Бойко Овце

Не е срамно, че ни е страх. Страшно е, че не ни е срам. Няма друг народ, който псува сам себе си

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Но щом животът има край,

и черната ти участ,
знам,
не е безкрайна!”
Румен Леонидов
 ( „Покаяние Господне”)
Българите сме си каръци.
Все някой се блъска в нас или ни разминава като междинна гара.
Натискаме педала, а не поглеждаме в огледалото за обратно виждане.
Бавим кервана.
Керванът се движи със скоростта на най-бавната камила, а тази камила е все нашата – изпосталяла, жадна и гладна.
Камила, която носи на гърба си жито, а яде тръни.
За камилата тръните, за камиларя житото.
Всекиму своето.

Власт и жито за камиларя.
Слава, бой и глад за камилата.
Слава.*
Сити камилари.
Бити и гладни камили.
Миш-маш от лакомия и простотия.
Специалитет от националната кухня.
Лакоми сме за простотия.
Лакомията изяде простотията.
Простотията изяде нас.
Константин Павлов го каза:
Преди да нахраним човека,
трябва да захраним Системата.
А системата се храни с Човеци.
Настъпи остър дефицит на храна.
Системата се съсухри от глад.
Свежата продукция свърши.
Изнесоха я в чужбина по европейски програми.
Над 2 500 000 с годност и номинална цена.
Останаха пенсионерите и няколко романтични и наивни баламурници.
Системата, обаче не ги ще.
Баламурниците никой не ги ще, защото са кисели.
Пенсионерите не се услаждат на системата, защото са недохранени и костеливи.
Гади ѝ се от тях само като ги види.
Безвкусни са ѝ, защото не с пресни.
Живи са, но не са пресни.
А системата обича пресни био-продукти.
Най-вкусна е био-храната, когато е европейска.
Когато няма достатъчно европейска био-храна, системата се самоизяжда.
Системата е канибал със слонски апетит.
Изяде образованието.
Замези с правосъдието.
Здравеопазването чака във фризера.
Все още мърда, но и бебето мърдаше, а Цецо го сложи във фризера.
Около скелета му щъкат шамани и знахари.
Баят му на кокалите.
На народа не му е до кокали.
Не му останаха зъби.
Трябват му здрави зъби, защото яде тръни.
Народът е камила, която носи на гърба си торба жито и наръч камилски тръни.
Житото е за камиларя.
Тръните са за камилата.
Не стигат и за скомина, но и на Вуте не стигат.
Всяко зло за добро.
Добре сме щом и на Вуте му е зле.
Злото е по-леко, когато е споделено.
Защото при нас Злото все изпреварва Доброто.
Ние сме на страната на победителите.
Дяволи сме.
Дяволът надви Бог.
Богомилите са виновни, защото ни излъгаха, че Доброто е по-силно от Злото.
Превърнаха ни в мазохисти.
Само мазохистите чакат Доброто само да се случи и слугуват на злото.
Мазохистите разкатаха майката и на садистите*.
Садистите ни го връщат тъпкано.
Нека.
Отстъпихме властта на бездарници.
„Властта на бездарника,
срещу славата на гения.
Нека!”*
Така ни се пада.
Разменихме славата на гениите с властта на бездарниците.
Скъсихме пътя до маймуната.
Изминахме го тичешком, без вдъхновение и с много правописни грешки.***
Добрият и образован българин отстъпи пред арогантния тъпанар.
Арогантният тъпанар е Кум и Сват на Злото.
Не е срамно, че ни е страх.
Страшно е, че не ни е срам.
Ашладисахме незрял социализъм върху „демократичен” бандитизъм и израсна нов биологичен вид – демокретен.
Бутиков продукт, пригоден да оцелява в суровите условия на демократура – уродливо копеле на демокрация и диктатура.
ГМД. Генно Модифицирана Държава, в която оцеляват крадецът и простакът.
Върху тази матрица разсадихме новия геном.

Модифицираният геном е прилепчив като лещенка и расте като троскот.
Създаден е да оцелява в епидемична среда на простаци.
Достойният и почтен българин не е предвиден в него.
Ще изглежда нелепо.
Като породисто куче в глутница преблагородни мърсаци.
Куче вегетарианец, което е принудено да лочи „глупаво-кисел сос”** .
Вегетарианството убива остротата на емоциите и зарежда с търпение.
Вегетарианството е нашето спасение от човешката глупост.
Българите оцеляваме с простодушно търпение, сиромашка издръжливост и вегетарианство.
Имаме петвековен стаж, но робството не е стаж за бъдеща демокрация*.
Затова и демокрацията ни е все в бъдещето.
Българите сме БДЖ-то на Европа.
Търпеливи сме като запустял вагон в краен коловоз.
Щастливи сме с безкрайно малко.
Вдъхновява ни изразът “less is more”(малкото е повече).
Превърнахме се в народ от малки хора, които се самозадоволяват с малко. ****
С нищото поминуваме, но чуждото все се оказва повече, от нашето нищо.
Това не променя нищо.
„Българинът знае, че не може да промени нищо, затова гледа да навреди на чуждото.” **
Гледаме в чуждото и не правим нищо за нещо.
Единственото, което правим е да пречим.
Преченето е наш национален спорт.
С него сме в шампионската лига.
Главите ни са все в чужда чиния.
Лочим чуждото и пречим.
Като онзи шоп, който казал, че и в празен автобус да попадне, пак ще се блъска.
От блъскане в нищото престанахме да се самообичаме.
Ни сме живи, ни сме мъртви.
Да бъдем живи е невъзможно, а да останем мъртви пък е трудно. *****
Да останем мъртви можем и без чужда помощ.
Да оживеем ни трябват добродетели.
Има недостиг на добродетели.
Имаме си лични, но те не се броят.
Личните са за домашно ползване и си ги държим у дома.
Отглеждаме си ги като домашни любимци и ги извеждаме на каишка.
Необходими са споделени добродетели за обществено ползване.
В порочна държава няма нужда от такива добродетели.
Тук популацията е голяма, народът е малък.
Популацията няма нужда от добродетелите на народа.
Добродетелите са за домашна консумация, с ракия и мезе.
Популацията иска сеир.
„Българинът обича сеира, защото сеира не се работи, а се гледа.” **
Сеирът засища.
Добродетелите – не.
Добродетелите са само хранителна добавка към сеира, който ни е в червата.
Ако увеличим дозата на добродетелите, рискуваме да предизвикаме добродетелна диария.
Не съм чул някой български политик да е получил такава диария.
Политиците зарязват добродетелите като язовец препикана дупка.
Защото са чистофайници.
Чистоплътни сме и ние.
Не се цапаме с европейски ценности.
Но сме последователни патриоти.
Патриотите ни са просветители.
Отглеждат безпросветни цигани.
Пазят ни и от емигранти, които са пропуснали да си закупят български паспорти.
Благородна кауза за увеличаване на българската популация.
Радваме им се и гласуваме за тях.
В патриотичната си безпросветна радост разговаряме със собствената си духовна нищета.
Тя е големият победител на изборите.
Тя е бирата и кебапчето, които вкарваме отгоре и метанът, който изпускаме отдолу.
Метанови бунтари сме.
Някога, някъде, Христо Фотев беше казал, че сме пътуващи сметища.
Изпърдяхме си бъдещето.
Направихме го естетично.
Изпуснахме се безшумно.
Няма, обаче, естетика, без етика.
Нашата етика е тихото припръцкване и звучната псувня.
Докато метанооделяме – псуваме.
Псуването заглушава припръцкването.
Псуването е висша форма на нашия бунт.
Псуваме себе си, държавата, лъжливите политици, глупавата камила и хитрия, лаком камилар, който изяжда житото.
Като няма кого, псуваме на майка.
Няма друг народ, който псува майка си и собствения си задник.
Сърбите псуват Богородица, ние майките си.
Когато сечем нещо, сечем от корен.
Уж замахваме за сухото, а сечем суровото.
Лекарите и учителите са тъкмо такава сеч.
Българинът не почита ни лечителите, ни учителите си.
Затова е най-болният, най-умиращият, най-необразованият и най-нещастен народ в Европа.
По-нещастни сме от плачеща върба.
Защото сме плачещи тръстики.
Някога давахме мило и драго да изучим децата си, за да не работят.
Днес децата ни работят недоучени.
Затова и всичко, което правим е недоправено.

Потеглихме с „Върви народе възродени”, а се връщаме с „Бяла роза“.
Загубихме своето вълшебство.
Джуджета без вълшебство са скучни малки хора.****
Малките скучни хора са двигателят на нашето общество.
Гледат и псуват.
Мълчат и грухтят.
Нищи са.
Стоварват цялата си нищета върху другите.
Те не разбират, че е възможно да живеят за себе си, като живеят и за другите.
Не са чували за Сенека.
Не са чували и за Борис Пастернак, който казваше: всички сме станали хора само дотолкова, доколкото сме обичали или сме имали възможност да обичаме хората.

Глухи са, но ние, бунтарите, имаме заострен слух.
Чуваме само звуците на собствения си стомах.
Животът ни протича безсъзнателно, в спокойния ритъм на ситото куркане.
Това живот ли е?
Мамка ти и живот, казал циганинът, и ти ще свършиш!
А този скапан наш живот живот е последен, а днес е първият ден от неговия остатък.
Ще продължим ли да си куркаме в стомашно-чревния си тракт?
Можем ли да го изживеем различно – с повече морал, по-малко метан?
Като българи с висока мяра.
Тази мяра е тежка и вдълбана в корена.
1338 годишно коренище.
В него има стари, гнили жили, но и млади, крехки филизи.
Първо копитце от дявол.
После перце от ангел.
И няма да се възприеме като чудо.
Няма да има памет за сравнение.******
Tabula rasa.
После ще сеем.
Дълбоко в почвата.
Тя е камениста, но ще я разровим и щедро ще сеем.
Семето ни е яко.
Първо ще посадим картоф.
После от картофа ще поникне роза.******
Ще има аромат и бодли.
Като нас, българите.
Може да не сме богати, но сме достолепни.
Може да живеем в крехка държава, но имаме здрава духовност.

„България е странна страна, в която ръст и възраст, крехка държавност и крепка духовност не съвпадат и това така стъписва чужденците, че не проумяват с какъв аршин да мерят нашата мяра”.*******
Няма аршин за нашата мяра!
*Перифрази и цитати от стиховете на Константин Павлов „Всекиму своето” и „Плачат нещата“.
**Цитат от романа „Белези от България” на Антон Баев
***Перифраза по Йордан Радичков.
****Перифраза по Румен Леонидов.
***** Перифраза от Иван Динков
******Перифрази по Константин Павлов
.*******Цитат от Петър Увалиев
Източник: Афера.бг

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара






loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар