Николай Василев: Не е опасно, ако скочат малко цените заради кризата с Иран

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вече десетилетие инфлацията по света е ниска, дори нездравословно липсваща.

Не очаквам Европа да пострада военно или екологично, но икономически ефекти от кризата може да има

За момента нямам притеснения за българската икономика, заслужаваме още по-висок кредитен рейтинг. Но съм разочарован от големите бюджетни харчове през декември, които ни върнаха към бюджетен дефицит. Трябваше  да имаме излишък. Това заяви Николай Василев в интервю, публикувано в 24 часа.

– Г-н Василев, какви ще са икономическите последици от кризата между Иран и САЩ след убийството на ген. Солеймани – и за света, и за ЕС, и за България в частност?

– В последните 10 г. се занимавам с управление на активи и в нашата компания инвестираме парите на клиентите по целия свят. Затова следим постоянно събитията във всички точки на света, включително в Близкия изток. През този век вероятно ще има все повече проблеми: климатични промени, болести, пожари, земетресения и, за съжаление, военни конфликти. В момента ситуацията в Близкия изток е рискова, но се надяваме да се размине без по-сериозен сблъсък.

Последните две-три европейски поколения са щастливи да израснат в мирни времена. И в началото на миналия век епохата е била много красива – така са я и наричали, Belle Еpoque. Но знаем какви изненади последваха през ХХ век и колко пъти се преобърна световната история за сто години. А кой астролог ни гарантира, че ХХI век ще бъде по-спокоен?

– Основателни ли са опасенията от Трета световна война? Отношенията между САЩ и Иран са много обострени и въпреки че европейски лидери като Германия, Франция и Великобритания призоваха за “максимална сдържаност” по въпроса, опасността от военен конфликт е голяма.

– Чак за световна война засега не става дума. Да, Европа има по-сдържана позиция, което може да означава и че Европа отново е пасивна. Ако се случи военен конфликт, е ясно какви ще са последствията. Първо, разрушени човешки съдби. Второ, опасност от икономическа рецесия по целия свят, като тя може да бъде предизвикана и от рязък скок в цената на петрола. По-младите не помнят, но пак при напрежение между САЩ и Иран преди 40 г. нефтът поскъпна, това предизвика инфлация, комбинирана с рецесия.

– Виждаме, че и сега петролът е тръгнал нагоре.

– Скъпият петрол може да причини спад на световната икономика, но рецесия може да има и заради нарушения в международната търговия и инвестиции, предизвикани от конфликт. Близкият изток е кръстопът между Европа, Азия и Африка.

– А ако няма голям сблъсък, ще избегнем ли световна икономическа криза, подобна на тази след 2008 г.?

– И това не е сигурно. И без проблеми в Близкия изток светът начело със САЩ се радва на цяло десетилетие с икономически подем, бум на финансовите пазари и цените на имотите. Световната икономическа история е история на циклите. След силен растеж идва спад. Както сеизмолозите не могат да предвидят точно земетресенията, така и ние, икономистите, не можем да обясним убедително защо има рецесии и кога точно ще настъпят те.

– И златото е поскъпнало, ценните метали също…

– Анализът на цената на златото не е точна наука. Според мен тя се покачва в два случая – или когато има хиперинфлация, каквато в момента няма, или когато има повишена опасност от война, каквато има.

– А очаквате ли този конфликт да има последици и в други области, не само петрол или злато?

– Ако цената на нефта скочи, производители на петрол в други части на света, които нямат проблем с транспортирането му – като Русия, Мексико, Индонезия, ще спечелят от това, защото са далече. Скъпият петрол ще ги изненада приятно – те биха мечтали за подобна ситуация. Държави, износители на специална продукция, също могат да се облагодетелстват.

– Оръжия ли имате предвид под специална продукция?

– Да. България има своите позиции и пазари в този бранш. За военнопромишления комплекс на големите държави всяко напрежение означава възможност, стига да е далеч от техните граници. Дори конспирациите твърдят, че конфликти се инспирират от интереса на големите производители.

– Нека се върнем все пак на България и ЕС и икономическите последици от кризата за нас.

– Това е не е първият или последният конфликт в Близкия изток. Ще припомня, че за последните 30 г. имаше две войни в Ирак. Ракети в Европа не са паднали. Европа е на 2000 км. Но димът от пожарите в Австралия е стигнал до Южна Америка и червените пламъци в небето се виждат от Нова Зеландия. Не очаквам Европа да пострада военно или екологично, но икономически ефекти може да има.

– И да очакваме отражение върху цените на стоки, храни и всичко останало ли?

– Да, ако поскъпнат горивата. Положителното е, че вече цяло десетилетие инфлацията по света е ниска, дори нездравословно липсваща. Централните банки печатат огромни количества пари, без да успеят да я вдигнат до желаните 2%. В този смисъл малко инфлация в света няма да е драматична. Повече съм притеснен от евентуално забавяне на производството, инвестициите, търговията. Виждаме например, че германското автомобилостроене вече преживява спад.

– А вдигането на цената на петрола ще направи ли Европа по-зависима от руския газ например? Има опити на САЩ да забави “Северен поток 2” – този конфликт ще ги отклони ли от тези опити?

– Геополитическите процеси са сложни. Ако например американската дипломация се занимава с горещите точки по̀ на юг, може да намали вниманието си към Европа.

– А възможно ли е Доналд Тръмп да действа така заради предстоящите избори и предизборната си кампания?

– Всички големи международни събития винаги оказват роля върху политиката на САЩ и техните избори. В момента американската икономика се развива завидно добре, финансовите пазари са на върха си и това дава добри шансове на сегашния президент да бъде преизбран. И не бих се изненадал, ако това се случи.

– Как тълкувате вие това, че в един ден премиерът Борисов се срещна със зам.главния секретар на САЩ, а веднага след това отива при Ердоган и Путин, които се събират в Истанбул за газопровода “Турски поток” и строежа на българското отклонение “Балкански поток”?

– Следя внимателно външната политика на България и смятам, че тя е доста успешна през този мандат. България направи пробиви и в Западните Балкани, стои по-добре международно и успява да поддържа добри контакти във всички посоки. Ние сме може би най-големият приятел на Турция в ЕС. Казвам го с добро чувство, защото не можем да преместим географското си положение и е по-добре да имаме добри отношения с Турция, без проблеми на границата. Борисов се стреми да спазва труден баланс и го прави умело. Подкрепям изцяло закупуването на изтребителите F-16 като част от този пъзел – това е колкото авиационен, толкова и геостратегически въпрос.

– Но в такъв момент, в който има напрежение между САЩ и Турция и Русия по повод случващото се в Иран, Борисов отива в Истанбул?

– Ние не сме скарани с Турция, за да е забранено да се виждаме с техния лидер. Борисов прави много срещи. Имало е периоди, когато сме били много по-изолирани от света. Понякога в Турция премиерът ни изразява позициите на Европа.

– Българската икономика ще запази ли ръста си от 3%, който е заложен в бюджета, с оглед на това, което се случва?

– За момента нямам притеснения за българската икономика. Имаме нисък дълг, рекордно ниска безработица, нямаме голям търговски дефицит. Доходите растат по-бързо от нормалното. Заслужаваме още по-висок кредитен рейтинг. Но съм разочарован от големите бюджетни харчове през декември, които отново ни върнаха към бюджетен дефицит. Трябваше да имаме излишък.

– Изгубихме ли потенциалната инвестиция на голям автобилен производител?

– Засега не, по-скоро Турция още не я е спечелила. Ние имаме добри шансове за този или друг голям завод.

За мен не по-малко важна е концесията на летище София. Една европейска столица заслужава нов терминал от съвсем различно поколение. Вижте какви чудеса се строят в Азия. Без концесионер държавата ни е неспособна да промени скучния облик на летището.

– Вие сте бивш транспортен министър – как коментирате протестите срещу въвеждането на толсистемата?

– Толсистемата отдавна трябваше да заработи. В момента българските данъкоплатци субсидират чуждите превозвачи, които евтино преминават през България и разбиват нашите пътища. Всеки, който е пътувал по магистралите в региона, знае, че ако се разходи за един уикенд до Централна Европа, ще плати пътни такси, колкото е целогодишната винетка за България. Така откъде да съберем пари за ремонти на лошата ни пътна мрежа? Разочарован съм, че всяка положителна реформа в България среща малко подкрепа и много съпротива. Правителството трябва по-добре да обяснява и в никакъв случай да не прави крачки назад.

– Но толтаксите ще оскъпят превозите на пътници и товари?

– Да, но пренебрежимо малко. Трябва да знаем, че в момента с липсата на толтакси цялото население, което не ползва транспортни услуги, със своите данъци плаща вместо тези, които ги ползват. Отново ще наблегна на факта, че е по-важно да съберем големи приходи от чуждите превозвачи. В момента нашите пари изтичат в канавката заради евтините винетки и липсата на толтакса, а после се оплакваме от лоша инфраструктура. Както и от остарял железопътен транспорт, който пък е по-екологичен от автомобилния.

– Преди 15 г. вие направихте също непопулярна стъпка – ограничихте възрастта на таксиметровите автомобили до 10 г.

– Преди 15 г. от 30 хиляди таксита 25 хиляди бяха на възраст между 10 и 35 г. И с пробег от 1-2 милиона км! Говорим за стари соцмодели. Тази реформа стимулира превозвачите да обновят своя парк. Затова се разочаровах, когато 10 години по-късно удължиха възрастта до 15 г. Днес отново имаме най-лошия таксиметров парк в Европа. Пак има много таксита с пробег от далеч над 1 млн. км. Ако скоро някой спретне нов протест и вдигнат възрастта до 20 г., очаквайте ново интервю от мен.

Министрите на транспорта не трябва да се страхуват от блокади. За нула време могат законно да отнемат лиценза на всеки превозвач, който използва превозни средства за блокиране на движението. Въпрос на политическа воля.

– Знам, че вие сте радетел за присъединяване на България към еврозоната, но в тази ситуация трябва ли да бързаме към нея?

– Нищо ѝ няма на ситуацията. Смятам, че преди 10 г. България беше по-близо до еврозоната, отколкото е днес. Трябваше да сме се присъединили отдавна и вече да сме забравили за това. Постоянното отлагане на срока вече е недостойно. Нека припомня, че още не сме подали заявление за членство в ERM-2. Ако през 1997-2005 г. така се бяхме мотали с ЕС, днес още щяхме да спорим дали европейската интеграция има почва у нас и през кой век!

Според мен позитивите от влизането ни в еврозоната са многократно по-големи от всякакви рискове. Разделям ползите на три групи. 10% са икономическите ефекти като повишени инвестиции, търговия, туризъм. 40% са стабилността на банковия сектор поради това, че ще бъдем надзиравани от Европейската централна банка. 50% са въпрос на имидж, репутация и престиж да бъдеш част от първа категория държави. А не да стоиш на опашката и по всички въпроси да си двойкаджията, който научава последен за процесите в Европа.

– Техеран оповести, че няма да се придържа вече към ограниченията, които международното споразумение наложи на ядрената програма на страната. Как тълкувате това?

loading…

– Едно е сигурно – не трябва да се допусне Иран да има ядрени оръжия. Не за първи път съм недоволен от липсата на активна и успешна позиция на ЕС. Просто ЕС изглежда като незначителен играч, вместо да бъде световен лидер.

– Как тълкувате вие факта, че Доналд Тръмп прати федерален прокурор като специален пратеник у нас по въпросите на правосъдието и борбата с корумпирани високопоставени политици?

– Да има към нас по-голям интерес от големите ни западни партньори, е добре. Привърженик съм на западната ориентация на страната и колкото повече посещения или контакти на високо ниво със западните партньори имаме, толкова по-добре. Ако може 100 западни прокурори да дойдат – още по-добре.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар