Никога няма да има възмездие за произвола на герберското управление

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Буря в кофа с помия. Това заглавие бих слижила във вестника си за драмата на Блъсков и посегателството върху свободата на словото му, ако вестникът ми не бе откраднат законно.

Защото въпросът е не защо той не си е плащал наема, а защо е собственик на „Труд“, както и на „Седмичен Труд“, който закри, тъй като не бе важен за Мутрата.

Много се говори в тези 12 години как герберите и лично предводителят им отнемат бизнеси от хората и ги дават на подходящи лица. То не става както някои романтично си го представят, че отиват господата и казват на човека: „Дай си фирмата, гад, щото лошо ти се пише!“
Не.
Това върши прокуратурата. А като попаднеш в нейните лапи и майчиното си мляко ще дадеш. Направиха дори показен спектакъл /флашмоб – да направя евала на оня фъфльо интелектуалецът/ в центъра на София с оная клетница Иванчева. За урок!

С привикването в следствието на Любо Павлов и Огнян Донев дори нямаше нужда от да им се казва да винимават в картинката, защото Любо вече веднъж е търкал наровете в арестите и знае колко е хубаво там. Буквално след броени дни те вече „продаваха“ фирмата, която издаваше вестниците „Труд“ и „24 часа“ на правилните хора. Те, двамата, я купихя година преди това от немците, които ограбиха каквото можаха и избягаха, за доста голяма сума в милиони, не за пет лева – за колко я харизаха не зная. Със сигурност за по-малко, но животът е мил…

Болшинството, които ме четат не хранят добри чувства към Любо, както и към приватизатора на „Фармахим“ Донев – както и аз тогава. Но колкото и да ви звучи невероятно – от целия ми трудов стаж на журналист преживях няколко месеца да бъда свободна тъкмо с тези собственици, чийто съдружник с някакъв малък процент бях и аз. Причината бе, че те бяха твърдо антигерб и антибоко.

Фирмата имаше шанс да бъде сериозен опозиционен издател на вестници. За жалост голяма част от журналистите в „Труд“ и „24 часа“ бяха запленени от пожарникаря и заедно с останалото ръководство на вестниците работеха срещу издателите. Пускаха се откъде ли не и нелепи слухове, че Огнян Донев ще използва вестниците, за да стане премиер. Смешни простотии – да не обяснявам защо, че сте интелигентни люде.

Любо Павлов бе толкова наивен, че дори ни изпрати една група при градския прокурор, за да му говорим като журналисти срещу това посегателство срещу собствениците. За мой ужас само аз от „делегацията“ изразих недоволство, другите аха-аха да му целунат ръка. Голям позор!

В крайна сметка една банка застана зад „купувачката“, чието име дори не искам да спомена, и за нула време двамата мастити бизнесмени си обраха крушите. С поне десетина милиона, по мое мнение, загуба срещу свободата си, за което не мога да ги упрекна.

И така една банка с подставено лице придоби освен фирмата и Полиграфическия комбинат, сграда, която ако София я тресне земетресение от девет бала тя само, заедно с ония от „триъгълника на властта“ ще остане непокътната. Отдавна е продадена, но не се интересувам от съдбата й.

Собственичката просто в един красив момент ми каза по телефона, че е продала „Трудовете“ на Блъсков. Не фирмата, която ги издава и чийто съдружник съм аз, а само продукта, който произведжда тази фирма – вестниците. Аз останах съсобственик на куха фирма. Това било законно.

Подчиних се на закона, отидох си с чаша студена вода и попаднах във Фейсбук, където си мислех, че има свобода на словото.

Страхотна свобода – тази година общо пет месеца съм блокирана.
А великият вестникар Блъсков, който вкара в бизнеса с вестниците Пеевски, продавайки на мама му „Монитор“, да не мислите, че се е бръкнал да плати нещо от джоба си? Една друга банка – по своя воля, или по принуда – се изръси. После вече знаете – помещения за без пари, уредени реклами и всичко по реда си в прослава на една Мутра.

„Труд“ – моят „Труд“, където преминаха почти четирдесет години от живота ми и, за който имам огромни заслуги да съществува, стана рупор на герберското беззаконие.

И „24 часа“, ъфкоорз…
Случаят е христоматиен пример за отнемане на бизнеси, за отнемане свободата на словото, за мачкане на хора, за съсипване на съдби.
И всичко това пред очите на чудната демократична Европа. Обаче законно, нали?

Никога няма да има възмездие за произвола на герберското управление. Съдбата на тези два вестника е някъде по средата – герберите не се посвениха да удрят „справедливо“ от най-богатия човек Божков през нас до малките фирмички и дори скромните магазинчета на хората по градчетата.Няма погнуса за тях!

Накрая малко веселба, че стана много тегаво: „Любене, син Дилов, ония вестници, дето разхвърляхте по стълбите на Министерството са целият тираж „Труд“. Заедно със слугинския му побратим „24 часа“ общо не излизат в 10 000 тираж. Никой не чете парцали!“
Да ме прости Господ, че наричам парцал чедото си „Труд“ – то умря преди седем години, все още достойно.

Днес не става и за кенефна хартия, с която искат да бършат задника на мървата свобода на словото и нископлатените журналисти.
Не ми се искаше така да се завръщам във Фейсбук – с погребални думи в място, където те блокират за месец, защото си написал в коментар, че не одобряваш модата на черните дрехи сред младите. Добре бе, нека се обличат в бяло – бялото е траурен цвят в Индия, обаче. Ма каквото и да напиша все съм лоша.

Между другото, лошите Любо и Донев защо не са в затвора, господа прокурори? Или просто си свършихте мръсната работа?
Законно свършената работа от прокуратурата, господа съдебни заседатели от нашия мил Европейски съюз!
Майната ви!

Зоя Деянова

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар