Не е това, което беше, а те имат обяснение защо: Трима председатели на НС пред Dir.bg

Не е това, което беше, а те имат обяснение защо: Трима председатели на НС пред Dir.bg

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Трети парламент се записа в историята без избран председател. Липсата на първия сред равни запушва цялата последваща парламентарна дейност – няма формирани парламентарни групи, съответно опозиция и мнозинство, няма зам.-председатели, излъчени от политическите сили, депутатите представляват една аморфна маса в пленарната зала.

Негативната тенденция вече стана традиция – без председател прекара цели три дни 48-ият парламент, докато си избере Вежди Рашидов, а 49-ият подобри рекорда му и удължи безвремието на трибуната в НС до почти цяла седмица, докато накрая правото да удря звънеца получи Росен Желязков. Дали и кога ще дойде развръзката в 50-ия парламент, никой не се наема да предскаже. 

Защо депутатите днес се препъват в избора на председател на НС? Заради липсата на ясно очертано мнозинство ли, на което не достигат минимум 6 гласа? Нима предишните парламенти не са се формирали от управляващи и опозиция и също не са влизали в сблъсъци?

Връщаме се само девет-десет парламента назад във времето, когато все още политическите сили уважаваха негласното правило – председател на НС да се излъчва от първата по численост политическа сила, победила на парламентарните избори. Защото дали има, или няма мнозинство, победител на избори ЦИК винаги обявява. Винаги има и опозиция, която ги е загубила.

В годините до 39-ия парламент правилото за председател от редиците на победителя се спазва неизменно само с едно изключение, когато Михаил Миков е избран за шеф на 42-ия парламент, въпреки че вотът е спечелен от ГЕРБ. 

Във всички други случаи не само се следва традицията парламентарният шеф да бъде излъчен от първия по резултат на вота, но и често той е избиран и с гласовете на политическите опоненти, които много рядко са гласували “против”, даже почти никога, а традиционно са предпочитали вота “въздържал се”. Но никой не сочи с пръст опозицията в такива случаи, че е подкрепила председателя на НС от редиците на опонента. И никой не я обвинява, че е влязла в недопустимо съглашателство или е формирала ново мнозинство. Въпрос на политическа култура и политическа традиция.

Никола Минчев, председател на 47-ия парламент, удря звънеца

Никола Минчев, председател на 47-ия парламент, удря звънеца

Снимка: БТА

При конституирането на всеки парламент от 47-ия назад парламентарният шеф е избиран също така винаги още в първия ден. Никола Минчев от ПП стана председател на 47-ото НС от раз, със 158 гласа “за” и само един “против”, като единствено от ГЕРБ и “Възраждане” се въздържаха. За него гласуваха ПП, ИТН, ДБ, БСП и ДПС.

Ива Митева, председател на 45-ия и 46-ия парламент

Ива Митева, председател на 45-ия и 46-ия парламент

Снимка: БТА

Предшественичката му Ива Митева от ИТН застана на трибуната на 46-ото НС със 137 гласа “за” на 21 юли 2021 г., като срещу нея нямаше нито един глас “против”, а 99  депутати се въздържаха. Отново никой не се възпротиви на избора й за председател и на 15 април 2021 г., няколко месеца по-рано, когато Митева беше избрана за парламентарен шеф за първи път, начело на 45-ото НС – без гласове “против” и с въздържане само от страна на ГЕРБ, но и с внушителните 163 депутатски гласа “за”.

Четири години по-рано, на 19 април 2017 г. Димитър Главчев от ГЕРБ сяда в председателския стол на 44-ото Народно събрание със 157 “за” и 81 “въздържал се”. Отново традицията е спазена – избран е веднага, още по време на първото заседание и няма нито един глас против кандидатурата му. 

Председателят на НС Цецка Цачева удря звънеца на последното заседание на 43-ия парламент, а до нея е заместникът й Димитър Главчев

Председателят на НС Цецка Цачева удря звънеца на последното заседание на 43-ия парламент, а до нея е заместникът й Димитър Главчев

Снимка: Булфото

Съпартийката му Цецка Цачева оглавява 43-ия парламент с внушителните 219 гласа “за” на 27 октомври 2014 г., като срещу нея натискат копчето само от “Атака”, а се въздържат  по един депутат от Патриотичния фронт и от Реформаторския блок. Нещо повече – от БСП, тогава опозиция, от трибуната заявяват подкрепата си за Цачева, като подчертават, че така повеляват изборните резултати. Това е веднага след протестите срещу кабинета “Орешарски” и целта е парламентът да даде тон за загърбване на омразата и разделението. Тогава Цачева сяда в креслото на парламентарната трибуна за втори път. При първото й избиране на поста председател на 41-ия парламент на 14 юли 2009 г., депутатката от ГЕРБ не получава нито един глас “против” от опозицията и става първа сред равни в пленарната зала с 227 гласа “за” и трима въздържали се.

42-ият парламент се явява единственото изключение, когато за негов председател е избран представител на опозицията, а не на първата по големина парламентарна група. Михаил Миков от БСП става шеф на НС с гласовете на БСП и ДПС, и с тактически ход на “Атака”. От партията на Волен Сидеров не се регистрират 16 депутати по време на избора на 21 май 2013 г., което провокира Бойко Борисов да изрази възмущението си, че е бил осуетен логичният избор на председател от ГЕРБ – тогава те са победители на вота. Сидеров пък отрича обвинението за договорка, като посочва, че Миков е получил 118 гласа и без намесата на “Атака”.

На заден ход следва 40-ото Народно събрание със социалиста Георги Пирински начело, избран също в деня на учредяването му – 11 юли 2005 г. със 169 гласа “за” от депутатите на Тройната коалиция. Против са от ОДС, ДСБ, БНС и част от депутатите на “Атака”. Пирински е едно от изключенията, когато председател на парламент получава и гласове “против”.

Преди него Огнян Герджиков от НДСВ става парламентарен шеф на 39-ото НС на 5 юли 2001 г. с гласовете на 213 депутати, без нито един, който да е натиснал копчето “против” и 17 депутати, гласували “въздържал се”. А опоненти на НДСВ се явяват ОДС заедно с Народен съюз и БСП. Сметките показват, че е получил подкрепа от 93 чужди депутати, голяма част от опозицията, тъй като ДПС тогава са най-малката политическа група в парламента.

От ретроспекцията назад в близката парламентарна история се налагат два извода – освен че първата работа на всеки от парламентите от 47-ия назад е била да си избере председател, то тя се случва бързо и веднага, и често с гласовете на опозицията. Това показват внушителните мнозинства зад вота за парламентарен председател, които са от порядъка на повече от 150-160, а често надхвърлят и 200 от депутатските гласове – далеч не такива са били по численост управляващите мнозинства. 

Историята доказва, че опозицията се е включвала със споделена отговорност в избора на парламентарен шеф заедно с управляващите. И така е било поне 20 години назад. А това би следвало да обори твърдението, че след като сега нямаме формирано мнозинство, затова вотът за парламентарен председател се проваля.  

Тогава защо пак наблюдавахме парламентарна засечка, която отразяваме за трети път? Опитват се да отговорят на въпроса трима от парламентарните председатели в близкото минало.

И Вежди Рашидов, и Михаил Миков, и Огнян Герджиков имат различно тълкувание за блокажа, а общото между тях е разочарованието от днешната парламентарна реалност.

Вежди Рашидов, председател на 48-ия парламент, избран на 21.10.2022 г.

Вежди Рашидов, председател на 48-ия парламент, избран на 21.10.2022 г.

Снимка: Булфото

Вежди Рашидов: Това е едно перчене на хора, които си мерят мускулите и не знам какво правят в парламента

Вежди Рашидов, председателят на 48-ия парламент, който пречупи традицията към онзи момент, преживя на гърба си парламентарната криза. Рашидов беше избран на третия ден – на 21 октомври 2022 г. след множество хватки, спънки, процедури, подадени и оттеглени кандидатури, в това число и той се беше оттеглил в един момент, но на финала беше избран с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и “Български възход”.

“За трети път в историята си парламентът не може да избере председател. Защо? Защото не са политиците, които имат желание да управляват България в името на националния интерес. И ние сме свидетели как едни хора си мерят егото и мускулите вече години”, реагира възмутеният Рашидов в коментар за Dir.bg. По думите му единствеената цел на новоизбраните депутати трябва да бъде интересът на държавата.

Ако това е целта да бъдат там, за сметка на парите на българския данъкоплатец, сбъркали са мястото. Защото, това, което видях днес – продължава онова грозно, което гледах четири години. Това, което се случва, е обидно за всички и лично на мен, като гражданин, това не ми е приятно и ми е обидно. Защото, когато аз съм бил в тоя парламент, както и като министър, явно съм бил глупав идеалист. Единственото нещо, което се опитвах да направя, е да създавам нещо за хората, за които отговарям – да ремонтирам театри, да направя нови музеи. Тези хора не мислят в тази посока, която мисля, че е правилната – градивността. Да създаваш – това е посоката, в която трябва да върви един политик”, гневи се Рашидов.

Той критикува партиите, че дават програмни обещания, но накрая няма нищо изпълнено. “Програми, които четат като стихотворения, а накрая резултатът е нула, защото няма нищо общо с това, което четат”, констатира Рашидов. Нарича демагогия това, че всяка година политиците обещават на българина щастие.

“Това, което видях днес, е повече от дъно, а аз смятах, че сме на дъното. Злоба, омраза, непоносимост. Не знам защо се мерят със себе си?! Явно си ги мерят, това не е политика. Това е едно перчене на едни хора – не знам какво правят в българския парламент. Да се перчат някъде другаде. Нивото е това”, продължава да се гневи Вежди Рашидов. И признава, че на него са му интересни онези малко под 70%, които не гласуват, защото сред тях смята, че ще открием кадърните – професори, лекари, инженери, учени: “Там е едно зърно, което ферментира. Само не знам докъде българинът е търпелив. Сигурно ще търпи дълго”, песимистично е настроен Вежди Рашидов.

Михаил Миков: Използват времето без председател за политически и бизнес пазарлъци

Няколко са причините, според шефа на 42-ия парламент Михаил Миков, да нощуваме за трети пореден път без избран председател на 50-ото НС. Той определя като абсолютно погрешно използването за политически сделки на луфта до избора на нов председател. Уронват парламентаризма и го свеждат до постове, категоричен е Миков.

Михаил Миков, председател на 42-ия парламент, избран на 21.05.2013 г.

Михаил Миков, председател на 42-ия парламент, избран на 21.05.2013 г.

Снимка: Булфото

“Политическа фрагментация, която не позволява ясно да се очертае мнозинство и опозиция. Десницата, която доминира в тези парламенти, води тежки пазарлъци за разпределяне на позиции в изпълнителната и парламентарната власт. Използват времето за конституирането на парламента, което е абсолютно погрешно, за да разпределят други позиции. И така се създаде този порочен навик, който уронва парламентаризма, уронва демокрацията и по категоричен начин доказва, че онова стремление, в кавички, към парламентарната република, което беше декларирано по време на промените в Конституцията, всъщност е било само един лозунг, само един плакат. А, всъщност, зад него се крият тежки политически пазарлъци и бизнес пазарлъци”, коментира Миков.

Миков напомня, че НС е институция, в която винаги е имало мнозинство и опозиция, и институция, която трябва да функционира.

“И абсолютно нормално е опозицията да подкрепи председателя на НС, защото е избран от най-голямата политическа сила, за да може да функционира парламентът. Защото без функциониращ парламент трудно може да функционира и опозицията, като политически опонент на управляващото мнозинство”, обръща внимание Михаил Миков.

“В днешно време обаче всичко е размито, всичко е превърнато в някакви бизнес договорки, в някакви политически пазарлъци. Виждате, че няма ясно очертани политически платформи, които да си противоречат. Днес споровете са между политически партии, които са почти еднакви, от дясното и либералното политическо семейство. След като те нямат никакъв политически спор, а и вие виждате, че такъв не се води, остава другото – постове, позиции, пари, власт”, категоричен е в прочита си Миков.

“Естествено е да се търси мнозинство за парламент, което се проявява чрез избора на председател, чрез избора на комисии и разбира се, това мнозинство трябва да намери и проекция в изпълнителната власт чрез избора на правителство, това е естествено и нормално. Но големият въпрос е – за да се продължи нататък, трябва да има функциониращ парламент – за да има и мнозинство и опозиция. Това насипно следизборно състояние е изключително вредно за парламентаризма и за демокрацията като цяло”, коментира бившият парламентарен председател. И признава, че не се наема да предвиди изхода от блокажа: “Не съм специалист по хвърлянето на боб – дали ще успеят утре”.

Огнян Герджиков: Става грозна традиция, няма стабилно мнозинство

“Става грозна традиция”, са първите думи на бившия председател на 39-ото Народно събрание, който призна пред Dir.bg, че е очаквал такъв развой на събитията в първия ден на новия парламент. “Бях там, наблюдавах, бях убеден, че няма да изберат председател”, каза Герджиков. Той си отговаря на въпроса за проваления избор на Рая Назарян за парламентарен шеф с липсата на стабилно мнозинство.

“Първо една от причините е, че няма такова мнозинство, което да е формирано и да е стабилно. И второ – като че ли има вече една умора, няма категорични и безспорни лидери сред политическите формации, които са с много близки резултати”, коментира Герджиков.

И допуска, че може би изборът на председател на НС ще се увенчае с успех, ако отново партиите се договорят за ротационен председател, както беше и в 49-ото НС, макар че до ротация впоследствие така и не се стигна. 

“За утре може да стигнат до ротационен принцип. Те сега се договарят. Тази вечер ще се договарят как да бъде”, прогнозира Герджиков. “Ако не вземат на ротационен принцип, не знам как ще станат нещата. Това би успокоило малко страстите”, предполага Герджиков.

Председателят на 39-ото НС Огнян Герджиков заедно със Симеон Сакскобургготски, Милен Велчев и депутати от НДСВ по време на 6-ия вот на недоверие към кабинета на 11.02.2005 г.

Председателят на 39-ото НС Огнян Герджиков заедно със Симеон Сакскобургготски, Милен Велчев и депутати от НДСВ по време на 6-ия вот на недоверие към кабинета на 11.02.2005 г.

Снимка: Булфото

Бившият председател на НС по времето на мнозинството на НДСВ през 2001 г. отбеляза още, че в годините назад опозицията по-често е гласувала “въздържал се” или е подкрепяла кандидата на победителя на вота, докато напоследък не е така. “И нивото на депутатите също, бих казал”, добавя щрих в търсенето на причините за кризата с избора.

“По мое време имаше един абсолютен фаворит, НДСВ, който беше на ръба на абсолютното мнозинство. Сега вече има някаква умора и изчерпване точно на този модел. Толкова често на избори да ходим – не си спомням. Някакво изчерпване на този модел, явно трябва да ходим към някаква полупрезидентска република започвам да си мисля. Или пък президентът да формира някаква партия, която да спечели по-голямо доверие сред хората и да се вдигне избирателната активност, което също би могло да повлияе. Разсъждавам на глас без да съм убеден в това, което казвам”, признава Огнян Герджиков.

Огнян Герджиков сред гостите на тържественото заседание

Огнян Герджиков сред гостите на тържественото заседание

Снимка: БТА

“Председателят на НС е престижна фигура, обаче от нея не зависи чак толкова в политиката, че да е чак толкова безкрайно важно. От тази гледна точка министър-председателят е много по-важна фигура”, добавя той. И тълкува обвързването на избора на Рая Назарян с дилемата ще има ли кабинет от страна на лидера на ГЕРБ така: “На Борисов му дойде до гуша и реши да играе вабанк”.

Герджиков обобщава и впечатлението си от чутите заявки на политическите сили в днешния първи ден на 50-ото НС.

“Човек, като слуша повечето от изказалите се, всичкото много хубаво звучи, ама зад това хубаво звучене не се крие рационално политическо мислене, което да доведе до резултати. И липса на лидери, и ниво на депутатите. Винаги има противоречие между политическите сили в НС, но въпросът е вече да се разсъждава рационално. Те вече някак си престанаха да могат да мислят нормално”, е оценката на бившия председател на 39-ия парламент.

Депутатската клетва на 50-ия парламент

Депутатската клетва на 50-ия парламент

Снимка: БТА


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар