Няколко думи за мрежовите хунвейбини

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Идеята за контрол върху глобалната мрежа не спира да занимава мисълта на законодателите в Русия.

Миналата седмица примерно в публичното пространство бе реанимирана идеята за нова институция – интернет отрядници, огласена вече преди няколко години от Николай Патрушев, секретаря на федералния Съвет за сигурност. Зам.-председателят на парламентарната комисия по сигурността и борбата с корупцията Анатолий Виборни заяви, че няма нужда властта да налага преки забрани на потребителите в мрежата, да затяга гайките и да поражда реакция на съпротива.

Същевременно, по думите му, “трябва да се погрижим у нас да има например интернет отрядници, интернет дознатели, интернет следователи, интернет прокурори, интернет съдии“.

Депутатът предлага стимули за хората, пожелали да се включат в подобни отряди. Например да получават почивни дни, независимо къде работят.

Инициативата още не е оформена като законопроект. Интернет омбудсманът Дмитрий Мариничев вече я разкритикува. По думите му Мрежата е просто среда, сама по себе си неутрална, а поведението на човек зависи повече от неговата култура и възпитание. При всяко положение за някои доброволните отряди в интернет безспорно ще са примамлива практика.

Тръгваш си по-рано от работа, седиш си вкъщи, следиш, да речем, Туитър или Фейсбук, пишеш на някой и друг потребител, че се държи неподобаващо. Лесно е да си представим хора, които не биха отказали.

Опасността от подобни идеи обаче не е в евентуалното формиране на групи от фактически безделници, а в утвърждаваната с тяхна помощ концепция за отношенията държава – общество. Всеки вид надзор върху живота и дейността на гражданите, всяко наказание – това така или иначе е практика на насилие.

Правото на насилие се делегира от обществото на държавата, на избраната власт. Държавата упражнява това право въз основа на ясно и недвусмислено разписани закони, непротиворечащи на Конституцията. Това определя легитимността на забраните и наказанията.

Създавайки мрежови доброволни отряди, още повече – засега фантомни – интернет съдии, интернет дознатели и интернет прокурори, властта се опитва допълнително да легитимира практикуваното насилие. Това вдъхва безпокойство и дори тревога.

Подобни инициативи могат да означават например, че властта, упражнявайки своето разбираемо, признато от обществото право на насилие, не може недвусмислено да утвърди действията си в Конституцията, дори и поправена. Излизането извън границите на ясните за всички закони може да стане само с допълнителен източник на легитимност, със стихийна народна подкрепа – и тъкмо неин изразител трябва да са отрядите от мрежови хунвейбини.

Това води право към граждански конфликт, дори война, макар и без оръжия. Освен хора, петимни за почивни дни, ще се намерят (и то доста!) идейни чистачи на интернета. Те ще изберат за ориентир не общоприетите закони, а собствените си, доста радикални някой път представи кое е правилно, а кое неправилно, кое е морално, а кое не. Идеологическият портрет на подобни хора е много добре очертан. Те създават движения и партии, желаещи да влязат в парламента с програми, които понякога съдържат неконституционни предложения.

С предложението да формира в Мрежата съдилища според закона на революционната съвест властта освобождава една стихия, с която тя самата може да не се справи. Това е стихията на страха, под чието въздействие човек престава да разбира в какви граници може да се движи. Именно тези граници определя законът. Доброволно-отрядната вълна обаче помита установените норми и законопослушните граждани вече ги е страх да използват дори онези права, които недвусмислено са им гарантирани.

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар