Не се радвайте на оставката на Цветанов

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Как ще коментирате решението на Цветан Цветанов? Какво ще правим сега?

Ще подаде ли оставка? От една седмица ту ме питат, ту чувам да питат някой друг коментатор. Ето, подаде я. Това е въпрос за изпаднала в летаргична гражданска зависимост нация. Аз така питам лекарите, когато стане напечено около мен – какво ще ме правят?!

Нима това е въпросът? Нима не трябва да решим какво ще правим ние със себе си и с държавата си? Не е ли това важният въпрос? Нима не знаем останалото? „Скандалът е дело на опозицията (коя точно, няма значение); моментът е избран нарочно, удрят най-верния син на партията“ и други болшевишки глупости…

Какво да коментира човек в страна, в която някой е решил да махне Милко Балев, но в същото време да остави Тодор Живков?! Някога изглеждахме толкова смешни и обнадеждени, когато сложиха Петър Младенов вместо Живков, защото май бил по-навит към перестройката. Бях студент и също се захласвах, а сега – шкембе, бяла коса, големи деца – и същият наивен въпрос витае наоколо. Например – „Не е ли по-добре Томислав Дончев да заеме мястото на Цветанов, че май е по-евроатлантически и модерен?“.

До вчера в ГЕРБ цели трудови колективи, общини и отделни активисти писаха писма в подкрепа на „другаря“ Цветанов и търсеха врага с партиен билет. А останалото общество още стиска палци на някоя от двете тенденции, за да се облекчи от нуждата да направи нещо самостоятелно и съзнателно.

Ще кажете, че пресилвам аналогиите. Може и да е така, но си дайте сметка, че Цветанов не прекъсна посещението си в САЩ заради скандала. После ни каза в лицето, че е информирал жена си, а след това ще информира Борисов. Ние, суверенът, сме на последно място. Това е положението. За да няма никой илюзии, че сме парламентарна република и доверието на народа има някакво значение.

Апропо, както всички вече разбрахме, шефът на парламентарната група на ГЕРБ и депутат подаде оставка не защото го е срам, а защото имало публикации. Очевидно те имат значение за цялото общество, но не и за членовете на ГЕРБ. Иначе Цветанов щеше да подаде оставка и като шеф на предизборния щаб на партията. Но там трябва да го търпят – задължени са.

Та да се върнем на важния въпрос – какво сме решили да правим ние, а не какво е решил да прави Цветанов. Сега силните са много, но народът е казал, че паднал човек не се рита (това за умрялото куче ще го спестя). Да гледаме или да действаме? Пак ли ще обсъждаме въпроса #КОЙ? Или ще преминем през въпроса ЗАЩО? и бързо ще акостираме на важната тема КАК? трябва да се управлява? Това е централен въпрос, защото видяхме и БСП, и ГЕРБ, и ДПС, и т.нар. СДС, и кой ли още не да се въртят в безспирен кадрил, служейки на едни и същи мутри, които определят начина на управление, стандарта ни на живот, нивото на здравеопазване, енергийната и националната ни сигурност, и накрая – обема на емиграцията.

Всичко това не зависи от Цветанов, а от нас.

Свободата не зависи от Цветанов, а от нас.

Тази оставка беше подарък, а не извоювана победа за хората, които искат промяна.

Никой не трябва да си прави илюзии и да се чувства щастлив, защото утре, след Цветанов, ще се събудите с Борисов или с Първанов, или с Нинова, или с Доган, или с някой друг, който отново ще ви каже, че не го е срам.

И ще бъде така, докато всички нас не ни обхване срам, че тъпо стоим и гледаме телевизора, вместо да излезем на улицата.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар