Новият План за възстановяване: Игра с цифрите без истински реформи

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

За първи път програма на държавата е толкова широко коментирана, а вече седмица е ябълка на раздора и в новия парламент. Планът за възстановяване и устойчивост предизвиква голям интерес – макар че в началото бе сглобен от малък екип посветени, реакцията на бизнеса, неправителствени, работодателски организации и синдикатите беше бърза и остра – досега не е имало толкова много становища на организации от всички браншове, повечето от тях силно критични. Това наложи преправянето на документа два пъти и сега е на ход третият вариант на плана, изготвен в края на кабинета “Борисов”.

Именно този вариант беше внесен от правителството в оставка в деловодството на Народното събрание под натиска на бизнеса и на парламентарно представените партии извън ГЕРБ-СДС. Защото няма време! Срокът за внасяне на документа в Европейската комисия е до края на април. Вярно е, че никой няма да ни накаже, ако закъснеем – от ЕК казаха, че очакват да има закъснения и това няма да попречи за общото разпределяне на милиардите за възстановяване на икономиките в общността. Истината е обаче, че ще попречи на страната ни да получи колкото се може по-рано първия транш от парите – ако закъснеем с представянето на плана, средствата може да дойдат наесен или още по-лошо – едва догодина. А парите са необходими на фирмите сега!

Според разпределението на финансовия ресурс за възстановяване на страните в ЕС България ще получи 12 млрд. лева, които ще се разпределят по много по-лесни процедури от обичайните за финансирането от Европа. Ресурсът се инвестира в условията на икономическа криза по време на пандемия и ще бъде изключително важен финансов инструмент, докато започнат да работят оперативните програми. Това са средства за възстановяване по Механизма за възстановяване “Следващо поколение ЕС”, който е с безпрецедентен бюджет от 750 млрд. евро. Но тези средства трябва да привлекат допълнителни частни инвестиции и да се използват заемни инструменти. Това е и една от най-големите слабости на плана – липсва визия как да бъдат привлечени допълнителни средства от бизнеса, от гражданите, от заемни финансови институции. Още един важен недостатък, според анализаторите е, че основният ресурс от средствата влиза в държавни структури и предприятия, което няма да помогне за бързото излизане на бизнеса от кризата и растеж.

Този финансов инструмент трябва да се “влее” бързо в икономиката. А също така трябва да има сериозен ангажимент за позеленяването на всички бизнеси. Затова е изключително важно как и по какви направления ще бъдат изразходвани средствата. Реалният обществен дебат обаче така и не се състоя.

Планът за възстановяване и устойчивост в своята трета версия запазва структурата на четири основни стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България.

Зеленият преход в последния вариант заема по-малка част от бюджета, показва анализът, който направи Dir.bg. В последния вариант на плана за зелен преход са предвидени 40 на сто от средствата при 47% в преходния вариант. Заиграване с цифрите виждаме навсякъде в плана, без да виждаме качествена разлика между двата варианта. Има минимално увеличаване на средствата за Иновативна и Зелена България. Според ЕК всяка страна трябва да задели 37% от парите, с които разполага, за зелени инвестиции. Реално сме близо, но това са цифрите, а зад тях стоят много структурни промени. Кои са силните и слабите страни, ползите и недостатъците на плана като не претендираме да сме напълно изчерпателни?

Иновативна България – няма проекти за амбициозен ръст на икономиката

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изрази принципната си подкрепа към проектите на Плана за възстановяване и устойчивост, но поиска допълнителни средства за предприятията. АИКБ подчерта, че заложеният в Плана за възстановяване кумулативен растеж на БВП от 21,7% за периода 2021-2025 г., трябва да е по-амбициозен и да преследва минимум 6% ръст на годишна база. За да бъде постигнат този растеж, бизнесът настоява 1,4 млрд. лева да бъдат осигурени чрез трансформиране от други области от грантове в нисколихвени кредити (основно при финансирането на проекти за енергийна ефективност). Основен акцент поставиха върху необходимостта от повече инвестиции в трите фонда за бизнеса, чиито бюджет не е променен в новия вариант на плана. Бизнесът предлага и увеличаване на ресурса за придобиване на нови дигитални умения. Също така според тях е важно да има повече инвестиции в изграждане на ВЕИ за собствени нужди на предприятията и домакинствата. При тях обаче няма промяна и са оставени само 250 млн. лева. Прогнозите на плана са, че към тях ще бъдат привлечени още 237,5 млн. лева частни инвестиции.

Анализите показват, че основната част от предвидените в плана над 12 млрд. лева ще бъдат усвоени под формата на публични инвестиции, а 13,7% за потребление. По години е заложено усвояването постепенно да нараства, като в периода 2021-2024 г. се предвижда това да стане за почти половината от сумата. Най-висок дял от разходите се очаква да бъдат реализирани през 2025 г. (около 32%). Перспективата повечето средства да бъдат изхарчени през 2025 г. не е адекватна, основният ресурс трябва да се използва преди това, за да има реален ефект върху икономиката.

Източник: Рая Лечева, Георги Велев

Според бизнеса от особена важност е да се определи точно кои планирани дейности ще бъдат финансирани с безвъзмездна финансова помощ и кои с финансови инструменти. От АИКБ смятат, че акцент трябва да бъде поставен върху безвъзмездната финансова помощ за българските компании, защото отдаването на приоритет на финансовите инструменти би довело до стимулиране на дългова спирала в производствения сектор на България и липса на реална инвестиционна помощ за българските предприятия през следващите седем години. Сходни искания имат и от синдикатите у нас, като идеята им е освен вложения в предприятията да се предвидят и повече мерки за запазване на работниците и тяхното развитие. От бизнеса и синдикатите обаче призоваха да не се правят сега сериозни промени в последната поправка на плана, за да не се пропусне възможността средствата да достигнат максимално бързо до българските домакинства и бизнес. Оказа се, че корекциите могат да бъдат направени през следващите месеци след приемането му от ЕК.

В Плана за възстановяване и устойчивост липсват интегрална визия и подход, а заложената програма не гарантира устойчивото бъдеще на страната ни, смята Саша Безуханова, основател на инициативата Move.bg и съосновател на инициативата “За зелен рестарт” заедно със Световния фонд за дива природа- WWF, Грийнпийс-България, Институт кръгова икономика. Според Коалицията “За зелен рестарт” плановете на правителството за дигитална трансформация и кръгова икономика не са достатъчно амбициозни. Сега е моментът България да се възползва от възможността да стане лидер в новите алтернативни на изкопаемите горива технологии. Нееднократно от Коалицията са изтъквали колко е важно да се стимулират стартиращите компании и да се подпомага техния растеж и нов подход към дигитализацията, кръговата икономика, социалните иновации. И в последната версия на плана не са предвидени такива средства.

Нещо много важно в сферата на образованието е начинът, по който ще се случат предвидените реформи. Специално за професионалното ориентиране е притеснително доколко ефективно е центровете да бъдат извън училищата и университетите. Предвижда се създаване на Държавна агенция по иновации, създаване на иновативна и технологична STEM среда в училищата и научно изследователски университети.

Зелена България – най-много пари за стиропор

Най-много пари в направление Зелена България – 2,093 млрд. лева са за саниране на сградния фонд, като 1,427 млрд. лева са за обновяване на жилищни сгради, останалите пари са за административни, търговски и промишлени. За тези средства бизнесът настоява да има самоучастие и на собствениците, за да могат да се възползват повече хора и не всичко да се плаща 100% от държавата и ЕС. При инвестициите в инсталации в еднофамилни сгради, които не са топлофицирани и газифицирани, са отпаднали вложенията в термопомпи. По този начин общо 32 млн. лева са предвидени за проекти за покривни слънчеви централи или инсталации за подгряване на вода.

Част от експертите по енергийна ефективност останаха недоволни от предвиденото разпределение на средствата. Вероятно 95 на сто от многофамилните жилищни сгради ще останат без достъп до финансиране за енергийна ефективност, а страната ни няма да постигне целите си за обновяване на сградния фонд до 2030 г.. Това обяснение изпратиха редица бизнес организации, НПО и експерти в свое становище до Народното събрание. За преодоляване на недостатъците, експертите се обединяват около 12 принципа, които трябва да бъдат защитени при разработването на съответните програми. Принципите са насочени към засиленото привличане на финансиране от страна на собствениците, разработване на специализирани финансови инструменти за подпомагане на това участие, запазването на подкрепата за уязвимите домакинства и постепенното преминаване към професионално управление на сградните фондове. Според тях те трябва да се вземат под внимание в окончателния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост – дори това да означава минимално забавяне на предаването му, което ще бъде позволено и за други държави.

Енергийната ефективност може да се финансира и чрез други механизми, подчерта Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори. Планът не може да обхване всички нужни дейности, но трябва да има съгласуваност и с други документи като плановете за развитие на преносните мрежи, плановете за справедлив преход на въглищните региони и др. С новата редакция на плана съгласуваността се повиши, но тя не е пълна, тъй като някои от посочените документи все още не са приети, коментира Найденов. Освен това енергийната ефективност в еднофамилните и многофамилните жилища би могла да се финансира основно по други механизми, а средствата по плана да се разходват за развитие на иновативни и нисковъглеродни производства и продукти, смята Найденов.

“Зелен” водород и газова инфраструктура

В приоритет Зелена България съществена разлика в сравнение с предишните варианти е, че има три пъти увеличение на парите за пилотни проекти за производство на зелен водород. Това е една от основните промени, след като във втория вариант на плана предвидената сума бе 78,2 млн. лева, а в първия водородът изобщо липсваше. Сега се предлагат 234,7 млн. лева, като безвъзмездното подпомагане е 117,4 млн. лева.

С още 100 млн. лева са увеличени и първоначалните инвестиции от 434,3 млн. лева в газопроводи, пригодени и за транспортиране на водород към централите от комплекса “Марица-изток” и към ТЕЦ “Бобов дол”. В последния вариант на плана се предвиждат и 42,9 млн. лв. собствено финансиране. Те са за 125 км газопровод до трите ТЕЦ-а в Източномаришкия басейн и 50 км нов газопровод до “Бобов дол”. Държавата планира и 43 млн. лева дa бъдaт пpивлeчeни ĸaтo coбcтвeнo финaнcиpaнe за водородната инфраструктура. Недостатък е, че не е предвидено включване на частните компании в инвестициите.

Cъc 157 млн. лева ce yвeличaвa и пpoгpaмaтa зa пpoизвoдcтвo нa зeлeн вoдopoд и биoгaз в новата версия на плана. Така пpoгнoзният paзмep нa пpoгpaмaтa дocтигa 235 млн. лева и отново се разчита основно на европейско съфинансиране. В последния вариант на плана влизат отново създаване на Национален фонд за декарбонизация, който тепърва ще се създава като това вероятно ще се случи през 2023 година.

Планът залага на ръст при потреблението на ток

Планът предвижда също и разработване на дефиниция за “енергийна бедност.” Това е важна стъпка и изключително предизвикателство за всяка страна -член на ЕС. Предвижда се механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ заедно със сметките за енергия. Предвидено е подпомагане на производителите на ВЕИ, както и обслужване на едно гише от страна на администрацията. Тук идват и водородните технологии и либерализацията на енергийния пазар. Планът предвижда инвестиции във водородни технологии, но му липсва увереността, че те могат да станат водещи в близко бъдеще.

В последната версия на плана са запазени и инвестициите в електропреносната мрежа на ЕСО (467 млн. лева), както и подмяната на уличното осветление в общините (352,3 млн. лева). Като цяло зелените инвестиции се повишават – в новата версия на плана те са за общо 3,8 млрд. лв., докато в предишния вариант бяха 3,37 млрд. лв.

Според плана България трябва да достигне 24% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2024 година. В тази посока е и включеният проект за увеличаване капацитета за присъединяване на нови възобновяеми мощности към ЕЕС с поне 4000 MW и увеличаване на междусистемния капацитет за пренос на електроенергия чрез по-добро използване на съществуващите активи с поне 1000 MW (ЕСО).

Казусът с наливане на средства в нереформирани държавни структури

Като “нещо от същото, но за много повече пари” определиха последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост от инициативата от близо 50 екологични организации в Коалиция “За да остане природа в България”.

Още през ноември миналата година Коалицията и редица други граждански обединения настояха планът да бъде използван за истински реформи в зелена трансформация на нисковъглеродна икономика. Също така поискаха повече средства за биоразнообразието и практически мерки за опазване на природата, като се проведат и задължителните процедури по екологична оценка и оценка за съвместимост на плана. Във февруарската версия липсваха подобрения, дори напротив – средствата за биоразнообразие се оказаха с 6 млн. лева по-малко, коментират от Коалицията.

Въпреки последвалите нови становища от гражданското общество в представената преди дни трета версия на Националния план за възстановяване и устойчивост на България напредък няма. Средствата за биоразнообразие са едва 0,69% от бюджета на стълб “Зелена България”, в противовес на “значителни средства” за биоразнообразие, изисквани в Стратегията на ЕС за биоразнообразие 2030. Наред с това в новия проект за биоразнообразие има предвидени едва 150 ха възстановени екосистеми, в други документи към плана се говори за 100 дка, а в очакваните резултати на проекта за биоразнообразието въобще липсват възстановени екосистеми. Според Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF, средствата от 32 млн. лева трябва да са пет пъти повече. В момента средствата се насочват за административни дейности, включително изграждане на административен капацитет, който е много необходим, но трябва да има поддържаща роля. Необходимо е да се даде акцент на политиките за опазване на горите, водите, на повече природа в градовете.

Другият недостатък на плана е в наливането на средства в нереформирана държавна компания като “Напоителни системи”. Няма съгласуване с вече одобрени реформи в планови документи като Стратегията за хидромелиорациите до 2030 г., която предвижда законови промени и ликвидация на “Напоителни системи”. Тя е бенефициент на над 800 милиона лева по плана в “Устойчиво земеделие”, един от трите компонента на стълб “Зелена България”. Предвидените по проект 101 съоръжения за отводняване – отводнителни помпени станции, отводнителни системи, отводнителни канали и предпазни диги, може да означава унищожаване завинаги на някои влажни зони, които при високи води осигуряват местообитания на мигриращи и гнездящи птици, както и защита от наводнения.

Други акценти в стълб Зелена България са нов регионален подход за управление на европейските средства, сериозни инвестиции за местно развитие и водна инфраструктура. Предвижда се сериозен ресурс в пречиствателни станции за отпадъчни води за 2 000- 10 000 души, създаване на отделен воден регулатор до 2023 г. и изграждане на системата ТЕТРА.

Свързана България и Справедлива България – много реформи и тежки инвестиции

В приоритет Свързана България голям акцент планът дава на реформата за осигуряване на спектър в обхват 26 GHz за наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, включително 5G, като най-ранния срок за придобиване на права за ползване е началото на 2022 г. Предвижда се широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура. В приоритета влиза и транспортната свързаност, за която най-големите критики са, че става дума за големи проекти, които с години могат да се забавят. А това далеч не влиза в идеята на план за възстановяване от кризата, макар да имат и друга важна цел за устойчивост. Но все пак те биха могли да бъдат предмет на оперативните програми.

В Плана за възстановяване и устойчивост няма съществена промяна в предвидените за финансиране проекти. Основните от тях са за цифровизация в железопътния транспорт и енергийна ефективност по направленията от широкообхватната европейска TENT мрежа. Преустройство на ключовите гарови комплекси и изграждане на интермодален терминал – Горна Оряховица. Предвиждат се инвестиции в интегрирана и устойчива градска мобилност. Според критики на някои експерти от пътния бранш обаче не е удачно в плана да се включва изграждане на участъци на Линия 3 на метрото в София. За проектите за транспортна мобилност са предвидени 1,8 млрд. лева, от които 1,3 млрд. лева от Механизма за възстановяване и устойчивост и 500 млн. лева национално съфинансиране.

Амбициозна е програмата Справедлива България, която предвижда 537 млн. лева инвестиции. Основните мерки и важни реформи са електронно правосъдие, единна информационна система на съдилищата, повишаване ефективността на разследване на престъпленията, сформиране на обществен съвет към КПКОНПИ. По отношение на разрешаване на спорове и въвеждане на медиация за някои дела се предвижда пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация и повишаване на ефективността на мярка за медиация. Планът планира инвестиции в електронна реформа в строителния сектор. Сериозен ресурс е заделен за изграждане на национална система за електронна идентификация 192 млн. лева и дигитализиране на информационни масиви в администрацията. Много важна реформа се предвижда в публичната администрация, в начина на провеждане на обществените поръчки.

За социално включване планът предвижда 963 млн. лв. Като реформи влизат изготвяне на Кодекс за социална подкрепа и подзаконова нормативна уредба, анализ на системата за социално подпомагане. Основен ресурс е заделен за подкрепа и грижа за старите хора (старчески домове) и на хора с увреждания и подобряване на енергийната ефективност в 430 обекта за 753 млн. лева. За лична мобилност и достъпност на хората с трайни увреждания са заделени 24 млн. лева. За развитие на социално предприемачество са предвидени 32 млн. лева. Има средства за дигитализация на музейни, библиотечни и аудиовизуални фондове

“Не правим по-дълги планове, имаме мандатно мислене, което разкъсва мисленето за бъдещето, така не може да си представим 2050 година”, коментира политологът и преподавател в НБУ Антоний Тодоров. За него най-важната промяна, която трябва да се случи е промяната в етиката за правене на бизнес и политика. В Плана за възстановяване трябва да залегнат точно тези идея, а това е едно бюрократично четиво, коментира той.

Българската реалност има един недъг, който може да се превърне в плюс, ние много рядко изпълняваме това, което сме записали в политически програми, планове и закони. Това ни дава възможност винаги да надградим предложените политики, каза Страхил Делийски, политолог и преподавател във Философския факултет на Софийския университет.

В последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост не виждаме грандиозната промяна и заявка за голяма трансформация. Може би защото системата ни трябва да бъде твърде много реформирана преди това. Планът трябва да отчита нашите възможности и да бъде реалистичен. Проблемът е, че перспективите в близко бъдеще не са ясно очертани.

Оттук нататък е важно да разберем кои аспекти на Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат генерално променени, какви предложения ще даде новото управляващо мнозинство и какво ще е качеството на финалния план, който ще изпратим в ЕК. Не всички държави ще изпълнят сроковете. Най-амбициозен от нашите съседи е планът на Гърция от близо 2000 страници със сериозна заявка за отказ от въглищата още преди 2030 година.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар