Ники Тодоров след спечелената купа в Шотландия: Това е най-силният ми сезон, пожелавам си повиквателна за националния отбор – БГ Футбол

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Николай Тодоров бе с решителна роля за успеха на неговия Еърдриониънс във финала на шотландската Чалъндж къп. Българският нападател реализира успешно дузпа в 67-ата минута, с която оформи и крайното 2:1 в полза на тима от Чемпиъншип срещу уелския първенец ТНС. Това пък бе десето попадение през сезона за 27-годишния роден таран, който получи и наградата за играч на мача след края на срещата. Тодоров печели за втори път в кариерата си надпреварата, като преди това вдигна трофея през 2020 г. с Инвърнес. Бившият младежки национал на България и неговият клуб са все още в борбата за класиране в елита, като към момента заемат четвъртото място, даващо право на участие в плейоф за влизане във Висшата лига. В кариерата си до момента плевенчанинът е печелил на два пъти Лига 1 и е попадал сред най-добрите 11 за сезон 2020/21 във второто ниво на шотландския футбол, където компания му правят имена като Крейг Гордън и Чарли Адам. Николай Тодоров даде специално интервю пред Gong.bg, в което сподели за емоциите покрай триумфа и амбициите за класиране във Висшата лига.

-Разговарям с Николай Тодоров, нападател на шотландския Еърдриониънс и бивш младежки национал на България броени дни, след като спечели Чалъндж къп – третия по сила трофей в Шотландия и реализира победния гол във финала. Ники, привет, честита купа! Как си?

-Благодаря и здравей! Благодаря също така за поканата! Много се радвам, че ти гостувам пак, благодаря и за поздравленията. Чувствам се доста добре, мога да кажа, че сме в еуфория хора самият отбор, съотборниците ми. Все пак това е едно персонално, но и отборно постижение, което ще остане завинаги в спомените ми. Но както аз винаги си мисля, това вече е назад. Може да си говорим много, можем да се радваме, но аз вече съм съсредоточен върху следващия ни мач, който е в петък. Ние имаме много трудна задача да успеем да се преборим и да влезем в плейофите.

-Аз се радвам за това, че ти гледаш напред, но с цел да запознаем нашите читатели, ще трябва да се върнеш малко назад и да ни представиш своите спомени от този финал. Чалъндж къп е много специфичен трофей в Шотландия, в който участват младежките отбори на тимовете от шотландската Премиършип, тоест най-големите таланти в Шотландия, които са в Селтик, Рейнджърс и т.н., участват отбори от Уелс, от Северна Ирландия и всички професионални клубове от Чемпиъншип, Лига 1 и Лига 2 от Шотландия. Вие играхте срещу шампиона на Уелс ТНС, а това е отбор, който почти всяка година играе в квалификациите на Шампионската лига, т.е. има със сигурност много по- сериозен опит от вас. Представи ни мача през твоя поглед.

-Беше доста емоционално в самия ден, както и през седмицата за подготовка за мача, защото не знаехме какво ще очакваме. Разбира се, подготвихме се, гледахме анализи и знаехме горе-долу срещу какво ще се изправим, но в крайна сметка никой от нас не беше играл срещу тях в последните години. Това все пак е един различен отбор от различно първенство. Без да показвам неуважение към тях, но си мисля, че са от по-слабо първенство. Може и да е по-силно, не знам дали е така, но не знаехме много за този отбор, не сме се срещали с него досега и беше доста интересна подготовката. Разбира се, това, че беше финал за купата, го направи екстра специално. Това е един мач, който не е за 3 точки и не е за първенство. Беше доста емоционално, стадионът беше пълен, беше един невероятен ден. Семейството на всеки един от играчите ни беше там, част и от моето семейство бе там, приятели. Това да успея да вкарам победния гол, да спечеля „играч на мача“ и да вдигнем купата… Беше доста, доста специален ден за мен, който никога няма да забравя.

-Ти вкара победния гол за 2:1 от дузпа. Беше ли предварително посочен за изпълнител на тази дузпа или това беше решение, взето на момента?

-Беше взето на момента. Мисля, че аз се справих доста добре и играх доста добре в мача и самите указания към мен бяха да успея да отворя пространства за моите съотборници и да създавам положения за тях. Затова аз нямах нито едно положение и заради начина, по който се представях, мисля, че аз заслужавах да поема. Бях напълно уверен, бях супер спокоен, бях в зоната си, както се казва. Бях супер уверен, че ще я вкарам. Когато капитанът на отбора ми подаде топката, ми пожела късмет и каза, че вярва в мен и че знае, че ще я вкарам. Така се получиха нещата, беше взето на момента решението.

-Аз забелязах, че след вкарването на гола ти се затича към резервната скамейка и взе фланелка, която показа на трибуните. Въведи ни малко повече за какво става въпрос.

-На мача с Инвърнес, който изиграхме преди две седмици навън като гости, нашият вратар получи доста тежка травма, получи два кръвоизлива на главата. Мисля, че сезонът за него приключи. Наложи се да остане в болница няколко дена, той ми е доста близък приятел и премина през много през последната година. Беше предварително нагласено с домакина на отбора това и беше един жест, който аз исках да покажа към него. Той искаше да е част от финала и да играе. Справя се много добре, имаше доста оферти към него по време на прозореца през януари и да се случат така бързо нещата и всичко да изчезне – да не си част от тима, да не играеш, да си контузен.. не е хубаво. Мислех, че това ще е един добър жест към него, семейството му, но най-вече към него специално и да му покажем, че той също така е част от нас и че всички мислим за него, да му дадем енергия да може да се върне по-бързо.

-Стискаме палци и от България за бързо оздравяване и изпращаме цялата положителна енергия, която може да бъде дадена. Ники, това беше твой десети гол от началото на сезона. Каква е твоята лична амбиция през настоящия сезон? Ако не се лъжа, ти доближаваш твоето най-добро лично постижение до момента във всички турнири?

-Ами да, това беше десети гол, но да не забравяме, че аз изпуснах първите кръгове от първенството поради контузия и ми отне един-два месеца, докато вляза във форма, да потръгне на отбора и да заиграем по начина, по който играем в момента. Аз винаги съм казвал, че искам да вкарам колкото се може повече. Искам да допринеса също така с играта, с физиката, с опита, който имам към отбора, което мисля, че засега го правя. Чувствам се добре. Мисля, че ни остават точно осем мача преди плейофите. Ако мога да помогна с голове, ако мога да помогна с моята игра, за мен това е моята цел до края на сезона. Както казах вече, това е моят манталитет – свършва този мач, дали е лош, дали е добър, дали сме свършили наравно, това няма значение. Понеделник идва, пак трябва да си вършим работата. Идва ново начало за нас, нова седмица, нов мач. Знам, че ми е десети гол, но може би ще погледна след сезона колко са головете. Засега искам да си върша работата и да вкарвам колкото се може повече.

-Вие към настоящия момент се намирате на четвърта позиция в шотландския Чемпиъншип. Това е позиция, която след края на сезона може да ви даде право на участие на тези плейофи, за които вече ти спомена, с шанс за класиране във Висшата лига. Аз предполагам, че това не е било поставено като цел в началото на сезона, но гледате ли вие в съблекалнята към такова нещо? Поставили ли сте си като ваша цел да успеете?

-Има доста голяма смеска между опитни футболисти и доста млади в отбора. Нямаме много момчета, които са на средна възраст, както се казва, за един футболист. Може би в началото си поставихме за цел да влезем в плейофите, не за промоция, защото отборът е доста млад, повече са младите, отколкото ние, които сме по-опитните. В момента, откакто новата година дойде, ние започнахме да трупаме доста точки и започнахме да играем доста добре. Спечелването сега на купата мисля, че ще ни донесе също така доста голямо самочувствие. Знаеш, че във футбола може да мечтаеш колкото си искаш и, как да го кажа, никога не знаеш какво може да стане. Мисля, че трябва да подходим мач за мач, както в момента го правим, всеки да е фокусиран да си върши работата, както и аз моята да вкарвам, да успявам да подкрепям момчетата след добра игра също. Но никога не знаеш. Ще вземем мач за мач, имаме осем оставащи мача и мисля, че с тази група и с тези специални момчета бихме могли да постигнем нещо. Аз трябва да го вярвам това. Ако не го кажа сега и аз не го вярвам, това е непостижимо.

-Ти вече играеш от много години в Шотландия, но ако не се лъжа, то така и не успя да достигнеш до шотландската Висша лига. Може ли да се каже, че това е твоята основна цел в момента и те мотивира допълнително в рамките на настоящия сезон да се представяш по-добре и през следващия сезон да играеш за Еърдри във Висшата лига?

-Аз няколко сезона съм вкарвал двуцифрен брой голове в Чемпиъншип, един път бях и в отбора на сезона и то като имаме предвид, че в този сезон тогава имаше доста нападатели, които играеха за своите национални отбори – Лиам Бойс, Стивън Нейсмит, който стана мениджър сега на Хартс, Чарли Адам. Имаше доста силни отбори – Дънди и Хартс. Моята цел не е да се доказвам на някого, а само на себе си и да се подобрявам. Мисля, че досега това ми е най-силният сезон от гледна точка на всякакви статистики. В момента аз се чувствам най-силен и най-добре, бих казал, спрямо всички сезони. Обаче е неизбежно това, ще дойде един ден. Но както казах, ние трябва да си свършим работата и да гледаме всеки ден и във всеки мач да играем все едно това ни е последният мач и да видим това докъде ще ни доведе.

-Може би най-престижната победа, която постигнахте през този сезон, бе срещу отбора на Сейнт Джонстън, когато ги елиминирахте от турнира за Купата. В този мач ти вкара гол на националния вратар на България и твой близък приятел Димитър Митов. Сподели ни първо какво си говорихте вие преди мача и какво беше чувството да играете един срещу друг за първи път? Как повлия тази победа всъщност на вашето самочувствие като отбор?

-Ние с Митака си говорим доста често, аз го подкрепям. Много се радвам за това той как се справя тук. Мисля, че е първи по повечето показатели в Шотландия, той се справя супер добре. Опитвам се да му помогна тук с живота, да се виждаме колкото се може по-често и да направя неговото пребиваване тук по-лесно, но той се справя много добре. През седмицата преди мача говорихме доста, разменяхме доста приказки, закани, шеги, но това е част от съперничеството. Както си казахме, по време на мача приятели няма. Той играе, за да се докаже, тъй като това е най-престижната купа в Шотландия. Няма приятели на терена, той играе, за да се докаже, да спечели и да прогресира с неговия отбор. Същото нещо е и при мен – аз се опитвам да играя колкото се може по-добре и да прогресираме с нашия отбор. Бях на точното място и в точното време. Мисля, че ги надиграхме и бяхме по-добрият отбор, надиграхме ги в завършващата фаза. Държахме се професионално след мача, разбира се, защото знам какво е да загубиш. Не съм му го натяквал след мача, че аз бях човекът, който вкара. Аз знам какво е да загубиш и знам, че той е с много хубав характер, той е победител, той иска да побеждава навсякъде, дори и на тренировка, в игри, на каквото и да е. На каквото и да играем, се опитва винаги да побеждава. Просто бях там, за да го подкрепя.

-Един любопитен факт, който видях за Еърдри, е, че вашият мениджър всъщност е и ваш съотборник и все още играе. Говорим за Рийс МакKейб, който e едва на 31 тина години и е мой набор, роден е през 1992 г. Това означава, че е малко по-голям от теб. С четири години, нали така?

-Да, да.

-Какво е усещането твой съотборник и човек, който е малко по-голям от теб, да ти бъде твой мениджър?

-Мисля, че е по-лесно да се контактува. Имал съм доста опитни, доста мениджъри, които са били играели на доста високо ниво. Мисля, че тази година с Рийс това доста ми допада, защото той е на терена, може да се комуникира доста по-лесно. Някой път наистина нещата, както ги виждаш отвътре, не можеш да ги видиш така отвън и обратно. Някой пак ще допусне грешка, той е млад мениджър. Играл е на доста силно ниво, все още също играе, така че мисля, че тази бариера, която някой път я има между по-възрастни треньори и млади играчи, я няма тук. Доста по-лесно е да се комуникира с него. Също така той е лидер, рамо до рамо с теб се бори и мисля, че това се оценява от доста от младите момчета в отбора и това е доста позитивен аспект за нас.

-За финал на нашия разговор – какво си пожелаваш в личен и професионален план до края на сезона?

-Пожелавам си да съм жив и здрав. Пожелавам си да вкарам доста голове и си пожелавам повиквателна за националния отбор.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар