Някои разходи и рискове по преминаването към еврото

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Влизането в еврозоната ще доведе до повишаване на цените и инфлацията

Възможността България да бъде натоварена с поемането на чужди загуби и грешки е голяма

Ползите за икономиката са доста ограничени

Това е третата статия по доклада на експертите от Българската народна банка относно ефектите от въвеждане на еврото в страната.

Един от ефектите при преминаването към еврозоната е невъзможността за провеждане на самостоятелна парична политика. Валутният борд ограничава силно правомощията на централната банка, но тя все още разполага с инструменти, с които би могла да се отклони от рамката, създадена от Европейската централна банка (ЕЦБ), която емитира резервната валута – еврото. Следването на паричната политика на ЕЦБ не е напълно автоматично, както показа въвеждането на отрицателен лихвен процент по свръхрезервите на банките – на практика това е инструмент за въздействие върху най-краткосрочните лихви на междубанковия пазар. Освен това в минали периоди коефициентът на задължителни минимални резерви е бил използван именно като инструмент на паричната политика с цел ограничаване на темпа на нарастване на кредитите и по този начин за влияние върху размера на паричната маса.

Левът не е равнозначен с еврото. Поради изискванията на Закона за БНБ паричната база е покрита с активи, които са с една от двете най-високи степени на оценките от агенциите за кредитен рейтинг или с монетарно злато. Това изключва гръцки, италиански и др. ценни книжа, които са в активите на Евросистемата или се приемат като обезпечение при отпускане на кредити от нея. Това означава, че левът не е покрит с част от по-нискокачествени активи, с които е покрито еврото.

Преминаването към еврото означава, че коефициентът на задължителни минимални резерви, който към края на 2021 г. ефективно е около 9,4% от депозитната база, трябва да бъде значително намален до 1% от по-тясна база. Според доклада на БНБ освободените по този начин резерви ще се влеят в българската икономика под формата на допълнителни ликвидност, но тъй като тя ще трябва да бъде усвоена в кратки срокове, ефектът от нея ще бъде най-вече проинфлационен, докато производството и заетостта няма да се повишат.

Тук трябва да се посочи и едно евентуално действие на банките със собственици от еврозоната, което е пропуснато в изследването на БНБ. Това е възможното изтегляне на капитала им и преоформянето им като клонове вместо да бъдат самостоятелни юридически лица, каквито са в момента. По този начин може посоченото от експертите от БНБ вливане на ликвидност да се реализира в много по-малък мащаб от очаквания от тях. То може да съвпадне с понижаването на минималните резерви. Свръхрезервите на банките вероятно също силно ще се понижат, като този ефект вероятно би засегнал по-силно банките с местни собственици поради факта, че ще получат достъп до рефинансиране от ЕЦБ/БНБ и няма да е необходимо да държат толкова свръхрезерви, колкото при валутния борд в момента.

Още нещо за цените

Обменът на лев към евро и промяната на цените по този повод привличат най-силно вниманието сред по-слабо запознатите с темата. Този процес обаче сравнително лесно се контролира чрез изискването цените да се обявяват едновременно в левове и в евро за определен период от време. БНБ оценява допълнителното покачване на цените в резултат от закръгляването между 0,2 и 0,4 процентни пункта, като се посочва, че максималното отклонение е около 0.7 п.п. Този ефект е еднократен.
Нещо, което липсва в доклада на БНБ, е едно възможно обяснение защо възприятията за инфлация на населението са по-високи от официално измерения темп. Всъщност повишението на цените се случва не около датата на въвеждане на еврото, а преди това.

Оценката за изпълнението на критерия за стабилност на цените е в средата на годината, предшестваща въвеждането на еврото. До тогава е възможно да са били в сила административни мерки, които да задържат цените и не позволяват реализирането на инфлация. След положителна оценка тези цени се освобождават и натрупаните неравновесия в икономиката се изчистват чрез повишение на цените. То се случва през втората половина на годината и затова не се отчита като резултат от приемането на еврото. Всъщност обаче причината за повишаването на цените е точно този процес.

Статистическите данни, които се използват при анализа, обхващат периода от 1-2 месеца преди до няколко месеца след въвеждане на еврото. Така повишението на цените се приема за дадено, а всъщност точно то трябва да бъде отчетено и анализирано. Това развитие се отнася и за началния момент на въвеждане на еврото като налично средство за разплащане в еврозоната като цяло, когато инфлацията, базирана на хармонизирания индекс на потребителските цени, се покачва през септември и октомври 2001 г., докато от декември нататък темпът се забавя.

Разходи

Други разходи за икономиката, свързани с обмена, са за нови етикети, промени в счетоводните и управленските системи, банковите терминали, касовите апарати, информационна кампания и т.н. Те не са специално разгледани в доклада на БНБ, но представляват допълнителни административни разходи с еднократен характер.

Разходите за касова дейност при въвеждането на еврото са оценени на 365 млн. лв. с ДДС и всъщност са един от малкото параметри, за които са посочени конкретни числа. Основният елемент са придобиването и транспортът на банкнотите и монетите евро. Принципът в еврозоната е, че монетите се секат от националните централни банки. Така че ще бъде необходимо изготвянето на дизайна на монетите, които ще бъдат сечени от БНБ.

Също така при присъединяването БНБ трябва да направи вноската си в капитала на Евросистемата от около 200 млн. лв., за да стане пълноправен участник в нея.

Рискове за покриване на загуби в еврозоната

Най-съществените рискове са свързани с участието на България при решаването на проблеми и дисбаланси, като някои от тях може да са възникнали дори преди нейното присъединяване. Тези рискове са няколко – фалит на прекомерно задлъжнели държави от еврозоната, понасяне на загуби и необходимост от капитализиране на национални централни банки от Евросистемата и покриване на задължения към всеобщата платежна система при напускане на държава.

Първият тип произтича от участието на България в Европейския механизъм за стабилност, който е спасителният фонд за държави и финансови посредници, изпаднали в затруднение. Тази част не е описана в доклада, тъй като е част от общата фискална политика, която е приоритет на Министерството на финансите. Според доклада България ще участва с дял от приблизително 1% в капитала на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) според оценката на БНБ. Това означава, че частта от внесения капитал на ЕМС, която се пада на България, е приблизително 1,55 млрд. лв.

При необходимост в кризисен период ще трябва да бъде попълнен целият капитал на фонда, което означава, че общата вноска ще трябва да достигне приблизително 13,55 млрд. лв. Посочените стойности са изчислени с данни към края на 2020 г. и вероятно ще са малко по-различни при актуализиране.

Проблем в случая е фактът, че евентуалното попълване на капитала, при което от България ще се изисква да направи допълваща вноска от приблизително 12 млрд. лв., вероятно ще се случи в кризисен период, когато достъпът до финансиране е затруднен, а цената му е висока. Фактически изпълнението на това изискване зависи от състоянието на еврозоната, което трябва вече много внимателно да бъде преценявано от българските институции, за да имат готовност за реакция.

Друг подобен риск според доклада е покриването на специфични загуби, реализирани от националните централни банки във връзка с операции по паричната политика, извършвани от Европейската система от централни банки. Подобен прецедент вече се е случил през 2009 г. за ЦБ на Германия, Нидерландия и Люксембург. Такива загуби се случват, например, при повишаване на основните лихвени проценти, когато придобитите преди това дългосрочни облигации понижат стойността си. Този процес протича понастоящем и ще се засилва поради действията на ЕЦБ.

Друг възможен риск възниква, ако евентуално държава напусне еврозоната и поради това останат непокрити нейни задължения. Такива са налице в рамките на системата за разплащания TARGET 2, където се проявяват дисбалансите между отделните страни по линия на осъществяваната търговия между тях. Така страните с дефицити по текущата сметка на платежния баланс натрупват задължения, а тези с излишък – вземания.

Според данните на ЕЦБ към края на септември задълженията на Испания са 488,2 млрд. евро, а на Италия – рекордните 714,9 млрд. евро. За тези задължения не е изработен механизъм за покриването им, въпреки че се признават и отчитат в официалните данни. Така, ако някоя от тези държави напусне еврозоната, тя трудно би могла да бъде накарана да изплати тези дългове. В такъв случай те ще се разпределят пропорционално сред останалите членове на еврозоната в зависимост от приноса им в капитала на Евросистемата.

Обобщение

В доклада на БНБ липсва количественото измерение на ползите, разходите и рисковете от присъединяването към еврозоната. Ползите за икономиката обаче са доста ограничени, а реализирането на голяма част от тях зависи от фактори, които не са свързани пряко с процеса.

Повишаването на цените и инфлацията обаче са сигурни ефекти и това се отнася не само до първоначалното преминаване към еврото, а в дългосрочен аспект. Рискът в някои епизоди общата парична политика на ЕЦБ да не бъде подходяща за българската икономика също е висок. Възможността България да бъде натоварена с поемането на чужди загуби и грешки също е голяма, а разходите в резултат от това трудно биха могли да бъдат покрити от ползите от участието в еврозоната за много продължителен период от време.

От друга страна обаче бъдещето е непредвидимо и е възможно напред във времето да възникне фактор или събитие, което да оправдае приемането на еврото. От наличната информация понастоящем не може да се твърди категорично, че ползите за българската икономика от участието в еврозоната превишават разходите от това. Възможно е обаче на България да се наложи да се възползва от участието си в спасителните механизми, особено предвид неспазването на фискална дисциплина, което се случва напоследък.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара











There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар