Нуждае ли се ЕС от ядрени оръжия? Оживени дебати сред политици и експерти в Германия

Нуждае ли се ЕС от ядрени оръжия? Оживени дебати сред политици и експерти в Германия

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Въпросът дали ЕС се нуждае от ядрени оръжия предизвиква оживени дебати сред политици и експерти в Германия, откакто кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ако отново застане начело на Белия дом, ще оттегли подкрепата си към съюзниците от алианса, които не изразходват 2% от своя БВП за отбрана.

Германският финансов министър Кристиан Линднер в сряда публикува статия във в. “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, в която представя тезата си, че Европа трябва да се придържа към отбранителната стратегия на ядрено възпиране. Този въпрос обаче не може да се разглежда еднозначно, понеже всички страни членки на ЕС са подписали Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), който трябва да предотврати разпространението на ядрени оръжия и да улесни сътрудничеството между ядрените и неядрените страни, отбелязва изданието “Политико”.

Около 191 държави са подписали споразумението. Индия, Израел, Пакистан и Южен Судан никога не са подписвали договора, а Северна Корея обяви оттеглянето си през 2003 година. Според официалния си уебсайт ЕС посочва, че е “твърдо решен да поддържа и укрепва целостта” на договора.

Следват някои откъси от статия, която Линднер публикува в сряда. Преводът е на БТА.

Позицията на германския финансов министър

Повратното време в политиката в областта на сигурността в Германия продължава вече две години. Става все по-ясно, че епохата, настъпила след края на конфликта между Изтока и Запада, която беше в основата на сигурността, стабилността и просперитета на Германия, е безвъзвратно отминала. Трябва да ни е ясно едно нещо – връщане назад към пътищата на политиката в сферата на сигурността от последните 30 години няма.

Това е свързано и с прелом във финансовата ни политика. “Дивидентът от мира”, който имахме в миналото, вече е изразходван, предимно за изграждането на държава на благоденствието. Сега се намираме в началото на епоха на “инвестиране в свободата” и е нужна промяна на курса. (…)

Основата на нашата сигурност е и остава съюзът със САЩ. Независимо от това кой ще управлява в Белия дом след следващите избори или в по-далечно бъдеще. Поради това германската и европейската дипломация трябва да продължат (и да увеличат) инвестициите си в трансатлантическите отношения.

Гласовете в САЩ, които призовават за по-справедливо трансатлантическо разпределение на тежестта – в крайна сметка на САЩ се падат около 70 % от общите разходи за отбрана на всички 31 членки на НАТО, имат добри аргументи. Време е европейските страни от НАТО да поемат по-голяма отговорност за отбранителния съюз, за да облекчат САЩ, които са призовани и в други части на света. (…) Освен това ЕС със своите 450 милиона жители и БВП от 15,8 трилиона евро, трябва да придобие възможността да бъде независим в предоставянето на сигурност, за да допълва незаменимата роля на НАТО. По-конкретна нова стъпка на ЕС в политиката за сигурност означава например бързото и ефективно мобилизиране на европейското оръжейно производство. (…)

Нека не се лъжем, докато по света има ядрени оръжия, Европа също трябва да се придържа към една система за ядрено възпиране, за да не се оказва беззащитна пред шантажа на авторитарни държави. САЩ постигат това чрез гаранциите си за ядрена защита на Берлин, Талин и Варшава при необходимост. По този начин сигурността на Европа е неразривно свързана с тази на Северна Америка чрез споделяне на ядрени оръжия. Дори и стратегическите ядрени сили Франция и Великобритания сега допринасят за сигурността на нашия съюз. … Трябва да разбираме неотдавнашните изказвания на Доналд Тръмп като настояване да обмислим допълнително този елемент от европейската сигурност под егидата на НАТО. Въпросът е при какви политически и финансови условия Париж и Лондон биха били готови да запазят или разширят собствените си стратегически способности за колективна сигурност? И обратното – какъв принос сме готови да дадем ние? Не трябва да се страхуваме от тези трудни въпроси, когато става въпрос за мира и свободата в Европа.

Германски експерти по темата

Франция е единствената страна от ЕС, която има собствени ядрени оръжия, но в няколко държави, включително и в Германия, са разположени американски ядрени оръжия. Макрон няколко пъти предложи на Германия и на други страни от Евросъюза да работят заедно в областта на ядреното възпиране, припомня радио “Дойчланд рундфунк”. Според експерта по отбрана Маркус Кайм разширяването на капацитета за ядрено възпиране на Франция и Германия върху цяла Европа е реалистичен подход, който може да се осъществи в краткосрочен план. Но трябва да се изяснят някои подробности като финансирането на подобна инициатива и правомощията за вземане на решения.

В тази връзка политологът Улрих Кюн призова германското правителство да обсъди предложението на Макрон колкото се може по-бързо, преди следващите избори за президент във Франция, които ще се произведат през 2027 година. След това може да е късно за инициативата за общоевропейско ядрено възпиране, ако вотът бъде спечелен от крайнодясната партия “Национален сбор”, подчерта той. Мрин Льо Пен, която е водещ кандидат за поста, многократно е отхвърляла идеята за участие на други държави от ЕС, особено Германия, във френската ядрена програма.

Що се отнася до Великобритания – тя вече не е член на Евросъюза и не е ясно в каква посока ще се развие, нито дали британското правителство би имало готовност да се грижи за сигурността на партньорите си от НАТО чрез ядрените си оръжия, смята Кюн.

Председателят на комисията по отбрана към Бундестага е на друго мнение

ЕС трябва да даде приоритет на други области, а не на разработването на независима ядрена възпираща сила, което е нереалистично предложение, заяви в интервю в сряда Мари-Агнес Щрак-Цимерман, ръководител на комисията по отбрана в Бундестага.

Тя обаче смята, че ЕС трябва да убеди САЩ в значението на това да продължи да следва ангажиментите си в Европа. “Не вярвам, че САЩ ще се откажат да вземат Европа под своя чадър, защото и те самите имат полза от това”, каза ръководителят на комисията по отбрана в Бундестага.

Засилването на ядрената отбрана ще означава да накараме Франция и Великобритания да “седнат на една маса”, да “се отделят от ЕС и да мислят по европейски”, допълни тя.

Щрак-Цимерман, който е водещият кандидат на германската Свободнодемократическа партия (СвДП) на изборите за Европейски парламент, смята, че вместо това приоритет трябва да бъде изграждането на обща европейска армия и киберзащита.

“Трябва спешно да обърнем внимание на факта, че Европа трябва да стане самодостатъчна. Би било полезно, ако започнем да възлагаме обществени поръчки заедно; ако се стегнем, изградим обща европейска армия и европейска киберзащита – дори това все още не работи”, заключи Щрак-Цимерман.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар