Не пациенти, разглезени клиенти: Проф. Кюркчиев пред Dir.bg за отношението към ваксините

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ваксинирането с препарата на “АстраЗенека” е една от най-обсъжданите теми в последно време. Вече сериозно се коментира дали има възможност да се комбинrрат два типа ваксини. До дни се очаква да се вземе решение от Европейската агенция по лекарствата каква е епидемиологията на нежеланите постваксинационни реакции при “АстраЗенека” и да има препоръка за това как да продължи имунизацията с тази ваксина.

На този етап няма научни данни за абсолютната безопасност и изграждането на ваксинална ефикасност при комбинирането на векторна с РНК ваксина. По темата разговаряме с проф. д-р Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология към болница “Св. Иван Рилски”. Ето какво сподели той пред Dir.bg.

– Проф. Кюркчиев, Експертният съвет по имунология излезе с официално становище, в което се казва, че ваксинирани с първа доза от медикамента на “АстраЗенека” и не проявили сериозни нежелани реакции, могат да си поставят и втората. Какво се разбира под “сериозни нежелани реакции”? След поставянето на първата доза мнозина се оплакваха от треска и висока температура, понякога продължаващи с дни. Това брои ли се за “сериозна нежелана реакция”?
– Под “сериозни нежелани реакции” се имат предвид тромбозите и/или тромбоцитопениите, които са описани при 222 души с доказана връзка с ваксината на “АстраЗенека”. Това са 6 случая на 1 милион. Нищо не е съвършено в този живот. Вероятно множество ваксини и лекарствени препарати имат подобна честота на тежки нежелани реакции.
Другите реакции, за които питате – няколко дни треска и температура, са описани при всички ваксини и са нещо, което до скоро не ни изненадваше. Започна да ни изненадва от началото на 2021 година.

– Да поговорим за тромбоцитопенията. Тя винаги ли се проявява така драматично, като в тези 222 случая, които са описани, или може да протече и скрито?
– Разбира се, че не винаги. Много пъти различни лабораторни показатели могат да бъдат променени временно без това да даде някакво видимо отражение. В случаите с “АстраЗенека” имаме тромбоцитопения, която е свързана с тромбози, което е доста често срещана констелация. Освен това тромбоцитопения е описана след много ваксини, това не е някаква рядкост. Най-често е след ваксината срещу паротит/морбили/рубеола.

– В тази връзка има ли медицинска логика, като “застраховка” преди втората доза с “АстраЗенека”, хората да си изследват кръвните показатели?
– Теоретично би могло да се изследва D-димер, тромбоцитен брой, фактори на кръвосъсирването и други, за да се следи начало на потенциален проблем. Но аз не знам колко хора това реално биха го правили.

– Предвид факта, че се създаде полемика по въпроса, сигурно ще има и такива, които ще го направят. Въпросът е има ли смисъл?
– Лично аз не съм чул някъде да се препоръчва. Теоретично е възможно, практически не е проследено как точно се развиват нещата. Този подход може да повлияе силно психологически върху гражданите, защото някои от показателите са динамични и интерпретацията на техните промени може да доведе до неправилни изводи. Не съм убеден в практическата стойност на такъв подход, но може би по-компетентно мнение биха могли да изкажат колегите, които се занимават с Клинична лаборатория.

Тромбоцитопенията е описана след много ваксини, това не е някаква рядкост, твърди проф. Кюркчиев

Снимка: Личен архив

– В препоръките на Експертния съвет е записано, че се присъединяват към становището на ЕМА (Европейската агенция по лекарствата), че ваксините на “АстраЗенека” трябва да се използват за хора над 60 години. Но именно хората над 60 години всеки ден се редят пред кабинетите за РНК ваксини, цитирайки като аргумент възрастта си?
– Това с препоръката за хора над 60 години е статистически обоснована препоръка, тъй като е установено, че повечето от тези 222 случая са жени, които са под 60 години. Аз не изключвам, ако такива случаи има не 222, а 2222 да се окаже, че тази възрастова граница на практика я няма.

В тази връзка искам да напомня за декември месец какво беше мнението за РНК ваксините. Аз почти не познавам колега, който декември да е казвал добра дума за тези ваксини. Всичко беше в стил “те са нови, неизпитани, влизат ти в генома”.

И изведнъж станаха като банани за Коледа по време на комунизма.

Тези резки промени в обществените нагласи показват, че има нещо нездраво. Не може да има такива резки промени за два месеца. Това показва, че нещо не е истинско.

– Да не намеквате, че не става дума само за медицински аргументи, а за борба между лобитата на отделните ваксини?
– Трудно ми е да преценя. Сигурно се води и такава борба. Аз имам своето мнение по въпроса, но вече стигаме в сферата на политиката, а за нея не ми е работа да говоря.

По-скоро за мен това е психологически феномен. Обществото е склонно да се хвърля в крайности, да вярва в две тотално противоположни неща, за много къс период от време. Затова смятам, че има нещо нездраво. Обикновено човек, когато влага силни емоции в нещо, той вярва в него за по-дълго време.

Аз почти не познавам колега, който декември да е казвал добра дума за тези РНК ваксините, но сега е различно, споделя професор Кюркчиев

Снимка: Личен архив

– Към този момент има ли медицински индикации коя ваксина за коя група хора е подходяща и дали определени заболявания изискват поставянето на РНК ваксина?
– Не! Хората искат да си създадат такива индикации, за да могат да се доредят до така плашещите и мразени през декември РНК ваксини, а сега така желани. И започват да си измислят: аз съм на определена възраст, имам Хашимото и затова трябва РНК ваксина. Няма такива индикации и никога не ги е имало! Никъде по света не се казва за коя група пациенти кой тип ваксина е по-подходяща.

Много хора във възприятията си за ваксинацията държат да подбират тази стока, която са решили, че най-добре ще им пасва, и то на базата на никакви знания. Това не е поведение на пациенти, а на разглезени клиенти!

– В становището, което вече цитирахме, все пак се казва, че ваксината на “АстраЗенека” не се препоръчва при хора, които има предпоставки за тромбоза и тромбоцитопения. Кои са тези предпоставки?
– Първо хора, които са преживявали в миналото такива инциденти, и пациенти, които са със заболявания, водещи до тромбоза и/или тромбоцитопения. Става въпрос за антифосфолипиден синдром, васкулити, идиопатична тромбоцитопения, варици. Има си цяла група от заболявания, голяма част автоимунни, които са асоциирани с тромбообразуване. При тях трябва да се има едно наум. Именно тук е и ролята на личните лекари, както е записано и в становището, да знаят това, да го имат предвид.

Снимка: БТА/АР

– Има хора, които се е разболяват между двете дози на”АстраЗенека”. От имунологична гледна точка по-уязвим ли е човек между двете дози, или причината е, че се притъпява бдителността?
– Причината е съвпадение. Така се случи и с моята съпруга, която 3-4 дни след ваксинация с “Модерна” разви заболяването. Класика е, защото това са две дози, които са разделени от някакъв период от време, необходим за постигането на максимален имунитет. При “Пфайзер” са 3 седмици, при “Moдерна” – 4 седмици. В случая с “АстраЗенека” срокът е по-разтеглен между 4 и 12 седмици (в България се препоръчва 10 седмици). За 10 седмици, при пандемична обстановка, шансът човек да се зарази не е малък.
А дали се намалява бдителността – за различните хора е различно. При мен, например, рязко се намали след втората доза на “Пфайзер”, както между впрочем и след първата. Защото факт е, че първата доза на всички ваксини до голяма степен протектира. Прекарването на заболяването по правило е леко и безпроблемно. Така беше и с моята съпруга.

– Излиза, че не страничните реакции, а времето, за което една ваксина става максимално ефективна, е най-важно по време на пандемия? В единия случай имаш изграден имунитет след 5 седмици, а в другия този процес ще отнеме почти 3 месеца?
– Да, считам, че скъсените срокове между дозите са предимство на ваксините, които залагат на този подход. Но аз никога не съм крил предпочитанията си към РНК ваксините. Още от декември, когато меко казано не бяхме много.

– Трябва ли хора, които са ваксинирани, да бъдат ограничавани – при посещения, при носене на маски? И не рискуваме ли да изпуснем нещата от контрол, ако премахнем тези ограничения, защото няма гаранция, че всички са добросъвестни?
– Моето мнение по този въпрос винаги е било еднакво и аз категорично съм бил и съм против идеята за “социална дистанция” и налагане на ограничения. И за ваксинирани и за не-ваксинирани. Считам, че медицински проблем следва да се решава с медицински средства, а не с далекоизточни практики, призиви към социално инженерство, тоталитарни анти-утопии и отнемане на лични свободи. Смятам, че това ще нанесе на европейските общества значително по-тежък удар от самата пандемия.

Снимка: БТА

– Какви са препоръките към пациентите, които са се разболели между двете дози? Да си поставят ли втора и ако “да”, кога?
– Хубаво е човек да изхожда от логиката на имунния процес, а не да изпада във ваксинален фундаментализъм. Като цяло заразяването след първа доза до голяма степен играе ролята на втора доза. Именно това беше разгледано като становище на Експертния съвет, който предлага да се отдалечи във времето втората доза, която да се постави след около 6 месеца. Тогава да се провери нивото на антителата, отчитайки известната несигурност на тази информация.

– От два месеца изпитвате в реална обстановка тест за доказване на клетъчен имунитет. Изследвате различни групи хора: прекарали, непрекарали вируса, заболели и ваксинирали се и т.н. Успяхте ли да дадете отговор на един от важните въпроси: кой имунитет е по-силен – естественият или придобитият от ваксината?
– Ние имаме 4 групи: никога не срещали вируса, ваксинирани, комбинация от разболели се и след това ваксинирани или обратното и само разболели се. Трудно може да се направи това сравнение, за което ме питате, защото разболелите се в нашата група бяха предимно есента, докато ваксиниралите се – януари, февруари. Като впечатление ваксинираните изграждат по-добър клетъчен имунитет, но няма статистическа разлика между групите. Това все пак са малки групи, от по 30-40 човека, и трудно могат да се направят генерални изводи. Този спор, кой имунитет е по-силен, аз го намирам за абсурден. Има хора, които са ваксинирани и дават много силен клетъчен имунен отговор и такива, които са ваксинирани, но нямат никакъв клетъчен имунен отговор. Причината не е, че го нямат, а, че имунният отговор не се реализира в кръвта, а в лимфните възли и кръвта просто е едно отражение, което не винаги е точно.

– Кога методът за изследване на клетъчен имунитет ще бъде на разположение? И защо е необходимо толкова време, за да бъде тестван?
– Когато производителят го разреши за употреба. Не по-рано и не по-късно. Ние считаме, че сме подбрали най-добрия тест и сме го използвали при 94 човека, за което имаме резултати и някои изводи. Винаги сме правили така нещата, с научен смисъл, а не под формата на търговска надпревара. Всъщност двете неща не се изключват, но всеки си има стил. Между другото, изследването на клетъчен имунитет в много случаи няма да даде абсолютните отговори, които хората очакват.

– Появиха се сведения за хора, заразени с коронавирус повече от няколко седмици след поставянето на втора доза на ваксина, т.е. когато се очаква вече да е изграден максимален имунитет…
– В България има много хора, които обясняват, че познават други хора, които са починали от коронавирус, въпреки че са били имунизирани. Мой основен принцип е да се доверявам на източници, които намирам за смислени. Тази гледна точка и това, че някой познавал някого, ми е много далеч в класацията на достоверност. Затова си направих труда да видя статистики и данни, които са предоставени в Америка. Дефиницията на “пробив във ваксината” е: положителен тест най-малко 2 седмици след втората доза (до тогава се смята, че ваксината все още не е постигнала максималната си защита). В четири щата са изследвани “пробиви на ваксината”: Южна Каролина, Вашингтон, Орегон и Юта. Данните са на базата на милиони хора. Пробивите и за четирите щата са 0,02% от ваксинираните лица. Това са хора с положителен тест. По правило основната част от тях прекарват заболяването изключително леко. Например, в Юта са докладвани 143 пробива, от тях 7 са изисквали хоспитализация. Няма съвършени неща. Дори “Пфайзер” и “Модерна” в своите изследвания на групи от хора, които са подбрани близо до идеалните (здрави хора, в определена възраст) докладват 95% ефективност. При 1 на 20 човека се очаква “пробив”. Не виждам защо толкова хора се изненадват при това положение! Наред с това имаме имунна компроментираност – хора, които не развиват добър имунен отговор, с хематологични заболявания, на терапия с Ритуксимаб, след органни трансплантации. Друг фактор, който е доста неясен, са т.нар. вирусни мутации,. Декември се говореше, че английската мутация предизвиква намален отговор на ваксините. Оказа се, че това далеч не е така. Ваксината на “Пфайзер” има 97% ефективност срещу британската мутация. За южно-африканската има смесени данни – някои проучвания твърдят, че повече пробива ваксините, други претендират, че това не е така. Всички тези фактори събрани заедно водят до извода, че пробиви на ваксината е естествено да има, както може да има пробиви във всяко нещо на този свят. Те са очаквани и е нормално да се случат. Факт е, че дори, когато ги има, в много малко от случаите се стига до тежко или смъртоносно протичане на инфекцията.

– Какви са вашите очаквания – колко време ще продължи имунитетът, който ваксините осигуряват?
– Това никой не може да каже, докато не мине съответният период. Съдейки от имунния механизъм на защита, който тези ваксини създават, според мен ще е около 2 години. А може и много повече, не е никак изключено.

—–

Проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е завършил медицина в МУ София през 1997 г., от 2000 г. – докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна и образователна степен “доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност “Клинична имунология”.

Научните интереси на проф. д-р Кюркчиев са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, дендритните и стволовите клетки, апоптозата и туморната имунология. До май 2018 г има 54 научни публикации в български и 35 в международни специализирани списания (IF- 49), участие в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни доклади в конгреси и конференции, участие в 32 научни проекта и 1176 цитирания в научната литература. Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология, както и води тематични курсове “Актуални проблеми на автоимунните заболявания” и “Мезенхимни стволови клетки”.
За високи постижения в научно – изследователската и преподавателска дейност през 2007 е удостоен с награда “Академик Асен Хаджиолов” от Медицински факултет на МУ- София. През месец октомври 2015 г. придобива научна степен “доктор на медицинските науки”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар