Нямаме стадион, но искаме Световно

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В столицата на България се проведе любопитна среща, на която спортните министри и ръководителите на футболните федерации на четири балкански държави се договориха да издигнат обща кандидатура за приемане на Европейско и Световно първенство по футбол.

Очаква се меморандумът да бъде подписан през месец април, а официално кандидатурата ще бъде издигната до края на годината.

България, Сърбия, Румъния и Гърция искат заедно да приемат Световното първенство през 2030 и Европейското първенство през 2028 година. Няма нищо по-хубаво от това четири балкански държави да се изправят заедно срещу големите футболни сили и богати страни, които традиционно са домакини на спортни мероприятия от такава величина. Иронично обаче е желанието на България да кандидатства за домакин, при положение, че няма един читав стадион.

Самият Борислав Михайлов, завладял и държащ здраво управлението в Българския футболен съюз (сякаш му е рождено право), призна, че България е „най-зле“ от гореспоменатите държави.

Според Михайлов обаче тази кандидатура на България е сериозна, защото има „политическата подкрепа от страна на правителството и премиера“.

Смело е да се говори за политическа подкрепа в страна, в която младите на практика няма къде да спортуват, дори да изявят желание за това (особено в по-малките населени места). И даже не говорим за не толкова популярни спортове, за които няма условия и стратегия за развитие. Царят на спортовете, футболът, който е най-масовият и обичан такъв, не е приоритет на държавата и БФС. Националният стадион „Васил Левски“, открит през далечната 1953 година и реконструиран след това, не е стадионът, с който можем да представим България в положителна светлина пред света.

Правителствата на България се сменят през годините, но проблемът си остава – България не разполага с красив и голям стадион, с който да се гордее, да не говорим за повече от един. Година след година си припомняме славното футболно лято в Щатите, когато „лъвовете“ елиминираха някои от най-големите сили и ни накараха да се гордеем и да развяваме високо българските знамена. Времето обаче спря през 1994 година. Поне футболното време. Развитие – нулево. Пропадане – стръмно надолу.

България не се е класирала на голямо първенство от 2004 година насам, все по-малко зрители отиват на стадионите в родното първенство, и все по-малко български футболисти играят в топ първенствата на Европа. И макар дъното да е ударено, спортните ни ръководители гледат на света с розовите си очила. Сякаш няма проблеми.

А такива има. Един бърз поглед към съседните страни разкрива спортната трагикомедия, в която живеем. През 2011 година в Букурещ беше открит стадионът „Арена Национала“, който приема не само мачовете на румънския национален отбор и Стяуа, но бе домакин и на финала в Лига Европа през 2012 година. Многофункционалният стадион е с капацитет от над 55 000 зрители, а по изграждането му са хвърлени над €234 милиона. Комшиите от Сърбия също не спят. Сърбите вече имат осигурено финансиране на проекта си за нов национален стадион, а първата копка ще бъде направена тази пролет. Планът е да се изгради не само стадион, но и „цял град”, като в проекта са включени жилищни и бизнес сгради, както и аквапарк. Белград се надява до две години и половина да разполага със съоръжение, което да приеме финала в Шампионската лига. Стадионът с капацитет от 60 000 места ще отговаря на всички високи стандарти на УЕФА. Настоящият дом на Цървена звезда „Райко Митич“ пък е истински храм на балканския футбол, а през ноември миналата година пред над 50 000 зрители Цървена победи Ливърпул в истински празник за сръбските фенове. На олимпийския стадион в Атина пък се проведоха Летните олимпийски игри през 2004 година, както и финалът на Шампионската лига през 2007 година. С капацитет от близо 70 000 места, гърците определено имат самочувствието да поискат голям форум. В Турция модерните стадиони „никнат“ един след друг (за справка – „Водафон Парк“ на Бешикташ и „Тюрк Телеком Арена“ на Галатасарай), докато на стадион „Филип II“ в Скопие се проведе двубоят за Суперкупата на УЕФА през 2017 година.

Само ние си стоим само с обещанията. Премиерът Бойко Борисов обеща държавата да „извади“ 100 милиона за изцяло нов футболен стадион. През годините различни инвеститори също чертаеха красиви илюзии, включително изграждане на бижу в Овча купел, но тези проекти така и не видяха бял свят, по едни или други причини. За други държави от бившия съветски блок като Русия, Украйна и Полша дори не трябва да споменаваме, защото те вече организираха големи първенства. София днес е може би единствената европейска столица, която разчита на овехтял национален стадион като този в Борисовата градина. Хубаво е да мечтаем да сме домакини на Световно първенство. Мечтите са безплатни. Но стадионите не са…

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар