Николай Марков: Сбогом, господарю на празноглавите!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Как се чувства сега нашата жаба, деликатно поставена в бавно загряващата се тенджера? До пълно завиране на водата. Охранители, пажове, политилози и социолози, анализатори, културтрегери, тинктанкове и прочее обслужващ бандита персонал не отчетоха грубата грешка на господаря си.

А той, завалията, влезе с бутонките в лицата на собствения си народ и държава, ограби ги, уби колкото и защото трябва заслепен от величието на държавната си катедра. Измамно чувство е усещането за власт, особено когато тя се разпростира над балканско блато. Под зелената му пелена плуват всякакви видове хищници и никой “господар” поставен изкуствено над пелената не знае какво му мислят обитателите на блатото.

 

Така живеем ние и затова не можем да направим смислена държава, но има и добра страна – лесно си сменяме господарите. По силата и знанието за древните келтски закони всеки господар завършва захвърлен и консервиран в тинята на блатото.Мумифициран завинаги в дълбините на мрака на презрението и вечната забрава.

 

И този наш пореден завършен идиот щеше да ни вари в тенджУра като жаби? На бавен огън, за да не изкочим. За намерението му – само поздравления за дързостта, но в блатото живота си има собствени правила и обратно на приказките за деца всеки принц рано или късно се превръща в жаба. Нито целувките на принцеса Шехаризада, нито безмозъчните му пажове и ласкатели, могат да го извадят от бавно загряващата се тенджера, поставена на огъня от самия него – господарят на блатото!

 

Бог прощава заплахите, блатото – никога. Сбогом господарю на празноглавите! Сбогом, завинаги!

 

Николай Марков

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар