Новото лице на bTV Марина Цекова пред Dir.bg: Журналистиката е отговорност

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Марина Цекова е едно от най-разпознаваемите лица в българската ТВ журналистика. Завършила е Немската гимназия в София, след което в Берлин учи Публицистика и комуникация и Филмови науки, като завършва и магистратура Медии и политически комуникации отново в немската столица. Прави и медийни специализации и лидерски тренинги в цял свят, включително и като част от мрежата на World Press Institute в САЩ. Повод да говорим с нея е фактът, че тя вече е част от екипа на bTV и ще е лицето на следобедните и късни емисии новини.

– Марина, вече два месеца си част от нюзрума на bTV. Как те посрещна екипът и свикна ли с новата среда?
– Започнах работа в bTV в нови за телевизията времена. Като прибавя към това и моето ново професионално време, началото се изпълни с повече емоции от очакваното. Но животът ме е научил, че в периоди на вълнение, човешкото си проправя път най-убедително. Много колеги ми подадоха ръка и я държат до днес. Благодарна съм им за това.
Смисълът на журналистическото призвание е еднакъв, независимо къде работиш. Но в bTV високите професионални стандарти крачат редом с новите технологии. Така че, по линия на иновациите, все още свиквам.

Снимка: Росен Илиев

– Професионалният ти път започва като стажант, след това репортер – до водещ и продуцент. Къде обаче се чувстваш в свои води и какво още искаш да постигнеш в професията?
– Всяка една професионална роля е носила смисъл в различните етапи от живота ми. Радвам се, че съм започнала от първото стъпало и през годините, че съм получавала възможността да опитам и нови неща. Продължавам да вярвам обаче, че истинският смисъл на професията носят хората с микрофон в ръка и решителност да задават точните въпроси. Така че, освен воденето на новини, си обещавам, че ще снимам повече. Вече подготвям няколко материала, които зрителите ще видят скоро.

– Имаш ли предпочитан ресор и излизаш ли често от зоната си на комфорт?
– Нямам зона на комфорт. А и не бих си позволила да имам, защото прекалената увереност успива. Колкото и добре да си мислиш, че си се подготвил, винаги нещо може да те изненада. Не рядко се и случва. Затова обичам да се съмнявам.

– Отразявала си протести, терористични актове; правила си разследвания по редица тежки теми – имало ли е момент, в който ти е било трудно да говориш?
– Журналистиката е отговорност. Жертваш личния си комфорт в името на информацията, която трябва да поднесеш. Понякога обаче ми е било трудно да избера правилните думи. Особено, когато от тях зависи нечие бъдеще. Правила съм много репортажи за деца в нужда. От начина, по който ще изглежда и звучи този материал, може да зависи успехът или несполуката на нечия лична битка. Тези репортажи са ми най-трудни, но никога не бих се отказала от тях.

Снимка: Росен Илиев

– Светът се променя, новините също. Помагат или вредят според теб социалните мрежи на журналистите и на информираността на обществото?
– Социалните мрежи нямат необходимите регулаторни механизми, за да бъдат приемани за медия, на която да вярваш безрезервно. Могат да бъдат незаменим източник на информация, но само тогава, когато се използват мъдро. Изисква усилие да откриеш кои са каналите, на които можеш да вярваш, за да не бъдеш излъган и разочарован. За момента това е място, където всеки разбира от всичко, но никой не носи отговорност за нищо. Предвид лавината от фалшиви новини в мрежите изграждането на филтър при използването им е единственият начин за информационно оцеляване.

– Съпругът ти – Златимир Йочев, също е популярно телевизионно лице, а след броени дни двамата ще сте колеги в нюзрума на bTV. Защо според теб Антон Хекимян видя именно в него най-подходящия водещ на сутрешния блок на bTV?
– Аз съм най-неподходящият човек да отговори на този въпрос. За мен Злати е бил и ще бъде най-добрият. Може би, от тази гледна точка, не съм изненадана от решението на Антон Хекимян. Но аз съм предубедена. (усмихва се)

– Изглежда, че той ще е ранната птица в семейството, а ти – късната. Възможно ли е постигането на баланс между личното и професионалното при режим като вашия?
– Ние живеем в тази реалност от доста време и се справяме с помощта на семействата ни. Той се прибира около обед, а аз излизам в късния следобед, така че имаме дълги часове заедно. Не е лесно, но и двамата много се стараем да открием своя баланс. Той е резултат от обстоятелствата, но и от много старание, работа и понякога – жертви от наша страна. За щастие сме възпитани никога да не приемаме семейството си като даденост и се стремим то никога да не се превърне в такова.

– Преди две години се появи дъщеричката ви Тамара. За разлика от повечето жени, чието ежедневие преминава под светлините на прожекторите, ти избра да останеш до нея възможно най-дълго преди отново да се върнеш към работния график. Кое предопредели това решение?
– Работата и тя никога не могат да се доближат като ценност в моя живот. Тамара е всичко и освен обичта ми към нея, тя заслужава и максимума от моето време. Бях решила, че ще се върна на работа тогава, когато тя е готова да премине в следващия етап от живота си. Тръгна с радост на ясла, където и до днес ходи с огромно удоволствие. Никоя майка не бива да е единствен приятел на детето си. Много ми липсва нашето време, но виждам, че е за добро – за мен, но най-вече за нея.

Снимка: bTV Media Group

– Как промени живота ти пандемията? И трудно ли се отглежда и възпитава малко дете в ситуация като днешната?
– Тамара е още прекалено малка, за да разбере промяната в света около нас. По време на първото затваряне, с нея и Злати прекарахме дълги дни заедно вкъщи. Това бяха безценни съвместни мигове, които в забързания ни живот иначе трудно бихме могли да си позволим. В този смисъл пандемията ни взе, но и ни даде много.
Признавам, че не бих искала тя да разбира за актуалните правила на новото време. Не искам да я е страх да общува, да докосва близките си хора, да пътува. Надявам се, че светът ще е друг, когато е достатъчно голяма, за да прави разликата.

– Завършила си висшето си образование в Германия и си била част от екипа на “Дойче веле”. Защо избра да се върнеш в България и съжалявала ли си някога, че си поела по обратния път?
– Времето и образованието ми в Берлин са едни от най-ценните ми преживявания досега. Животът там ме научи на свобода, каквато в България не е съвсем на мода. Това усещане много ми липсва. Но вярвам, че страната ни се нуждае от хора, които искат да променят. И всеки един човек, който избира да живее тук, е от значение. За мен беше много важно и да съм близо до родителите си. Имаме нужда един от друг и никоя професия не си струва жертвата да остаряваш сам.

Снимка: bTV Media Group

– Трудно ли направи първите си стъпки в журналистиката у нас? Някой подаде ли ти ръка в началото? Имаш ли близки приятели и учители в професията?
– Началото ми не беше лесно или по-скоро не беше това, което очаквах. Много исках да работя като репортер, но след два бакалавъра, един магистър и три стажа в Германия, се оказа, че на пръв поглед тук няма много възможности за мен. Но аз бях твърдо решена, че поне искам да опитам. Започнах отначало. Кандидатствах за стаж, одобриха ме и така до днес. Има хора, които с радост наричам приятели, а учител ми е всеки един колега. Независимо дали сме в един нюзрум, или не.

– Свикнала си да бъдеш от другата страна на микрофона. Как се чувстваш, когато се налага вместо да питаш, да отговаряш?
– Предпочитам да питам. Водя се от убеждението, че човек трябва да говори с работата си, а не с истории от личния си живот. Но осъзнавам, че въпросите към мен до известна степен също са част от професията. Нормално е хората да се вълнуват от живота на тези, които всеки ден влизат в домовете им през екрана. Но това прави отговорността още по-голяма.

Снимка: Росен Илиев

– Какво си носиш вкъщи след работа – стрес или вдъхновяващи истории, които да споделяш с любимите си хора?
– Стремежът ми е, доколкото мога, да оставям работата си пред вратата. Не успявам винаги, защото в нашата професия новините са не просто за информация, те са изискване. Но вкъщи изключително рядко гледаме телевизия, опитваме се да държим и детето си далече от нашите трудности и от телевизора. Давам прекалено много от себе си за тази работа. Вкъщи е мястото, където си припомням защо го правя.

– Познаваш вкуса на популярността – по-скоро сладък или горчив е той?
– Не мисля по този въпрос. Живея живота си както преди. Разбирам вълнението на хората, които показват, че се познаваме отнякъде. Все пак често гостувам, макар и през телевизора, в най-личното им пространство. Подхождам с внимание към мислите им, макар и понякога да не мога да успокоя всичките им тревоги.

– Във вените ти тече 4 вида кръв. Чувстваш ли, че някой от тях преобладава и ако можеше да избираш, би ли предпочела друг?
– Трябвало е да се родя в Киев, но заради аварията в Чернобил семейството ми по спешност се мести тук. Съдбата е отредила да се родя в България. На по-късен етап сама избрах да продължа живота си тук. Отстоявам това решение всеки ден. Живяла съм и в Украйна, а в Унгария съм била десетки пъти. Чешката ми страна засега е догонваща в класацията. Обичам и четирите парчета от този родов пъзел, защото те носят спомена за хора, които вече не са сред нас.

Коя е Марина Цекова

Медиен опит Марина Цекова трупа в Deutsche Welle в Бон, в БНР, сп. L”europeo и други, а магията на телевизията открива през 2011 като стажант в публицистичното предаване “Панорама”, след което и като репортер, водещ и продуцент в Нова Телевизия. Тя се присъединява към bTV Новините през 2020 с увереност, че опитът и силното ѝ присъствие на екран ще допринесат още повече за утвърждаване на лидерската роля на редакцията с най-голямо доверие в България.

През 2018 Марина Цекова получава награда за Качествена и обективна ТВ журналистика на сп. Business Lady. Носител е и на специалната награда на медийния фестивал “Българска Европа” през 2016, както и на “Светове и цветове” през 2015. Същата година е отличена и от Българската търговско-промишлена палата за обективно отразяване на проблемите на бизнеса в страната, получава и приза “Мис ТВ чар”. През пролетта на 2014 Марина Цекова е удостоена и с признанието “Достойните българи” на в-к “24 часа”.

Марина е автор на редица материали, които в последните години развълнуваха телевизионните зрители – журналистически разследвания за търговията с деца на черно и схеми за купен вот по време на местни и парламентарни избори, материали за ужаса на най-страшния концентрационен лагер Аушвиц. Марина е отразявала терористичните атаки в Берлин, Кьолн и Истанбул, денят на гнева в Йерусалим и Западния Бряг. Отразявала е финансовата криза в Гърция и масовите протести в Румъния.

 

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар