Не толкова силният завой на Байдън

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Цветослав Цачев е главният инвестиционен консултант на ЕЛАНА Трейдинг от 2015 г. с фокус върху инвестиционни консултации, прогнози, обучение и образователни проекти. Преди това в продължение на 10 години е ръководител на отдел “Анализи” в посредника. Присъединява се към екипа на ЕЛАНА през 2003 г. като анализатор. Преди това е работил като редактор по теми финанси и капиталови пазари във в. Пари. Цветослав Цачев е завършил Макроикономика в Университета за национално и световно стопанство, София. Притежава сертификат от Комисията за финансов надзор за инвестиционен консултант.

 

Тръмп на 180 градуса – така всеки си представя новия президент на САЩ Джо Байдън. Очакванията са потвърдени още от първия му ден в Овалния офис, когато започна новия курс на управление на страната. Джо Байдън поставя във фокуса на политиката си няколко приоритета, които изместват всичко останало на заден план – борбата с пандемията, стимулите и Китай. Въпреки че Европейският съюз също гледа с надежда за затопляне на отношенията в политически и икономически план, вероятно ще трябва почака постепенното отпадане на търговските бариери. А усилията на дипломацията във Вашингтон ще трябва да се насочат и към ядрения спор с Иран, който Тръмп остави като Гордиев възел в наследство.

Икономика на стимулите

Ако оставим настрана огромният брой на случаи на COVID-19 и бавния процес на ваксинация, предизвикателството на 2021 г. е, колко пари трябва да бъдат похарчени, за да се облекчи състоянието на засегнатите от кризата хора и бизнеси. Демократите в това отношение имат по-широки пръсти от Републиканците. Техните предложения през миналата година винаги бяха далеч по-щедри и дори Тръмп щеше да се впише в техните редици много по-добре, отколкото сред по-консервативно настроените си съпартийци. Но резултатът от изборите е вече факт и освен, че Тръмп загуби втори мандат, Демократите си осигуриха и мнозинство в Сената. Така те вече имат контрол върху законодателната власт и за администрацията на новия президент няма да е трудно да осъществи намеренията си.

А те включват още един чек от 1400 долара за повечето американци. Тези пари идват допълнително към гласувания закон в края на миналата година, в който бяха включени по 600 долара плащане за всеки с доходи под 75 хиляди долара годишно. Планът на Байдън ще надгради подписаният от Тръмп втори закон със субсидии, така че да гарантира ръст на икономиката. Плащанията през миналата година помогнаха това да се случи, вероятно и сега ще видим активизиране на потреблението. Част от парите в чековете се насочиха към акциите на Уолстрийт. Няма да е учудващо инвестиционния бум отново да се повтори, докато семействата с ниски доходи имат само краткосрочно подобрение на финансовата си ситуация.

Безработицата остава сравнително висока, особено в регионите където се разчита повече на приходи от туризъм. Подпомагането на компании в затруднение е трудна задача и може да се окаже, че критиците на закона са прави в едно отношение – бизнесите с най-много лобисти са тези, които са успели да си гарантират подкрепа. А не точно най-нуждаещите се. Във вече гласувания закон са заложени заеми за малкия бизнес, за да продължат да плащат заплати и особено в региони, където доходите са ниски.

Байдън надгражда стимулите с плащания към отделните щати на стойност 350 милиарда долара. Републиканците не случайно се противопоставят на директни субсидии за щатите, защото някои немалка част от тях имат огромни дефицити и разходи, които не могат да контролират. Дупките в пенсионните системи на щатските служители са емблематичен пример за десетилетия на неправилно управление на бюджетите им. Най-закъсалите сред тях са управлявани от Демократите щати.

Здравеопазването също ще разчита на допълнителни стимули, както за борбата с COVID-19 (за тестове и ваксини са предвидени 70 милиарда долара допълнително), така и с разширение на покритието на осигурените и намаление на разходите. От една страна това ще става с директни субсидии за потребителите, но също така се предвижда намаление на възрастта от 65 на 60 години за достъп до здравните застраховки на Medicare, към които се насочват близо 15% от федералния бюджет. Предложението ще увеличи държавните разходи с около 1.5 трилиона долара за следващите десет години. Очаква се да доведе до намаление на разходите за здравеопазване, поради подобрение на услугите и покачване на заетостта в сектора. Част от възрастните хора обаче се очаква да излязат извън пазара на труда по тази причина.

Най-големият проблем – помощите за безработни

Парадоксът на програмата за стимули се крие най-вече в допълнителните средства, които се отпускат на безработните. Всеки от ще получава допълнително към помощите още 400 долара седмично до края на септември, докато трае програмата. Тези 1600 долара са повече от приетите 1200 и 600 месечно, съответно в законите през март и декември миналата програма. Те идват въпреки доказателствата, че не стимулират безработните да излязат на пазара на труда. Много от загубилите работата си сега, както и миналата година, са ниско платени служители в сферата на услугите и в сектори, които не работят заради COVID-19. Тяхното заплащане е било осезаемо по-ниско от всички помощи за безработица, които получават и те нямат никакъв стимул да търсят работа. Това се случи миналата година, сега ще се повтори с още по-голям мащаб.

Бизнесът също получи изненадващ удар от новия закон за стимулите, но не само под формата на значителната конкуренция в заплащането спрямо помощите за безработни. Минималната работна заплата се планира да бъде покачена двойно и да достигне 15 долара на час. Фирмите, които срещат затруднения с приходите си и с набирането на работници, сега ще трябва да плащат значително повече за служители без специфични умения. Безработните пък ще трябва да убедят бъдещия си работодател да им плаща повече за такава работа. В общи линии пазарът на труда навлиза в парадоксален период, който няма да направи ситуацията по-добра в близко бъдеще.

С какво Байдън разочарова последователите си?

Последователите му очакваха две неща, които не получиха. Обявяването на програма с разходи за инфраструктура и преминаване към зелена икономика е първото. Това е нещо, с което не трябва да се бърза и може да се окаже добър ход, че новият президент не излиза с празни цифри и без предварителен анализ. Инфраструктурата в САЩ има нужда от огромни инвестиции, но и не е ясно дали този стълб в предизборната му програма не е оставен на втори план. Второто разочарование е липсата на опрощаване на студентските дългове. Размерът им се оценява над 1.7 трилиона долара и те представляват сериозна финансова тежест за растяща част от населението. Опрощаването на дълговете явно е линията, която новият президент все още не е готов да премине.

А докато всички очакваха клетвата на Байдън като президент, законодателите поставиха на кръстосан разпит бъдещия финансов министър. Джанет Йелън вече има опит като президентски съветник по икономическите въпроси по времето на Бил Клинтън и много добър академичен стаж, но венецът на кариерата й досега беше поста на председател на Федералния резерв от 2014 до 2018 г. Тя беше номинация на президента Барак Обама и сега се връща във високата политика с много важната задача да намери баланс между приходите и разходите на бюджета. Всъщност, погледите са насочени към възможността от повишение на данъците, за да се компенсират растящите разходи в бюджета. Йелън обаче се фокусира върху необходимостта от подкрепа за икономиката, а не към обичайната мантра на централните банкери за по-разумно харчене на пари. Сега тя е от другата страна, ако въобще вече може да се говори за разделение между правителства и централни банки. Федералният резерв няма да е под натиска на острите коментари в Туитър, но няма друга алтернатива освен да поддържа темповете на нарастване на баланса си паралелно с харчовете на държавни пари. Някои наричат това печатане на пари.

Климат и енергетика

Политиката на Тръмп беше някаква хаотична смесица на изолационизъм и груба намеса в отношенията с други държави. Байдън ще започне с промяна в много отношения и едно от тях е връщането в Парижкото споразумение. Федералните органи също така ще започнат веднага с оценка как могат да намалят въглеродния си отпечатък. Екологията в програмата на новия президент не представлява само ангажимент за борба с глобалното затопляне, а завой към зелена икономика. Това е политика към инвестиции и ефективност в използването на енергийни ресурси, една нова технологична революция. Байдън спря строежа на петролопровода, който трябваше да свързва централната част на Канада с Мексиканския залив и който със сигурност ще доведе до политическо напрежение между двете страни. Политиката има своите плюсове и минуси, но тя е рестарт на дългосрочен процес и не може скоро да се очакват резултати.

Търговската война навлиза в друга фаза

Несъмнено най-противоречивият ход от страна на Тръмп беше политиката на мита и ограничения във външната търговия. Европейският съюз очаква затопляне на отношенията, но ако се обърне внимание отново на коментарите на Джанет Йелън, търговската война с Китай няма да преживее обратен завой. Дори напротив, Йелън нарича Китай най-голямата конкуренция на САЩ и акцентира върху нерешимите проблеми като трансфера на технологии и нарушаването на правата за собственост. Политиците и от двете партии във Вашингтон възприеха твърдият подход към Китай, въпреки разрушителните му икономически ефекти. През последните месеци преди изборите дори се наблюдаваше идеологическа промяна от политиката на мита към защита на човешките права, демокрация и сериозна критика по отношение на разпространението на COVID-19. ЕС не очаква генерална промяна от страна на администрацията на Байдън, а Пекин е готов да действа при конкретни ходове от Вашингтон. Байдън е изключително чувствителен към икономическото сътрудничество с Китай и това може да означава, че няма да се откаже от сътрудничеството.

4 декември 2013 г., китайският президент Си Дзинпин се ръкува с тогавашния вицепрезидент на САЩ Джо Байдън при гостуването му в Пекин

Снимка: XINHUA/БТА

Към момента има две почти сигурни неща – САЩ няма да прекратят икономическия и политически натиск спрямо Китай и ще затоплят отношенията със съюзниците си в търсене на подкрепа. Сред тези съюзници е и Европейският съюз.

Регулациите на технологичния сектор

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вижда много близки позиции с администрацията на Байдън по отношение на правилата на работа на технологичните компании. ЕС от дълго време работи върху регулации и данъчно облагане на реализираните обороти от големите фирми. Тръмп беше против облагането с данъци на “звездите” на Уолстрийт и по ирония на съдбата той и неговите привърженици станаха жертва на масови забрани в социалните мрежи. ЕС не очаква същите мерки да бъдат приложени и в САЩ, но се надява на съвместна работа по тази важна тема. Още повече, че отстъпките на ЕС започнаха още миналата година с едностранно намаление на някои мита за внос от САЩ и отлагането на френския данъчен закон върху дигиталните услуги.

Ако обединим търговските взаимоотношения и технологичния сектор в едно, изглежда, че администрацията на Байдън ще подходи по-продуктивно в преговорите с ЕС по темата. Ще отнеме време, докато се стигне до компромис. Но поне е свършено с политиката на заплахи и едностранни мерки, за да има в последствие хвалби за “голямата сделка”.

Ролята на НАТО

Позицията на Тръмп, че европейските съюзници в НАТО трябва да плащат на американците за въоръжените им сили в алианса, се превърна в показател за неразбирателството и напрежението между тях. Разбира се, до такава ситуация не се стигна, но САЩ оказваха значителен натиск за увеличение на военните бюджети в Европа. ЕС в това отношение приближи позициите си, считайки че стратегическата автономност на съюза все пак трябва да означава и по-голямо споделяне на разходите в НАТО.

ЕС и САЩ трябва да намерят консенсус по един много по-важен за европейците въпрос – ядрената сделка с Иран, която Тръмп отхвърли. Тя се считаше за венец на външната политика на президента Обама и напълно устройваше ЕС. Байдън ще трябва да затопли отношенията с Иран, но също така и да работи за възстановяване на договорите с Русия за взаимен контрол и ограничаване на въоръженията. Новият президент е поредният, който наследява значително военно присъствие в Близкия изток и безкрайни войни.

Президентският мандат на Джо Байдън е пълен с предизвикателства и откровено казано, с нерешими проблеми. Засега подходът е типичното насочване на много пари към проблемните зони в икономиката, но през призмата на политическите предпочитания, а не толкова към ефективността и дългосрочната стабилност. Федералният резерв ще трябва да продължи да подкрепя разходите на правителството и да се явява един от най-големите купувачи на държавен дълг. Поне част от политиката на Байдън е създавана с поглед в бъдещето, а не само за закърпване на положението.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар