На пръв поглед това е просто скучна книга, съдържаща ботанически текстове и изображения. Но ако се вгледате по-отблизо, ще забележите няколко специални детайла. Първо, няма да разберете нито една дума, написана там. Дори не опитвайте Google Translate – тук е безпомощен.

 

Предполага се, че е написано през 15 век, но не е някакъв древен език. Този кодекс е написан на неоткрит език, някои учени дори го наричат войничезки. Има много дебати за тази ръкописна книга. Някои вярват, че това е шифър и можем да го декодираме, други са сигурни, че е конструиран език. Криптографите дори измислиха европейска азбука на Войнич, но това не помогна много.

 

Илюстрациите в тази книга помогнаха на учените да разделят ръкописа на логически части. Това са разделите Билкови, Астрономически, Балнеологични, Космологични, Фармацевтични и Рецептурни.

 

 

Билки

 

В секция Билки можете да видите различни растения. Всички изображения обаче са двусмислени. Нито едно от растенията не е идентифицирано. Изглеждат познати, но различни от това, с което сме свикнали.

 

 

Астрономия

 

Астрономическият раздел има ясно изображение на зодиакалните знаци, но последните две страници от този раздел изглежда са изгубени. Тези страници трябва да са представлявали януари и февруари, които означават Козирог и Водолей.

 

 

Балнеология

 

Балнеологичен участък показва хора, които се къпят в басейни и тръби. Космологичният раздел има няколко разгъвания, като един от тях е толкова голям, че се простира на 6 страници! Въпреки това беше доста трудно да се класифицират изображенията от този раздел, тъй като има предимно кръгли дизайни.

 

 

 

Фармация

 

Фармацевтичният раздел беше наречен така, защото отново има изображения на растения, но този път има и контейнери, които много приличат на фармацевтични буркани.

 

 

Рецепти

 

Секцията с рецепти изглежда най-загадъчната. Има текстове, разделени на секции, маркирани със звезди в лявото поле. Чудя се дали има хубава рецепта за палачинки… От името й може погрешно да си помислите, че я е написал някой си Войнич. Но в действителност ръкописът е кръстен на Уилфрид Войнич. Той беше полски търговец на книги, който я купи през 1912 г.

 

Днес знаем, че ръкописът на Войнич има 240 страници, но има доказателства, че преди е бил повече. Почти всички страници имат тези цветни изображения. Учените твърдят, че от ръкописа липсват около 28 страници. Хей, ако сте любители на гатанки (а знам, че много от вас са), можете също да опитате да го дешифрирате! Оригиналното копие се съхранява в колекцията на библиотеката Beinecke в Йейл, но можете да поръчате онлайн свое собствено копие, с което да играете. Не ви се дава пари? Университетът Йейл публикува всичките 225 страници от ръкописа на своя уебсайт.