Няма ляво – няма дясно: Политическите терористи като Бойко отиват в канала

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ако някой още не е разбрал, изборите родиха огромна новина. Тя не е, че „Продължаваме промяната“ спечели изборите. Новината е, че съвсем нов тип избирател излезе на сцената.

Именно той реши вота. Този избирател няма общо с идеологемите, разделенията и реперите на всичко онова, занимаващо партиите досега. Те му казват: ние имаме червени линии и правим това, а онова – не. Той ги гледа като човек от XXI век пред руни. И да иска, не може да ги разбере.

Става дума за огромна културна промяна, в която политиката е просто сюжет. По улиците се разхождат хора, които единствено в учебниците са чели, че в София е имало мавзолей (мнозина дори не знаят). Те дори теоретично не могат да си представят какво например е масова приватизация.

Филип Димитров им е познат, колкото… Вълко Червенков, ако изобщо

И ако до вчера всички тези хора бяха тийнейджъри или неориентирани младежи, днес вече са семейни, с работа, бизнес, образование, репутация… Родителят, с когото записвате (или не успявате) детето си на детска градина – е такъв човек. Шофьорът, който спазва или не спазва знаците – и той. Човекът на опашката в магазина – също. Все повече те са активното общество. Как ли им звучи например лозунгът „Коалиция с комунисти не правим“? Със сигурност точно толкова актуално, колкото „Коалиция с хитлеристи не правим“.

Обикновено подобни поколенчески промени биват обговаряни през гледната точка на по-възрастните хора: „Младите нищо не знаят… “ Но

нима възрастните знаят рождения ден на Симеон –

дата тъй важна за родителите им? Всяко време си носи ценностите, промените просто следва да се приемат. Сега в политически план ги онагледиха най-вече десните (извън ГЕРБ) избиратели. Това е знаменателно, защото тези избиратели, за хубаво или лошо, 30 години са авангардът на новото.

Половин година след 4 април десните партии се пържеха в разминаването между това, което са, и онова, което въобще занимава новите избиратели. Ние чувахме, че: ДБ не може да бъде с БСП; ИТН също не може с БСП, а и с другите; дори Лозан Панов реши, че Румен Радев следва да бъде съборен. С каквато и конюнктура да бяха мотивирани, единствено

идеологемите от прехода легитимираха тези разделения

Така Христо Иванов можеше да си другарува с гласувалата за Пеевски (ДАНС) Мая Манолова, но не можеше с Корнелия Нинова. Така и Слави Трифонов, обявил ИТН за дясна и някак антистатуквена, не приемаше БСП и останалите. Само че всички тези червени линии означаваха работата да не бъде свършена. А тя, с оглед на обществената промяна, означаваше едно – Бойко Борисов да бъде пратен в девета глуха.

Именно свършването на работата, независимо от идеологемите и старите окопи, беше основното желание на новия избирател. Не само на десния, разбира се. Историята на Слави Т. Трифонов е показателна. Лидерът на ИТН си бе въобразил, че трупа подкрепа заради искането за по-ниски партийни субсидии, мажоритарни избори, защото гледа сърдито и хока суверена.. Толкова се улиса, че взе да чегърта всички наред. Но това всъщност значеше Борисов да не бъде изчегъртан. И се случи

невиждана за 4 месеца метаморфоза:

докато ИТН създаваше надежди, че може да свърши работата, трупаше подкрепа; стана ли ясно, че няма – загуби две трети от нея. Уж нов, Слави Т. Трифонов се оказа политик от каменната ера. Той не разбра, че никой не иска да сбъдва прашясали грандоманщини. Искаше се просто да махне Борисов.

Цялото разбиране досега за политиката ни почиваше върху подобни мащабности – някой иска да сменя системата, друг – да измете наличните партии, трети напира да им вземе парите, четвърти настоява „само“ за лустрация… И нататък: да се напълнят затворите, да се свие парламентът наполовина, да се изгонят чуждите компании, да се одържавява.. А, да, някой перманентно хуква да заличава Кремъл от земята. И всички са много честни, кадърни, а враговете – злодеи. Без нюанси. От днешна гледна точка всичко това са не само глупости, прокарани през призмата на лявото, дясното, национализма. Но и по-важно –

то не занимава новите избиратели

Не им дреме. „Системата я сменяхте 30 години, и комунизма убивахте… Айде сега просто ометете Борисов!“, казват те.

На реален терен нещата се случиха така: ДБ, като бивши съуправленци на ГЕРБ, имат право на катарзис; борят ГЕРБ, но не допускат катарзис за БСП, която не е управлявала с ГЕРБ; ДБ твърди, че действа честно… ИТН връща мандатите, преди да ги е приела, кара се поголовно; ИТН твърди, че действа кадърно… Но резултатите са ясни, а новият избирател няма как да ги приеме. Той най-малко от всичко вдяна

защо Лозан Панов трябваше да бъде издиган

Нали Радев водеше войната срещу ГЕРБ… Нали, в общи линии, президентът 5 години правеше това, което нормалните хора смятат за редно… (Базисният проблем на Панов бе, че липсваше обществена нужда да се състезава – през цялата кампания търсеше мотиви под вола теле). Всичко щеше де е обяснимо, ако важаха стереотипите. Според тях Радев нямаше как да бъде припознат от десни избиратели, за нищо на света десни не могат да бъдат с леви в парламента и т.н. Но в новата ситуация не само една трета от десния електорат се преориентира към Радев. Ами дойде и Кирил Петков, който

без претенции за нещо мащабно, за честност

(послъга тук-там), пък и самохвален, обра гласовете. Той просто каза: „Ето, тук съм, искам да бъда премиер, за да свърша работата!“. Не ляво-десни абракадабри или уверения във (фалшив) морал – а работата! На някой може да му се струва елементарно това опредметяване на ценностите, но то е съществена част от промяната. Впрочем наскоро на „Работа, работа, работа“ заложи и Борисов. Но и той е политик динозавър, при това динозавър, хванал се за сламка – защото се мъчи да се спаси в „единението на дясното“.

Новият избирател не е многочислен. Но тепърва ще се увеличава. Важно е също, че е неуловим – препуска между партиите, не му дреме да се променя, решава в последния момент (това е причината социолозите да не познаят резултата, както бе и на 4 април за ИТН). Никой не бива да си мисли, че явлението е временно.

Едни хора си отиват, други идват

И тъй както глобализацията и останалите форми на живот налагат мобилност и флуидност – по отношение на дом, работа, вкус, социални контакти, така и електоралното поведение ще бъде мобилно и флуидно. Напълно нормален виртуално-реален живот – едно нещо е някакво, ама не го знаеш какво е; разбереш ли го, то вече е трето. Това вече е съдържателна промяна в поколенията, а не, както досега, по възрастов признак.

Най-вероятно ни чакат още много такива избори. И само закостенели партийци заедно с още по-закостенели агитки и интелигенти от социалните мрежи няма да схванат промяната.

Автор: ДИЯН БОЖИДАРОВ

Източник: в. „СЕГА“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар