Никога не е било толкова добре. А може(ше) ли по-добре?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Икономиката расте, бизнесът цъфти, туристи изпълват курортите, безработицата се свива, магистрали и пътища се строят, заводи „никнат като гъби“.

Горе-долу така изглежда картината, която премиерът Бойко Борисов обича да рисува. Както знаем от първи му мандат, Борисов е природно надарен художник, така че краските му се удават.

Това, което прави впечатление е, че Борисов борави с данните, както Дяволът с Евангелието. Т.е. чете каквото и както му харесва. В последното си макроикономическо платно художникът Борисов нарисува картината на небивалия износ от България.

„Толкова голяма сума от продажба навън в рамките на шест месеца страната ни не е отчитала никога в стопанската си история“, заяви Борисов от Туркменистан.

Това е продължение на темата за износа, която в последните месеци е любимата на премиера. През януари тази година Борисов имаше друг задълбочен прочит: „За първи път износът на България е по-голям от вноса. Защото заводите бълват продукция, която се изнася на 100%. Преди няколко дни бях в Димитровград и много бих искал да споделя който не е бил да го види този завод. Произвеждат абсолютно цялото окабеляване за „Мерцедес“. Стотици работници и накрая цялата продукция се затваря в един куфар, товари се и заминава за Кьолн. Или за Финландия. Там са заводите.“

По образите, които премиерът създава, може да се спори доста. Истината е, че икономиката на България наистина расте. И това без съмнение е много положително.

И все пак. Съществува един съществен въпрос, който трудно може да намери отговор. Но и въпрос, който почти не се задава публично.

А може(ше) ли да е по-добре? Растежът на България е част от общото нарастване на икономиката на Европа. И т.нар. икономически успехи се дължат именно на това. България не успява да привлича чуждестранни инвеститори. За това е фиксацията в завода на „Фолксваген“ е толкова голяма. При маркетирането си като дестинация за инвеститори пък страната ни като по матрица изтъква едно предимство – евтини сме. Ниски данъци, ниски разходи за заплати, ниски осигуровки.

България трайно се превръща в икономика на аутсорсинга. На дребните подизпълнителски дейности, от които няма особена печалба.

И така, може(ше) ли по-добре. Баналният отговор гласи „Винаги може по-добре“. Но резултатите на България най-вероятно щяха да бъдат значително по-добри. Ако управлението дори само за момент беше решило да се вслуша в гласа на бизнеса за нуждата от радикални мерки за подобряване върховенството на закона.

Още през 2016 г. 10 чуждестранни търговски камари изпратиха отворено писмо до премиера, президента, председателя на Народното събрание и министри.

„Нашето мнение е, че натрупаните и нерешени проблеми в правосъдието са системни и изискват също такъв подход за тяхното елиминиране, подход, който да е основан на принципа на справедливостта и върховенството на закона“, се казва в писмото на организациите, които представляват компании с над 20 млрд. евро инвестиции в България. Според тях създаденото усещане, че реформата не се случва, води до неувереност от страна на инвеститорите и действащите в страната икономически субекти. Понижава се желанието за инвестиции в България в полза на други държави.

Годината вече е 2019 г. Но думите на чуждестранния бизнес звучат като казани вчера. Инвеститорите заобикалят България. Върховенството на закона е само непотребна хартия. Бизнеси се превземат и унищожават с помощ от държавни институции. Електронното управление е само виц, а изтичането на лични данни на над 5 млн. българи не е никакъв проблем за управляващите.

Системите на управление в България са като пробита кошница, през която преминават всякакви интереси, само не и обществените.

Може(ше) ли да е по-добре? Можеше. Скоро може би няма да може. Няма да има какво да бъде по-добре.

transmedia

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар