Невидимият път на боклука | Бизнес.dir.bg

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Навсякъде сме заринати с отпадъци и парадоксалното е, че въпреки това не знаем какво количество точно генерираме, кой го създава, защо и какви такси плащане за рециклиране на отпадъците. И най-важното – какъв е ефект се постига от това? Липсата на ясна и общодостъпна информация ни кара да тръгнем по следите на невидимия път на боклука и да търсим ефективно решение за справянето с наболелите проблеми. Това е следващата бомба със закъснител в екологията, която ще избухне ако не започнем да действаме спешно като общество.

След мръсния въздух, ще бъдем глобени от Брюксел със санкции и за незакритите незаконни сметища в страната, обяви преди дни и новият министър на екологията и вицепремиер по климата Борислав Сандов. Но по-важният въпрос е как да се справим трайно с въпросите в България, защото на Европа може да й пука какво правим с боклука, но на нас трябва да ни пука много повече.

Според последните промени в Закона за управление на отпадъците до 2035 г. трябва да рециклираме 65 на сто от битовите отпадъци и само 10 на сто да отиват на депа. При нас ситуацията обаче е толкова сложна, че това изглежда почти невъзможно да се случи толкова скоро. Боклуците, които отиват на депата намаляват значително, но през 2017 г. все още са 61,8%, което е далеч от средното за ЕС от 23,5 % според данните от Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година. Рециклираните битови отпадъци за 2017 г. са 34,6% при средно ниво за ЕС от 46,5%, показва пък статистиката на Евростат.

Решение ли са глобите за общините?

Общини си спестяват пари и не карат отпадъците на регионалните депа, но в същото време искат от нас пари, за да рекултивират незаконни сметища, тази практика трябва да бъде прекратена, коментира Сандов. Имаме още 23 незакрити сметища и ще глобяваме общини ако не искат да ги закрият, беше категоричен той. Целта е отпадъците да отиват в новите регионални депа, където боклукът се разделя, оползотворява и възможно най-малка част да отива за депониране. Бизнесът с боклук е много успешен с години, защото никой не знае колко точно боклук произвеждаме и как го обработваме, така невидимият път на боклука става много добра ниша, защото заради липсата на информация има и дупки в контрола.

Последните години стана актуално и изгарянето на отпадъците и образуването на RDF гориво, което се използва в работата на топлофикациите и предприятия от тежката индустрия, защото ЕС го признават като вариант за намаляването на отпадъците. Това е финална стъпка, която намалява изключително депонирането на отпадъците. При изгарянето на RDF не се отчитат квоти и боклукът се явява евтина алтернатива, посочи екоминистърът. Но проблемът е, че българските общини не успяват да разделят отпадъците и качеството на това гориво съвсем не е много добро. Случва се така, че рециклируемите отпадъци не са отделени, поради което замърсяването от изгарянето никак не е за подценяване.

Така явно излиза по-изгодно да произвеждаме много отпадъци вместо да ги рециклираме.

Боклукът е в повече на депата, защото трябва да се рециклира

София вече от години търси трайно решение на проблема с отпадъците, но повече от десетилетие не намира такова щом продължава да удължава живота на старото депо „Долни Богров“, което трябваше да е закрито отдавна. Но продължава да събира над 100 000 тона боклук годишно, както писаха преди десет дни от вестник Капитал. София произвежда толкова много боклук, че запълва депо „Садината“, по-бързо отколкото трябва и затова иска разрешение да трупа боклук на депо „Долни Богров“. Депо „Садината“ е част от Интегрираната система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци, която включва инсталация за биологично третиране за зелените отпадъци, депо „Садината“ и Инсталацията за механично-биологично третиране (МБТ) или както казваме бъдещия завод за производство на RDF от боклуците.

Вероятно решението на този проблем се крие в ефективното разделяне на отпадъците. Но за да се случи това гражданите трябва да започнат да вярват на системата. Липсата на доверие и тезата, че боклукът разделен отива на едно място, трябва да бъде осветлена от държавата и местните власти. Те трябва най-после да си свършат работата и да започнат да информират гражданите за това какво се случва с боклука и как трябва да се случи неговото събиране, с една дума нуждаем се от повече обяснения за пътя на боклука.

3e-news.net

Държавни и общински власти са в постоянно противоречие. Държавата обвинява общините, че не разделят боклука и не рециклират, общините пък смятат, че държавата не е разпределила правилно функциите на всички участници в процеса по управление на отпадъците, защото им вменява отговорности и задачи, които те не могат да финансират със собствени средства.

За депониране на всеки тон отпадък, общините плащат такси. Именно задължението да плащат отчисления за всеки тон депонират отпадък кара някои общини да използват старите си сметища или да забавят закриването на старите. А без липсата и на допълнителен ресурс от оскъпяването на такса смет, средствата няма как да достигат. Затлачването на проблемите с години и отказа на кметовете да прилагат непопулярни мерки и на държавата да прави по-големи реформи водят до задълбочаване на проблемите с боклука и наказателни процедури.

Концепцията за отчисленията за всеки тон

депонират отпадък да се преразгледа, искат общините

Тази такса беше създадена с цел да стимулира общините да водят по-малко отпадъци на депото вместо това обаче много от тях ги карат на старите нерегламентирани сметища. Това са т.н отчисления. В Наредба № 7 от 2013 г. е предвидено отчисленията прогресивно да нарастват, като за 2021 г. те са 82 лв./т, а за 2022 г. и следващите години ще бъдат 95 лв./т. депониран отпадък.

Според националното сдружение на общините в България отчисленията като цялостна концепция трябва да бъдат преразгледани, тъй като в не малък брой общини въобще не се прилага разделно събиране на отпадъци, финансирано от организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Това поставя тези общини в неравностойно положение спрямо останалите, категорични са от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Справедливо решение би било те да са освободени от отчисления за депониране. Нарастване в годините на отчисленията и съответно процентите, които трябва да се постигнат за освобождаване от тези отчисленията следва да са разпределени по региони и по години и съобразно планираните инвестиции.

А първа стъпка според община Бургас е успешната разяснителна кампания сред населението – детски градини, училища, университети. Общините имат нужда от държавна подкрепа за повишаване информираността на гражданите по отношение на разделното събиране и оползотворяване на отпадъците, коментира Весна Балтина, зам,-кмет на Бургас. Финансирането никога няма да е достатъчно, но е време да стане ефективно, за да виждаме трайни резултати.

Необходима е нова национална информационна система за отпадъците

Необходима е нова национална информационна система за отпадъците (за количествата генерирани и депонирани), обясняват от НСОРБ в отговор на въпроси на Dir.bg и 3eNews. Това е свързано с цел елиминиране на натрупаните систематични грешки и множеството институции работещи с различени и несъвместими данни. Важно е да има докладване в реално време, което да създава условия и за навременен контрол и верифициране на отчитаните данни, коментират общините.

Действително има изоставане в темповете на рециклиране на отпадъци в страната, коментираха експертите на НСОРБ. Но общините са затънали в сериозни проблеми с боклука.

Всъщност има значителни различия между общините по показателя образувани битови отпадъци на жител на година, което освен от различията в икономическите и социалните показатели се дължи и на неточното измерване на този боклук. Причината е липсата на измерващи везни на депата, които все още не са приведени в съответствие с нормативните изисквания, показват анализите в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година. Община Бургас е единствената в страната, която тегли всеки съд с отпадъци независимо от вида и предназначението му, в т.ч. смесени битови отпадъци, разделно събрани отпадъци от опаковки, а и биоразградими при стартиране на системата.

Според Десислава Стойкова от сдружението липсва цялостна национална визия за планиране и прилагане преди всичко на инвестиционни мерки, които да доведат до намаляване на депонираните отпадъци.

Защо е невъзможно да постигнем 10% депониране до 2035 година?

Считаме, че 10% дял депониране до 2035 г. е трудно постижим, ако спешно не се въведе моделът „замърсителя-плаща“, но затова са нужни много усилия на всички нива- държава, общини, граждански организации, бизнес и множество информационни кампании сред населението, смятат от община Бургас. Общините имат нужда от държавна подкрепа за повишаване информираността на гражданите по отношение на разделното събиране и оползотворяване на отпадъците, смята заместник-кметът Весна Балтина.

Моделът „замърсителят плаща“ е свързан с промяна в определянето на такса битови отпадъци, което да бъде не според данъчната оценка на имота, а според реално изхвърляното количество отпадъци и засяга основно домакинствата, защото бизнесът до известна степен вече плаща по този начин. Проблемът е, че тази мярка с години не се въвежда, защото неминуемо е свързана с покачване на цената. Нейното въвеждане постоянно се отлага и от общините, и от държавата.

„Замърсителят плаща“ е най-ефикасният и най-справедлив модел при определяне на такса битови отпадъци за населението. Но за да бъде въведен този модел са необходими, много средства, техническа подготовка, добра воля и работа с гражданите. В настоящия момент е невъзможно до се случи заради липсата на единна методика (липсата въобще на методика) за определяне на таксата според количеството генериран отпадък, коментира заместник-кметът на Бургас. Други причини са липсата на техническа обезпеченост за теглене на отпадъка при източника. Проблем е и липсата на софтуерни продукти, обезпечаващи и поддържащи необходимите бази данни, както по отношение на конкретни източници и количества, така и за съответни финансови задължения като размер на дължимите такси и т.н. Поради липса на техническа обезпеченост, информацията обикновено е обща за разделно събраните и предадени количества отпадъци, без наличие на информация за генерираните отпадъци по вид и източник.

А е възможно всичко да се направи по прозрачен начин. Технологиите и дигитализацията в сектора биха могли също да увеличат прозрачността, стига да има воля за това.

За липсата на политика и финансиране

Срещаме тотална липса на държавна политика по събирането и третирането на редица масово разпространени отпадъци в т.ч. излезли от употреба гуми, твърдят местните власти. Общините се товарят с ангажименти не само по тяхното събиране, а и по техното обезвреждане със съответните разходи за това, независимо от регистрираните организации по оползотворяване и независимо от продуктовите такси, които се събират за тези отпадъци, казват местните власти. Необходимо е организациите по оползотворяване да си поемат изцяло ангажимента по събиране и третиране на масово разпространените отпадъци и да се въведе строг контрол относно изпълнението на задълженията на организациите по оползотворяване, коментират от местната администрация в Бургас.

Всички разходи, които общините правят по събиране и третиране на масово разпространени отпадъци следва да им бъдат възстановени чрез събираните продуктови такси, коментират от НСОРБ. Разходите на общини и организации за всяка дейност по разделно събиране и третиране на разделно събрани отпадъци трябва да бъде финансово гарантирана, предлагат от Бургас.

Според НСОРБ има необходимост от изграждането на все по съвременни съоръжения и инсталации, които да осигурят по-високо ниво в йерархията на управление на отпадъците. За съжаление, изградените в предходните години инсталации на регионалните депа не са планирани да изпълнят новите повишени дългосрочни цели за рециклиране. Те са предимно за сепариране на смесено събран битов отпадък. От тези инсталации също така не може да бъде получен чист и качествен продукт, годен за последващо оползотворяване. Общините коментират, че е занижено качество на RDF горивото, произвеждано от съществуващите инсталации. А това означава замърсяване на въздуха след изгарянето му.

Според общините приоритетно трябва да продължат усилията за изграждане на съвременни съоръжения за третиране на отпадъците в регионалните системи. Но да се въведе регионален подход при формирането и изпълнението на целите за рециклиране на битови отпадъци, отчитайки специфичните особености във всяка една община или регион, настояват от НСОРБ.

На национално ниво трябва да се предостави възможност на общините да дават преференции по отношение на таксата битови отпадъци и/или въвеждане на други икономически стимули за домакинствата и юридическите лица, участващи в системите за разделно събиране на отпадъците с цел насърчаване постигането на високи нива на рециклиране. Важно е да се повиши цялостния управленски капацитет на общините и на ангажираните държавни институциите на всички нива. Трябва да се подобри софтуерното обезпечаване за докладване и анализиране на информацията за управление на битовите отпадъци.

Също така трябва да се изграждят регионални инсталации за енергийно оползотворяване чрез изгаряне на RDF от сепариране на битови отпадъци и остатъците от тях, предлагат от НСОРБ. Третирането по този начин на отпадъците ще се осъществява след отделяне на рециклируемите фракции. Методът ще доведе до значително снижаване на депонираните отпадъци, което ще е в унисон с последното увеличаване на целите за рециклиране.

Нужна е нова инфраструктура

Изградената в момента инфраструктура няма достатъчен капацитет за постигане на целите за рециклиране и оползотворяване на прогнозните количества битови отпадъци, признават и чиновниците от екоминистерството, съдейки по плана на новата Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027 г. Затова през следващия програмен период приоритет се дава на финансирането за развитие и подобряване на общинските системи за управление на отпадъци на регионално ниво, по-специално инфраструктура, която цели повторна употреба, рециклиране и разделно събиране за постигане целите към 2030 година.

Оперативна програма „Околна среда“ предвижда 204 млн. евро за развитие на инфраструктурата, свързана с управлението на битовите отпадъци на регионално ниво. Ще се финансират мерки за предотвратяване на повторна употреба, разделно събиране на отпадъците, задължително за биоразградими отпадъци, изграждане на инсталации за рециклиране и предварително третиране и др.

И този програмен период мерките за развитие на инфраструктурата за управление на битовия отпадък са с безвъзмездно финансиране. Разходите за тези инвестиции би трябвало да се поемат от общините, които са отговорни за управление на отпадъците чрез такса битови отпадъци и бюджета на общината. Поради липсата на финансиране ще бъдат отпуснати още безвъзмездни средства, които да допълват общинския бюджет, за да се предотврати увеличение на таксата за битови отпадъци за гражданите, пише в проектопрограмата. Това поставя под въпрос и какви промени може да се очакват занапред по отношение на ключовия за общините данък- такса „смет“.

Постигането на по-високи нива на рециклиране и оползотворяване изисква значителни инвестиции и усилия от страна на българските компании, пише в Стратегията за преход към кръгова икономика 2021-2027 година, изготвена от Министерството на околната среда и водите. Това смятат и местните власти.

Но за да инвестира бизнесът са необходими допълнителни стимули по оперативните програми. Според рециклиращата индустрия няма достатъчни стимули до момента за финансиране инвестициите в бранша. Бизнесът трябва да проучи възможностите и да осигури суровини от отпадъците на други сектори или производства. В тази връзка е добре да бъде изградена платформа за обмен на подобна информация, смятат от администрацията в Бургас.

Проблемите няма да се решат от само себе си и заради това е нелоша идея да се вземат добрите примери от различни общини у нас, за да се създаде правилна стратегия за преработка на боклука. Това е и цел на кръговата икономика, а повторното използване на ресурсите е основна идея на Европа за следващите години. България също ще има по-добра околна среда, ако успее наистина да завиши стандартите за рециклиране, дори и чрез налагане на санкции на гражданите.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар