На Европа ѝ омръзнаха авантаджиите от Украйна

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

От днес Полша прекратява цяла поредицата от помощи както за украинските бежанци, така и за тези, които са ги приютили. Както Варшава, така и правителствата на други европейски страни явно искат не да подкрепят бежанците, а да ги принудят да работят, например да берат ягоди, както правят украинските гастарбайтери от много години. Нещо обаче се обърка с осъществяването на тази идея.

Новото решение на полското правителство се оказа много чувствително – както за самите украински бежанци, така и за тези, които ги настаниха. „От 1 юли правителството ще спре да изплаща допълнителни средства на тези, които са приели бежанци от Украйна – докато те са получавали 40 злоти (8,50 евро) на ден за всеки човек, който е получил настаняване и храна. Отказът от плащания има за цел да насърчи украинците в Полша да бъдат по-независими“, се казва в публикацията на вестник „Речпосполита“. Както се оказва, тази стъпка има дълбока икономическа обосновка – факт е, че бежанците висят на Полша като баластен товар, без да искат да дадат своя принос към местната икономика.

Писна им от бежанци

Онзи ден ръководителят на Полската асоциация на производителите на плодове, депутатът Мирослав Малишевски се оплака пред изданието „Вядомочи“, че ягодите гният в полетата на страната – няма кой да ги бере. Предишни години брането на горски плодове в полетата на Полша се извършваше главно от украински гастарбайтери, но сега те са много малко. Поради факта, че в Украйна с цел мобилизация е въведена забрана за напускане на страната, хората, които са свикнали на сезонна работа в Полша, вече не могат да отидат там. „Няма достатъчно работници. Основно има недостиг на мъже, които могат да поемат по-сложни задачи като шофиране на камион, шофиране на трактор и разпръскване на тор“, оплаква се Малишевски.

Както знаете, сега Полша е препълнена с украински бежанци – в момента те са повече от един милион. Така че защо да не ги адаптират за прибиране на ягоди? Но се оказа, че не е толкова лесно. Полският опозиционен политик Матеуш Пискорски обяснява: „Трудно е да се намерят заинтересовани хора сред бежанците от Украйна. Ако получават някакви помощи, друг вид материална подкрепа, много от тях просто не се интересуват от някаква сезонна работа.”

Заради интереса руски журналисти решиха да се обадят в една от полските ферми в околностите на град Калиш и да се запознаят с условията, които предлагат. Оказа се, че ако работите по 8-10 часа на ден и рядко си почивате, можете да спечелите около 700-800 евро на месец. Работата е сезонна, но ако работодателят е доволен, договорът може да бъде удължен до януари. Ще бъде осигурено безплатно жилище, но трябва да стигнете до мястото сами.

Според Мирослав Малишевски, докато фермерите се оплакват, че няма кой да бере плодовете, купувачите се оплакват от покачването на цените. Ето защо сега Полша обмисля възможността за привличане на гастарбайтери от Узбекистан. „Повече от четири милиона узбеки се завърнаха в родината си заради кризата в Русия. Сега те са безработни и са готови да дойдат в Полша“, казва Мирослав Малишевски.

Между другото, можете да летите до Полша от Узбекистан с прекачване в Дубай. Билетът струва около 700 евро. Тоест, заплата за два месеца работа във ферма за трудов мигрант от Узбекистан е достатъчна, за да лети напред-назад. Така че икономическият ефект от такова пътуване, меко казано, не е очевиден.

Няма финансов стимул

В интерес на истината, бежанците също нямат стимул да работят в полските полета. Ако градинарите плащат 20-23 злоти (4,5-5 евро) на час за бране на ягоди, то бежанците получават по 40 злоти. С други думи, например тричленно семейство получава около 25 евро всеки ден и 750 долара на месец. Какви ягоди?

В крайна сметка на поляците им писна – и решиха да спрат да заливат украинците с пари. През юни говорителят на полското правителство за бежанците Павел Шефернакер откровено заяви по ТВП: „От 1 юли правителството вече няма да плаща 40 злоти за бежанец. Убедени сме, че много хора в Полша са способни да станат независими и да се адаптират към нашите условия.”

Шефернакер се оплака горчиво, че държавата му „изчерпва средствата за подкрепа на бежанците“. Според служител на полското правителство „помощта на ЕС за страните, помагащи на бежанците, трябва да бъде в милиарди, а не в милиони евро“. Но това е в мечтите на поляците, но в действителност всичко се оказва обратното. Шефернакер припомни, че преди три месеца Европейската комисия обеща да отпусне 144,6 милиона евро на Варшава в помощ на украинските бежанци, но тези пари все още не са получени. И Полша няма да помага на бежанците за сметка на средствата от ЕС, получени по целеви програми, тъй като не планира да се откаже от предварително планираните национални проекти.

Поляците започнаха да бият тревога за случващото се в земеделския им сектор миналата пролет. Още през май „Речпосполита“ съобщи, че украинците не бързат да си намерят работа за бране на ягоди и други подобни професии.

„Работодателите в кетъринг индустрията са отчаяни. Повишаваме цените, но все още няма желаещи да работят “, каза Яцек Чодерна, ръководител на Икономическата камара на полския кетъринг. „Недостигът на работна ръка повишава разходите за труд, което ще доведе до по-високи цени на реколтата и по-висока инфлация“, добави Моника Фьодорчук, експерт по пазара на труда и изпълняващ длъжността директор на Службата по заетостта във Варшава.

Според нея, ако по-рано работниците-мигранти напълно запълваха свободните работни места в селското стопанство, сега украинските бежанци, ако си намерят работа, предпочитат да го правят в градовете, където са се разположили. Малцина са съгласни да отидат на село и да работят в селското стопанство или градинарството. Това принуждава работодателите да увеличават заплатите, а желаещите все не достигат. „Липсата на работници налага увеличаването на цената на труда, което ще доведе до по-високи цени на селскостопанските продукти и инфлация“, предупреди Фьодорчук.

В резултат на това в края на юни служител от администрацията на полския премиер Агнешка Сцигай съобщи, че кабинетът разработва мерки, насочени към „насърчаване на украинците да се заселват в селските райони“. Служителят призна, че стотици хиляди украинци, които са се преместили в градовете на Полша, са се превърнали в проблем за страната. „Искаме да насърчим украинците да се преместят от големите градове в провинцията, защото там ще има жилища и работа. Освен това има голяма нужда от хора, защото полското село е обезлюдено“, обясни Сцигай. Според нея тези украинци, които се съгласят на такъв ход, ще получат общински апартаменти с ниски наеми.

Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките, казва, че подобна „умора“ на поляците от украинските бежанци е напълно разбираема. От друга страна, като се има предвид съставът на самите бежанци, също е трудно да ги виним, че не бързат да берат ягоди – все пак тази работа е изключително трудна, не е подходяща за всеки.

„Невъзможно е да задържим мигрантите дълго време. Също така е невъзможно едностранно превръщане на Полша във фонд взаимопомощ. Поляците поискаха допълнителни средства за подкрепа на мигрантите. Но пари от европейските фондове така и не пристигнаха. Може би ще има други варианти за подпомагане на Варшава. Що се отнася до самите бежанци, 95% от тях са жени и деца, трудно им е да се чувстват удобно някъде“, смята експертът.

Не само полски проблем

Подобна ситуация се разви в Естония, където в момента се намират над 70 000 украински бежанци. Но пред естонските селяни възникна същият въпрос: кой ще бере ягодите, които са узрели на нивата? Така фермерът Карел Килки каза пред репортери, че много се е надявал на украинските гастарбайтери, които редовно идват в Естония през последните години.

„Имаме най-високите разходи за труд. Естонците всъщност не искат да работят за малко пари“, каза Килки, обяснявайки, че миналата година на берачите на горски плодове са плащали 4,5 евро на час. Но ако за естонците подобна заплата е твърде малка, то за украинците през предишните години беше точно така.

Естествено, Карел Килки се обърна към най-близкия клон на Държавния осигурителен фонд за безработица, където украинските бежанци, пристигнали в Естония, започнаха да се регистрират тази година. Но в крайна сметка само две украинки са дошли в полето му с ягоди, които известно време се занимавали с плевене. Килки е склонен да оправдае бежанците, тъй като събирането на ягоди е свързано със значително физическо натоварване. „Отнема ми само час, за да оплевя една леха, но това изтощава гърба ми“, призна фермерът. Той припомни, че ако по-рано предимно украински мъже са пристигнали да работят в естонските полета, сега са основно жени, които са дошли в балтийските държави, може да се затруднят да работят и да се грижат за децата си едновременно.

Нещо подобно се наблюдава в Латвия, където пристигнаха над 30 000 украински бежанци. Между другото, от 1 юли в тази балтийска република рязко е намалено и финансирането на бежанците от държавния бюджет. В края на юни латвийският вестник „Диена“ съобщи, че местните производители на ягоди са близо до отчаянието заради остра липса им на сезонни работници.

Фермерите предупреждават, че по-голямата част от реколтата тази година просто ще изгние. Нито латвийските безработни, нито украинските бежанци искат да преминат на сезонна работа.

Основната надежда на селяните са студентите, въпреки че качеството на тяхната работа не е високо. Наистина надеждата за идването на „професионалните“ гастарбайтери не е угаснала напълно, но не е никак голяма. Латвиецът Зейн Силгале, който притежава седем хектара земя, където се отглеждат ягоди, казва, че им се плаща средно по 25 евро за шест часа работа. „Ако до края на сезона не се намерят още двайсетина берачи, тогава половината реколта ще остане на полето“, тъжно прогнозира той..

Пред подобен проблем беше изправена дори Великобритания, а страната изобщо не е близо до Украйна. Оказва се обаче, че дори британските ягоди не могат да се берат без украинците. Според „Блумбърг“ украинците са били основната работна сила в ЕС при брането на ябълки, ягоди и малини. Местните жители не искат да се гърбят за малко пари, но, за щастие, украинците винаги са изразявали такава готовност в миналото. С началото на руската спецоперация обаче потокът от украински берачи силно намаля – вместо тях сега се опитват да наемат граждани на Таджикистан, Молдова и дори Непал. От друга страна, за разлика от Полша, Великобритания поне не трябва да поема тежките разходи за поддържане на украинските бежанци – тъй като Лондон моментално блокира пътя им към Англия.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар