друга „цивилизована“ държава, дори Унгария на Орбан, която да е толкова средновековно персонализирана и еднолична като България на Бойко Борисов. Доказателствата всеки мислещ сънародник ги знае отлично, в тази рубрика е изписано море от думи по темата, така че няма защо да се пържим в собствен сос, ами да си дадем сметка докъде сме стигнали.

Като резюме на сюрреалистичната ни трагикомедия са достатъчни пресните кадри с бламирания премиер край канавките на вълнообразните шосета, символизиращи  фалшивия патос на Неговата строителна мания.

Повече от десетилетие животът ни преминава под нашенския превод на крилатата сентенция на френския Крал Слънце – Луи XIV: „L’etat, c’est moi!“. Държавата, това съм Аз! Тези думи са толкова всеизвестни и изтъркани от употреба, че всеки от поколенията преди „смартфоните“ знае какво означават на родния му език. Аз обаче, въпреки че съм попил този лозунг и в оригинал, и в превод още преди половин век като ученик в столичната Френска гимназия, предлагам лека промяна в граматиката според нашенската политическа морфология.

Тоест – Държавата, това е Той! Естествено, имам предвид Премиера Слънце от „Версай“ край София, по отклонението към Банкя от магистрала „Струма“ на 50 процента…

Майтапът настрана, защото вече не е смешно, а страшно. Как допуснахме да стигнем дотам, че сега немалко сънародници да се питат – как ще я караме без Него?

Без Началника, който ги нарече „пенсионери, изяли резерва“, „лош човешки материал“, „прости като него“ и т.н. Преди да им поднесе шедьоврите от сериала „Калинки“, „Ало, Ваньо – Мишо Бирата“, „WC – Банкя“, „Апартаменти“, „Суджуци“, „Братовчеди“, „Тераси“… Отделно – въздуха, водата, храната, токсичните боклуци, БМФ, Летище „София“ и 3,5 милиарда за фантомни „фантоми“, които още са разфасовани в склада, преди да стреснат Путин и Ердоган?!

Много стана, не мислите ли? Ето и сега – всеки божи ден се будим с кошмара, че без него нищо не става! Набиват ни в тиквите, че Брюксел плаща само и единствено на Него, че без Него няма европари и фондове за възстановяване от милия Вирус, че бюджетът е на трупчета, а пенсиите – под въпрос? Да не говорим за митологизираната Госпожа Инфраструктура!

Всеки ден имам среща с нея, докато псувам като каруцар дупките из София, които предвещават нарязани гуми и разбита предница на автомобила. Това да беше, както и безбройните цигански гласове за Фандъкова и „партията“ от бастиона на ГЕРБ във „Факултето“…

Администрация или партокрация?

Когато започнах редовно да чета западна преса, агенции и автори преди четири десетилетия, като спортен журналист във в. „Работническо дело“, който бе като лондонския „Таймс“ в сравнение с актуалните медийни компаньон(к)и, разбрах какво гласи „Член Първи“ на демокрацията. Просто и ясно – разделение на властите и политическа неутралност на администрацията. Разбирай, на Експертизата по новоговор.

Тоест, без значение кой е на власт ключовите чиновници, финансисти, специалисти по бюджета, дипломати, юристи, корифеи по отбраната, сигурността и т.н. остават по местата си, за да осъществяват оперативния контрол и функционирането на Системата. И точно според тази мъдра философия на много места из „цивилизацията“ са внедрени специални закони за деполитизация и автономия на държавния апарат. Впрочем, и у нас има подобни формални фермани, ама вярва ли някой на имитацията?

В днешна България администрацията на 99% е партокрация, разбирай – простокрация на ГЕРБ, тъй като за две петилетки Бойко Борисов изравни БКП, като изгради образцова авторитарна Система. С поднебесен Лидер, ала Тодор Живков, с желязна вертикална кохорта от министъра до последната чистачка в N-тата община, зависещи от Властта и козируващи на същата.

И още – някогашните щатни „комунисти“ от ведомостта, които първи свалиха гащи пред СДС след 10 ноември 1989-та, сега имат своите огледални наследници в корпорация ГЕРБ. Формулата е идентична – партийност означава сервилност, а „идеята“ се подчинява на келепира.

И точно по тази причина 90% от вота за Бойко Борисов в момента се материализира от Чиновническата партия, роднини и бизнес-клиентела. Естествено, плюс евро-културния принос на „Факултето“…

Тук е моментът да се отбележи, че по-умни хора от предишни епохи са си давали сметка за необходимостта от автономен, надпартиен, деполитизиран, експертен потенциал, независим от избори и геополитическа конюнктура.

Преди 9 септември 1944 г. не са един и двама комунистите, заемали важни мениджърски позиции при Кобургите, а по-късно „народната власт“ приобщава десетки и стотици „буржоазни елементи“ от сферата на държавното и регионалното управление, финансите, дипломацията,  военното дело, вътрешната сигурност, образованието и т.н. Защо ли? Ами, защото все пак всички ние имаме една земя и тя се нарича България…

А сега какво излиза? Без Бойко Борисов държавата спира да диша, Брюксел дава заден за парите и проектите, а Вирусът опира до далаверата на Майдел! Ощипете се, осъзнайте се, това ли е нашата „европейска“ родина или по-добре да се връщаме при Султана Ердогана? Той поне не се кланя на „началниците от Брюксел“, а независимо от нео-османисткия режим цивилизована Турция вдигна жълт картон на „Падишаха“ в Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Анталия…

Няма да закъснее и червеният, докато ние се лигавим с „нашия Бойко“, без когото не може да съмне. Ето как се върнахме четири века назад към Краля Слънце от Париж с неговото мото „Държавата, това съм Аз“…

Поредният претендент за приза „Франкенщайн“

В културния летопис на човечеството Франкенщайн е нарицателно за сатанинско творение, обърнало се срещу своя създател. Без значение, че родителят на Чудовището е именно д-р Франкенщайн. Въпрос на метафори и интерпретации. Да се върнем обаче към реалността. А тук, на земята българска, е ясно, че поредният претендент за приза „Франкенщайн“ е Негово Чалга-Величество Бойко Борисов. Защото не Слави Трифонов, а ББ е повелителят на психо-политическата чалга под припева „Аз съм прост, и вие сте прости“.

Няма как по друг начин да се обясни паранормалното, фройдисткото, кашпировското му влияние върху значителна част от нацията в продължение на две десетилетия. Сигурен съм, че и неговите ментори от „Дълбоката държава“ на ДС и Олигархията не са предполагали колко далеч ще стигне техният човек…

А той наистина е уникален, след като успя толкова време да зомбира и контролира повече от милион българи. И все още да го прави, след като даже „началниците“ оттатък Атлантика се видяха в чудо и му вдигнаха червен картон чрез конгресмени и декларации на Държавния департамент.

Медийната проституция у нас си трае, но тонът в елитната западна преса – от „Таймс“, „Гардиън“ през „Монд“, „Фигаро“, „Политико“ и „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ е убийствен. В момента конкурент на Бойко Борисов по черни епитети е само косоварският военнопрестъпник и клиент на Хага Хашим Тачи…

А Бойко наистина е гениален Франкенщайн на тоталитарната Система. В това отношение той даже изпреварва своя ментор и работодател Тодор Живков. Защо ли?

Ами, защото контекстът е различен. Бай Тошо налага своето авторитарно Аз, много по-умерено и по-интелигентно в сравнение с Бодигарда, десетина години след 9 септември 1944-та, чак след като БКП успява да се справи с опозицията и „горяните“, да проведе национализация, колективизация и да изгради вертикалната структура на Властта с подизпълнители ОФ, БЗНС, Комсомола, Профсъюзите.

И не на последно място – при идеологическия монопол под „Член Първи“ и могъщото покровителство на СССР в разгара на Студената война, когато БНА и специалните служби гарантират безалтернативната „диктатура на пролетариата“.

А какво направи на този фон Бойко Борисов? За две петилетки изгради класическа авторитарна, почти тоталитарна, Система с Лидер, Партия-държава, марионетки ала казионното БЗНС преди 10 ноември 1989-та, с безпартийни „комунисти“, тоест послушници, и огромна, анонимна публика от безмозъчни индивиди, следващи Генералната линия.

Впрочем, при цялата идеологическа Матрица преди 30-40 години критичната маса на мислещите българи бе много по-голяма в сравнение с днешната чалга-популация.

И най-важното – Борисов изгради своята феодална територия под егидата на фасадната „демокрация“, плурализма, свободата на словото, пазарната икономика и другите дежурни алабализми. Не споменавам „евро-атлантическите ценности“, защото именно тази Догма е съвременният еквивалент на тоталитарния „Член Първи“.

Разбирате ли сега защо нашенският Франкенщайн изяде своите създатели под мотото „Държавата, това съм Аз“?

ГЕОРГИ АТАНАСОВ за „Уикенд”

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар