Ние, обикновените хора, сме научени да харесваме крадците

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Чувате ли я? Не спира да бърбори, да реди сплетни, да ръси небивалици. Пропагандата е в режим на предизборна логорея и на истината не й остава нищо друго освен да прави най-трудното – да се опитва да се надвиква. Ще трябва да помагаме.

Днес ще поговоря за крадците. Ние, обикновените хора, сме научени да харесваме крадците.

Май всичко започва с Прометей, който гепил огъня от боговете и ни го дал да си топлим задниците и да си печем пържолите. Горкият титан бил люто наказан за това благородно престъпление – оня садист Зевс го приковава за един камък и назначава някакъв орел на държавна работа – да ходи всеки ден да кълве по малко черен дроб.
Много харесваме и онзи в зелените чорапогащи, известен като Робин Худ, който краде от гадните господари и дава на нас, добрите бедни. Кефим се дори на крадци като легендарния американец Джеси Джеймс, който си прави червена пътечка от трупове по пътя към всяка банка. Да не говорим колко ни вдъхновява страстната любов на Бони и Клайд, консумирана сред куршуми, кръв и опоскани трезори.

Има нещо наистина вълнуващо в крадците и е напълно нормално да им се радваме, нали? Въпросът е да крадат за нас. И не от нас.
Сякаш свикнахме с идеята, че хората, добрали се до власт, безусловно се превръщат в крадци. Ако обаче си мислим „кво пък толкова“ или „могъл – взел“, значи вярваме на пропагандата, че тези хора не крадат от нас. Опоскали европейски фонд – „ами ок, крадат от западните господари“. Изтръскали джобовете на олигарх – „кво толкова, крадат от гадните богаташи“.
Само че нещата не стоят точно така. Защото европейският фонд е бил предвиден за нашите пътища, например. За да го оглозгат, родните крадци правят крайно опасни врътки. Например поставят три сантиметра асфалт вместо осем. В резултат пътят се чупи скоро след като е направен. Някой се претрепва върху него, а после ние с вас плащаме за ремонт на ремонта. А олигархът, който бута тлъсти рушвети, за да съществува, избива тези пари като ощетява нас. Например като укрива данъци в огромни размери. Данъци, които са необходими за нашето здравеопазване, пенсии, полиция, армия.

Да, уважаеми, в реалният живот няма такова нещо като красив, романтичен крадец. Крадците са гадни, проклети, безчувствени, алчни и противни. И ако някак отвътре не ви се драйфа от бившият министър Владислав Горанов – ето последната история на този герой. След като приключи политическата си кариера, си купува офис-имоти за 750 000 лв. Нищо че според официалната си декларация имал на влог 79 000 лв, а не е теглил кредити. Нали се сещате откъде са тези пари?

Накрая искам да ви кажа нещо важно. Не ви харесва това, което виждате? И да си затворите очите, то ще остане тук. И да избягате в другата стая – пак ще е тук. Не може да превъртите напред, не може да се върнете назад. Вие, приятели, не гледате филм. Гледате собствения си живот.
    Автор: Радослав Бимбалов, фейсбук

 

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар