Ново 20: Внасяме си млади мъже от Непал и Индия за гастарбайтери – Бизнес

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Близо 20 000 гастарбайтери се трудят в българските курорти като бармани и сервитьори. 6150 жители от държави извън Европейския съюз са започнали работа у нас миналата година според Агенцията по заетостта, а синдикатът КНСБ преброи 35 000 служители от трети страни.

Заради нови облекчения и увеличаващите се доходи у нас, България става все по-привлекателна за чужденци извън ЕС. Не се променя засега тенденцията кадрите, които внасяме, да са предимно персонал за хотели и ресторанти.



Липсата на работна ръка наложи и нов тренд: в секторите „Текстил”, „Металообработване” и „Строителство” вече предпочитат хора, идващи отдалече – Непал, Бангладеш, Индия, Киргизстан, Узбекистан, Казахстан.






Доскоро работодателите ги избягваха, защото транспортните разходи до тук натоварват много бюджетите. Сега обаче обръщат поглед и към тях, защото все повече изпитват затруднения за служители. А миналата година у нас приключи с рекордно ниска безработица – 4,7%.

Обикновено работодателите

наемат цели бригади – 10, 20 или 30 човека

Те обаче могат да бъдат не повече от 35% от персонала на компанията на база предходната година. Например, ако през 2022 г. една фирма е имала средно 100 работници, то през 2023 г. тя има право да наеме максимум 35 души от страни извън ЕС. Заплащането на тези служители трябва да е същото като на българите.

„Това не са хора, които имат интерес да останат у нас. Те пристигат с ясна цел – работят от 1 до 5 г., в зависимост от одобрения период за пребиваване, спестяват средства и се прибират в родината си, за да уредят спокоен живот за семействата си”, описват профила на новите служители работодатели. Тези гастарбайтери в България са

предимно мъже – млади, но семейни. Те събират пари и после се връщат

при семействата си.

За внос на работниците от Непал и Индия най-голямата пречка е липсата на диплома за образование, обясняват агенти по подбора на персонал.

Чуждестранните работници имат специфична култура. Храната е изключително важна част от живота им. Това е изискване, с което повечето работодатели се съобразяват. Те са склонни дори да наемат готвачи от родните им страни, чиято основна работа е да им приготвят храна, съответстваща на спецификата на региона, от който идват. Прехраната им е основно от ориз и картофи. Набляга се на подправки, характерни за източната кухня.

Тази нова тенденция в набирането на работна ръка създава предпоставки за възникването и на изцяло нови бизнеси или предприятия, свързани с нуждите на работниците от трети страни. Затова предприемачи изграждат

хотели – тип бази, където да се настаняват чуждестранните бригади

Те не са луксозни, а прости и са на отдалечени места. В тях работниците имат необходимото – спокойно да се изкъпят, да спят и да ядат.

Най-много чужденци от трети страни работят у нас в туризма. По данни от 2019 г., която доскоро се смяташе за рекордна, преди да дойде пандемията, по морските и планинските ни курорти са работели около 20 хил. чужденци от трети страни, като по-голямата част са от Украйна и Молдова, по-малко от Турция и от Северна Македония, но също така и малки групи от Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и други бивши съветски републики, в които говорят руски език.

Всъщност сегашният служебен министър на туризма Илин Димитров, е един от експертите като председател на Асоциацията за подбор и управление на кадри от чужбина.

През 2020 г. той заяви, че заради неразбориите около късното започване на сезона и неяснотите с пандемичните ограничения, броят на гражданите от трети страни, работещи по нашите курорти, е намалял с 60% в сравнение с предходната година, т.е. са били наети максимум 8-9 хиляди души.

През 2021 и особено през 2022 г. обаче бройката пак е почти 20 хиляди, пише „24 часа“.

През 2020-а сектор „Строителство” бе включен в списъка с икономически дейности със сезонен характер, за да може да се облекчи процедурата по наемане на работници от трети страни за срок от 90 дни.

В строителството най-голяма е групата на работниците от Турция,

но също липсва официална информация колко са, защото договарянето е на ниво фирми.

6150 чужденци от държави извън ЕС са започнали работа у нас през миналата година, показват данни от Агенцията по заетостта. Това обаче не е точна бройка, защото разрешенията за сезонен работник и за преместване на лице по вътрешнокорпоративен трансфер се издават от дирекция „Миграция”.

Така достъпът до пазара на труда се разрешава от МВР след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

„Писменото становище е относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда”, обясниха ролята си от агенцията.

Общо 35 000 пък са били работниците от трети страни към края на октомври, показват данни на КНСБ.

Вкарването на чужденци в България е придружено от сериозна бюрокрация, категорични са работодателите.

Процедурата трае между 4 и 6 месеца

Само срокът след внасяне на документите в Дирекция „Миграция” е от 2 до 3 месеца. Подготвителният период също е продължителен – нужно е да се направи подбор на кадрите, а след това да се набавят редица документи: за самоличност, свидетелство за съдимост, диплома за средно или висше образование, както и адрес на пребиваване. Задължение на българските работодатели е да им осигурят жилище.

Много хотелиери казват, че опитите да си осигурят работна ръка през активния сезон започват още от края на предходния заради тромавите процедури. Когато подават искания, се посочват точното населено място, в което чужденецът ще работи. Защото много от тях имат и планински, и морски хотели и се е случвало разрешението толкова да закъснее, че примерно дошлият от Казахстан или Киргизстан сервитьор или камериерка се налага да отиде да работи в зимен курорт, а не в летен.

„Процедурите са толкова оплетени и объркани, че в която и наша браншова организация да позвъните, навсякъде ще ви кажат същото – имаме огромна нужда от всякаква работна ръка, а затрудненията по намирането са огромни”, коментира зам.-шефката на Българската стопанска камара Мария Минчева.

 

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара






There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар