Някои страни ще изпуснат срока за възстановителните планове. Къде сме ние и какво следва?

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Някои правителства от Европейския съюз ще пропуснат крайния срок 30 април да представят възстановителните си планове на Европейската комисия, съобщи заместник-председателят й Валдис Домбровскис. Но все още е много вероятно те да го направят до няколко седмици след това, предаде Ройтерс.

Забавянето с внасянето на някои от националните планове, които указват как всяко правителство желае да похарчи дела си от общата европейска схема за заеми в размер на 750 милиарда евро, няма да забави схемата като цяло, заяви Домбровскис на пресконференция.

“Някои държави членки са почти готови и представянето на плановете им до края на април е постижимо. За други изглежда по-трудно. Финализирането ще изисква малко повече работа за още няколко седмици”, каза той.

Двайсет и седемте плана са подробно описание за изразходването на безвъзмездни средства (грантове) и заеми, които всяка страна от ЕС ще получи от безпрецедентното вземане на заеми от Европейската комисия за възстановяване икономиките така, че след пандемията от КОВИД-19 те да станат по-зелени и по-дигитализирани.

За да получи парите, всяка страна трябва да задели 37 на сто от средствата за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и 20 на сто, за да направи икономиката по-добре подготвена за дигиталната епоха чрез инвестиции и реформи, които ще получават финансиране на части от ЕС до 2026 г.

Дългият времеви хоризонт на вложенията и реформите, както и необходимостта предприсаният процент от парите да бъде заделен за определени области е това, което е предизвикателство за правителствата.

“В огромната си част плановете на държавите членки са на много напреднал етап и ще бъдат представени до края на април и може би в следващите няколко седмици след края на април”, каза Домбровскис.

Неколкоседмично забавяне на внасянето на някои от плановете няма да попречи на цялата програма, защото за да потекат каквито и да било грантове или евтини европейски заеми към правителствата, първо 27-те национални парламента трябва да ратифицират своите увеличени бюджетни гаранции за цялостния евробюджет, отбелязва Ройтерс. Тези ангажименти са най-голямата гаранция за заемите, защото така се гарантира, че те ще бъдат върнати.

Това вероятно ще отнеме повече време от подготовката на плановете за разходите – засега най-малко 17 страни са ратифицирали увеличените гаранции, наричани Решение за собствените ресурси (Own Resources Decision), а другите се очаква да го направят скоро.

Но процесът се бави в някои страни по различни причини. Например в Германия Конституционният съд проверява съвместимостта му с германското законодателство, в Полша той е предмет на вътрешнополитически борби, а Нидерландия среща трудности да състави управленска коалиция след изборите.

Без всички 27 национални ратификации ЕК не може да започне да тегли заеми и никое правителство не може да получи никакви средства.

“Ако ратификацията на Решението за собствените ресурси е приключила във всички държави членки през юни, а ние сме уверени, че именно такъв ще бъде случаят, то ние като Европейска комисия можем да излезем на пазарите и да вземем заеми, и да направим първи плащания през юли“, каза Домбровскис.

Размерът, който правителствата от ЕС могат да получат тази година, преди да са започнали каквито и да било от инвестициите и реформите, е 13 на сто от общия си дял. Тъй като повечето ще искат основно грантовата част от парите, цялата финансова инжекция от Евросъюза за тази година вероятно ще бъде около 44-45 млрд. евро.

България може да разчита на 12 милиарда и 300 милиона евро по плана на Европейската комисия за справяне с икономическата криза, породена от Covid-19. Две трети от тях – или 9,2 милиарда евро ще са под формата на безвъзмездна помощ, една трета или 3,1 милиарда евро ще могат да се изтеглят като кредит. Срокът за усвояването на средствата по възстановителния план ще е до 2024 г.

Докъде е планът на България

България е сред страните, които все още не е подала възстановителния план на Европейската комисия. Томислав Дончев съобщи, че няма да внася за приемане в Министерския съвет Националния план за възстановяване и устойчивост на България, а ще остави това да направи следващото правителство.

Бързо внасяне на Плана за възстановяване и устойчивост на България поискаха вчера от новия парламент работодатели и синдикати. Настояването им дойде на фона на бурни дебати по темата в Народното събрание. В крайна сметка депутатите гласуваха в сряда, на 21 април премиерът в оставка Бойко Борисов да представи Плана в парламента. Ден по-рано, в четвъртък, той заяви “Ако искат да го приемат, ако искат да го надградят. Ако искат, да направят нов план”.

“За осемте месеца, откакто се работи Планът, той е достигнал степен на готовност, която предполага неговото внасяне в срок. Всяко нещо може да бъде направено по-добре. Очевидно към тези инвестиционни проекта ще бъдат добавени в последния момент още няколко. Такъв е проектът за улавяне на въглероден диоксид, който е изключително важен за въгледобивния сектор”, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров пред NOVA

Според него благодарение на натиска на работодатели и синдикати е включена програма за икономическа трансформация. Сега те искат към нея да се добавят още средства, за да се увеличи общият размер.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев е на мнение, че Планът може да бъде подаден в срок. Работодателите са на мнение, че това трябва да се случи.

“Първите пари могат да бъдат получени още през юли, а част от тях – инвестирани още през тази година. Според нас Планът има степен на готовност, която при доработване в оставащото време може да постигне добър резултат”, заяви той.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар