Няколко любимци на предишната власта печелят стотици милиони от поръчки

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Шепа фирми у нас получават огромна част от разпределяния в България публичен ресурс. Налице е голяма концентрация при възлагането на дейности от страна на държавните органи. Така 7 фирми през 2020 г. са получили публични ресурси над 3,4 млрд. лв. (от общо разпределени за годината 15,8 млрд. лв.). 9 компании са взели 2,9 млрд. лв. от общо разпределени 14,2 млрд. лв. през 2019 г.

Тези данни обяви в началото на мандата на служебното правителство финансовият министър Асен Василев. Той обясни, че ще поиска имената на компаниите да бъдат обявени, но засега движение по темата няма.

„Сега“ изиска справка от Агенцията за обществените поръчки (АОП) за получателите на най-мащабни поръчки и степента на концентрация при тях за периода 2018-2020 г. Данните са показателни. В топ 50 на големите получатели попадат неслучайни фирми от неслучайни сектори, които през годините се оказват абонирани за водещите позиции. Кой взима най-големия пай от баницата в различните сектори?

Кой е по-по-най

Динамиката в списъка с най-големите изпълнители на обществени поръчки е интересна и за съжаление може да служи като летопис на българската корупция. От предоставените от АОП данни за 50-те най-големи получатели на поръчки (с отчитане на концентрацията на договори) става ясно, че тежестта им като финансиране расте. През 2018 г. договорите им (общо 1463 контракта) са били на стойност 3,4 млрд. лв. През 2019 г. сумата скача на 7,7 млрд. лв. при сключени 1261 контракта. Тази динамика зависи много от реализирането на големи проекти – като например строителството на „Балкански поток“, възложено през 2019 г., което натоварва статистиката с 2,1 млрд. лв. само през един договор, но така или иначе данните показва сериозна концентрация в отделни сектори и компании. Най-засегнати от тази концентрация на обществен ресурс са доставките на лекарства и медицински изделия, строителството, горивата, охраната, енергетиката.

Концентрацията в доставките на лекарства не е голяма новина, като тук броят обществени поръчки, получавани в рамките на една година при някои от най-големите компании, надхвърля 200. Епидемията от коронавирус също е повлияла на картината, като фармацевтични компании заемат първите 5 позиции на най-големи договори, сключени през 2020 г. Интересен в случая е крахът на ключова поправка в Закона за обществените поръчки, която следваше да задължи частните болници също да правят поръчки за доставки на лекарства. Промяната, предложена от финансовото министерство, дори не успя да стигне до Народното събрание и отпадна по скандален начин от внесения през 2020-а проект за изменение на Закона за обществените поръчки. Можем само да гадаем какво става с доставките в тези болници, които дори по документи не се опитват да спазват закона, макар бившите управляващите да твърдят, че при лекарствата са въведени достатъчно механизми за контрол на цените. Злоупотребите при доставки на медицински изделия са колосални, коментира наскоро пред „ЕвроДикоФ“ бившият здравен министър Мими Виткова.

В сектор охрана изненади няма

В списъка на най-крупните изпълнители на обществени поръчки в сектора е фирма „Вип секюрити“ на Атанас и Нели Симеонови. Тя фигурира с 11 договора за стойност 63,8 млн. лв. в справката на АОП за 2018 г. Попада в топ 50 и през 2020 г. с 9 контракта за 76 млн. лв. (статистиката за 2020 г. не е пълна, защото тогава започна да работи централизирана електронна платформа за обществени поръчки и двете бази данни не са обединени). Около „Вип секюрити“ се разшумя през 2010 г., когато фирмата в партньорство със СИБанк на Цветелина Бориславова спечели договора на стойност 50 млн. лв. за разпространение на винетки до 2013 г. През 2012 „Вип секюрити“ отново взе поръчката на АПИ за винетките, този път в консорциум с „Български пощи“. През 2015 г. „Вип секюрити“ влезе в охраната на пощите през задната врата – използвайки клауза за спешни обстоятелства, изискващи пряко договаряне, и оттогава насам печели огромни поръчки на пощите – за 60 млн. лв. за охрана през 2018 г. и за 60 млн. лв. – за разпространение на печатни издания през 2020 г.

В топ 50 през 2019 г. с много договори и големи обеми финансиране е и фирма „Мултифорс“ на съпругата на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ Станимир Пеев – Магдалена. Тя има 13 договора за обществени поръчки за 43,6 млн. лв. От 2019 Пеев е посочен в търговския регистър като действителен собственик на фирмата. Компанията работеше изцяло по малки обществени поръчки на военното министерство до 2010 г., но после започна да печели и други търгове и започна да сключва големи охранителни договори и с компании в сектора на енергетиката.

 

При горивата има разместване на играчите

 

През 2020 г. управляващите се канеха да влязат във война с „ЛУКойл България“, като предприеха мерки на няколко фронта – прелицензиране на петролните бази по тръбопровода от Бургас до София, създаване на „Държавна петролна компания“, която да гарантирала добри цени в сектора и др. Случайно или не, атаките съвпаднаха с окончателното оттегляне на Валентин Златев от „ЛУКойл България“. Това разместване се вижда и в големите получатели на поръчки в сектора. В топ 50 през 2018 г. е свързваната с Младен Михалев фирма „Бент ойл“, която по данни на АОП е сключила 101 договора на обща стойност 88 млн. лв. През 2019 г. фирмата се появява отново в класацията с 82 договора за 70 млн. лв. Както „Сега“ писа, „Бент ойл“ е новият партньор на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ заедно с фирма „Петрол енерджи“ на Георги Самуилов. „Бент ойл“ влиза в поръчките на резерва през 2019 г., като дълго време монополист, партньор по тези договори, бе „ЛУКойл България“. Въпреки загубата на големи процедури на резерва „ЛУКойл България“ продължава да държи предни позиции с договори за близо 50 млн. лв. за 2019 г. С най-много поръчки за 2019 г. със 146 договора за 75 млн. лв. е „Петрол“ АД на Гриша Ганчев.

 

В строителството царуват 5-6 фирми

 

„Едни и същи фирми печелят обществени поръчки за строителство в последните 9 години и в сектора има картел“, обяви бившият финансов министър Симеон Дянков през 2016 г. Много интересен бе моментът, в който Дянков повдигна завесата – в разгара на огромен скандал със странно прекратени големи обществени поръчки по лична инициатива на премиера Бойко Борисов. Тогава Борисов първо спря търг за изграждане на магистрала „Хемус“ за близо 1 млрд. лв. заради „витаещи съмнения“ в обществото, че класираните на първо място консорциуми са свързвани с Делян Пеевски (консорциум около фирмата „ПСТ Груп“) и Валентин Златев (консорциум около „Джи Пи груп“). После, на същото основание, бяха преустановени и един куп други поръчки. През 2018 г. за втори път Борисов нареди „Джи пи груп“ да се извади от всички поръчки – и с национално, и с европейско финансиране, като поводът този път бяха сигнали от вицепремиера Томислав Дончев и разследващия сайт Биволъ за съмнителни действия на „Джи пи груп“ по проекти с европейско финансиране. Проверките потънаха, а в периода 2019 – 2021 г. същите фирми продължават да оглавяват класациите на най-крупни получатели на обществени поръчки.

През 2018 г. – когато са трусовете около нея, „Джи пи груп“ е в топ 50 на справката на АОП с 10 договора на обща стойност 36 млн. лв. През 2019 г. компанията, която уж обяви, че се отказва от строителството на тунела на „АМ Струма“, в крайна сметка влезе в изпълнение на договора след произнасяне на съда. Само по този договор („Джи пи груп“ са в консорциум с „Глобал кънстракшън“ и „Виа-план“) сумата е 185 млн. лв. На 185 млн. лв. възлиза и поръчката от 2019 г. с НКЖИ на консорциум „Плобур“, в който отново влиза „Джи Пи Груп“ с дял 44%, за изграждане на системи за сигнализация и телекомуникация по железопътната линия Пловдив – Бургас. През 2020 г. компанията присъства в класацията на топ 50 с огромен договор в консорциума „Щрабаг Джи пи рейл 2017“ за 394 млн. лв. Консорциумът взе модернизацията на участък от жп линията след произнасяне на КЗК.

В топкласациите с най-големи договори остава и другата фирма, посочена от Борисов през 2016 г. – „ПСТ груп“. През 2018 г. тя е със 7 договора за 39 млн. лв., а през 2019 г. взе огромна поръчка на АПИ за 298 млн. лв. за строителството на участък от Е79 Видин – Ботевград (с дял от 39,9% от консорциум „Северозапад Лот 1“). В този консорциум с 50% дял е друга фирма с рязко подобрение на финансовите си резултати – „Нивел строй“, която за същата тази година увеличава печалбата си 9 пъти.

Безспорен участник в класациите на топ строителните фирми е „ГБС инфраструктурно строителство“ – през 2018 г. тя е с 4 самостоятелни договора за близо 120 млн. лв. и 7 като част от консорциум „ГБС Трансгаз“ за 64 млн. лв. През 2019 г. има договор за 351 млн. лв. с „Булгартрансгаз“ за разширение на газопреносната структура, 77,6 млн. по договор през консорциум „Газ Турбайн“ за модернизация на три компресорни станции на „Булгартрансгаз“, 6 самостоятелни договора за 139 млн. лв. През 2020 г. има 3 самостоятелни договора за 310 млн. лв. и участие в консорциума за детската болница – 77 млн. лв. (данните за 2020 г. не са изчерпателни). Концентрация се наблюдава и при други фирми – „Трейс Груп холд“, „Инфра експерт“, „Галчев инженеринг“, „Хидрострой“ и др.

Интересна на този фон е съпоставката с осветения от Сметната палата списък на получилите суми на тъмно от държавното дружество „Автомагистрали“ за изграждането на участъци от АМ „Хемус“, укрепването на свлачища, изграждането на други участъци от Видин – Ботевград. Сравнението показва огромното изкривяване на пазара на обществени поръчки. През схемата за преразпределяне от „Автомагистрали“ най-големите играчи са взимали огромни суми. Тук силно изпъква фирма „Автомагистрали Хемус“, собственост на родения през 1980 г. Райчо Котов – фирма със скромна печалба от 553 хил. лева за 2019 г. и реализирана загуба в предходните три години. Тя е взела 214 млн. лв. по първия договор на държавната „Автомагистрали“ за изграждане на участъци от „Хемус“, близо 260 млн. по договора за модернизация на Видин – Ботевград, 123 млн. лв. по договора за укрепване на 84 свлачища. В групата на топ получателите отново се появява „ПСТ груп“ с договор за 127 млн. лв. за изграждане на част от „Хемус“, „ГБС инфраструктурно строителство“ с 234 млн. лв. за Видин – Ботевград, „Нивел строй“ – със 191 млн. лв. за Видин – Ботевград. Тук е и „Грома Холд“ с 262 млн. лв. за участъци от „Хемус“.

ТАНЯ ПЕТРОВА

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар