Не всяко високо кръвно е хипертония

Не всяко високо кръвно е хипертония

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Високото кръвно налягане може да бъде резултат от комплексно взаимодействие между генетични фактори, начин на живот и подлежащи медицински състояния. Правилното управление на хипертонията включва идентифициране на основните причини, промени в начина на живот, медикаментозно лечение и редовно мониториране на кръвното налягане. Ако имате високо кръвно налягане, консултацията със специалист е от ключово значение за разработване на индивидуален план за лечение.

Как се установява хипертонията?

Диагнозата хипертония не се поставя на базата на еднократно измерване, а изисква многократни измервания, в домашна среда – няколко пъти дневно и в различни условия.

Има три метода на измерване на артериалното налягане: амбулаторно, домашно и 24-часово мониториране с холтер. Не е задължително да се използват и трите метода за измерване, за да се постави диагноза хипертония. Всяко от тези методи има своето място в диагностичния процес и се използва в зависимост от конкретната клинична ситуация. Но какво е важно за всеки от тези методи и кога се прилагат?

Обикновено се започва с амбулаторното измерване в лекарски кабинет. Ако има съмнения за хипертония тип “бяла престилка” (състояние, при което стресът от медицинската обстановка временно повишава кръвното налягане) или е необходимо допълнително проследяване, се препоръчва домашно измерване или амбулаторно 24-часово мониториране.

Амбулаторното измерване на кръвното налягане в лекарски кабинет е най-често използвания метод. При това измерване, пациентът трябва да седи в покой поне 5 минути преди извършване на измерването.

Предимствата на този метод са своевременното измерване от обучен персонал със сфигмоманометър (старите апарати за кръвно налягане с маншет, помпа и слушалка), което намалява риска от технически грешки. Недостатъците са свързани с достъпа до медицинска услуга, влиянието на медицинското лице, което може да повлияе и в двете посоки – да повиши от напрежение и стрес артериалното налягане или да го понижи – ако пациентът се чувства по-спокоен поради това, че е в лечебно заведение. Но най-големия недостатък на това изследване е ограничението му до конкретния момент, чрез който не дава представа за промените в кръвното налягане през останалата част на деня и нощта.

Домашното измерване на кръвното налягане става все по-популярно и се препоръчва за редовно проследяване на стойностите ежедневно. Пациентите използват валидирани и калибрирани (които изключват апаратите за китка!!!) автоматични апарати за измерване на кръвното налягане, които са лесни за употреба.

Предимствата на това изследване са, че то осигурява измервания в нормални, ежедневни условия, което може да даде по-точна представа за реалните стойности на кръвното налягане за по-продължително проследяване, а недостатъците са в обичайната неправилна употреба на апарата и начина на измерване. Какво имам предвид: пациентът трябва да не е пушил поне 10 минути преди изследването, да не гледа новини, които са тревожни, да не се измерва непосредствено след емоционално натоварване като силна радост или спор, скандал и т.н., да не говори по време на измерването и ръката му да стои под определения на апарата ъгъл неподвижна до края на измерването.

Амбулаторното 24-часово мониториране на кръвното налягане (ABPM) е най-детайлният метод за измерване. Пациентът носи преносимо устройство – холтер, което измерва кръвното налягане през определени интервали в продължение на 24 часа, включително по време на сън.

Предимствата на това измерване е свързано с предоставянето на подробна информация за артериалното налягане през целия ден и нощта, включително при различни активности и състояния. Това е най-точният метод за диагностициране на “маскирана” хипертония (нормални стойности в кабинет, но високи извън него) и “нощна” хипертония и позволява идентифициране на вариации в кръвното налягане, които не могат да бъдат открити при единични измервания. Недостатъците, естествено, са свързани с цената на метода, достъпа до него и неудобството за пациента по време на сън или ежедневните активности. Методът е технически сложен и изисква специализирано обучение на пациента.

Кога говорим за хипертония?

Според Европейското кардиологично дружество (European Society of Cardiology – ESC) и Европейската асоциация по хипертония (European Society of Hypertension – ESH), хипертонията се диагностицира, когато стойностите на кръвното налягане са ≥ 140/90 mmHg. Първата стойност се нарича систолично кръвно налягане или т.нар. горна граница, а втората стойност – диастолично кръвно налягане или долна граница. По критериите на ESC/ESH хипертонията се класифицира като: Оптимално кръвно налягане: < 120/80 mmHg; Нормално кръвно налягане: 120-129/80-84 mmHg; Високо нормално кръвно налягане: 130-139/85-89 mmHg; Хипертония степен 1: 140-159/90-99 mmHg; Хипертония степен 2: 160-179/100-109 mmHg; Хипертония степен 3: ≥ 180/≥ 110 mmHg и Изолирана систолна хипертония, когато има систолично кръвно налягане ≥ 140 mmHg и диастолично кръвно налягане < 90 mmHg.

Лечението на хипертонията зависи от класификацията на кръвното налягане и наличието на допълнителни рискови фактори, органни увреждания или свързани състояния.

Класификация на кръвното налягане. Кога се започва лечение?

Оптималното кръвно налягане не изисква лечение. Препоръчва се поддържане на здравословен начин на живот. Такива са и препоръките при нормално кръвно налягане при стойности 120-129/80-84 mmHg. При пациенти с висок сърдечносъдов риск или вече установени сърдечносъдови заболявания при високо нормално кръвно налягане (130-139/85-89 mmHg) може да се започне медикаментозно лечение. В останалите случаи и при тези стойности промяна към по-здравословен начин на живот може да нормализира кръвното налягане.

Медикаментозната терапия започва обикновено при установена хипертония степен 1, 2, 3 и при изолирана систолна хипертония.

При хипертония степен 1 (140-159/90-99 mmHg) се препоръчва започване на медикаментозно лечение, особено ако пациентът има допълнителни рискови фактори, органни увреждания или свързани заболявания като диабет или хронична бъбречна болест. В допълнение се препоръчват промени в начина на живот.

При хипертония степен 2 (160-179/100-109 mmHg) медикаментозното лечение обикновено се започва веднага, в комбинация с промени в начина на живот. Пациентите в тази категория имат по-висок риск от сърдечносъдови събития и увреждане на органите.

При хипертония степен 3 (≥ 180/≥ 110 mmHg) вече се започва спешно медикаментозно лечение и промени в начина на живот. Тази степен на хипертония е сериозна и изисква бърза и агресивна намеса.

При изолираната систолна хипертония (систолично кръвно налягане ≥ 140 mmHg и диастолично кръвно налягане < 90 mmHg) лечението зависи от стойността на систоличното налягане и наличието на рискови фактори. Обикновено се препоръчва медикаментозно лечение при по-високи стойности или при наличие на допълнителни рискове.

Какво значи да се промени начинът на живот?

Промените в начина на живот са основна част от управлението на хипертонията във всички степени и касаят не само тази диагноза, но и редица други. Както при всички, те са съсредоточени в поддържане на здравословно тегло, редовна физическа активност, ограничаване на алкохола и спиране на тютюнопушенето, балансирана диета, но специално при хипертонията се препоръчва тя да е богата на плодове, зеленчуци и нискомаслени млечни продукти, като специално внимание се обръща на намалената консумация на сол.

Следващият материал ще се спре на първичната и вторична хипертония, и ще разгледа механизма, по който рисковите фактори и различните заболявания водят до повишаване на артериалното налягане, как се приемат антихипертензивните медикаменти и кои храни, хранителни добавки и други медикаменти трябва да се избягват при прием на понижаващи кръвното лекарства.

 

 


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар