Н.Пр. посланик Елеонора Митрофанова: За съжаление, на България често ѝ се натрапват интереси, които не съвпадат с националните

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
В Деня на космонавтиката руският посланик в София Елеонора Митрофанова разговаря с Оля Ал-Ахмед специално за BIG5. По традиция в този ден посолството на Руската федерация и генералните консулства във Варна и Русе полагат цветя и венци на паметниците и мемориалните плочи, посветени на Юрий Гагарин. На оградата на посолството е разположена документална фотоизложба за първия полет на човек в космоса, а Руският културно-информационен център в София посреща гостите си с тематични експозиции

Няма налично описание.Елеонора Митрофанова е родена е през 1953 г. През 1975 година завършва Московския държавен институт по международни отношения. Кандидат на икономическите науки. Владее френски, английски, испански и български езици. На дипломатическата служба е от 2003 г. Има богат опит в областта на публичната администрация и международни организации, включително на висши ръководни длъжности:

2001-2003 г. – заместник-генерален директор на ЮНЕСКО;

2003-2004 г. – първи заместник-министър на външните работи на Руската федерация;

2004-2009 г. – ръководител на Руския център за международно научно и културно сътрудничество към МВнР на Русия;

2009-2016 г. – постоянен представител към ЮНЕСКО в Париж;

2016-2017 г. – посланик за специални поръчения в МВнР на Русия;

2017-2020 г. – ръководител на Федералната агенция по въпросите на Общността на независимите държави и сънародниците, живеещи в чужбина, и по международно хуманитарно сътрудничество (Россътрудничество);

2020-2021 г. – посланик за специални поръчения в МВнР на Русия.

На 15 януари 2021 година е назначена за извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация в Република България.

Елеонора Митрофанова е с дипломатически ранг извънреден и пълномощен посланик.

Омъжена е. Има трима синове и една дъщеря.

 

– Ваше превъзходителство, Вие сте първата жена посланик на Руската Федерация в Република България за почти 142-годишните дипломатически отношения между нашите страни. Как се отнасяте към тази нова длъжност?

– Към новото си назначение се отнасям с цялата му отговорност. По силата на общи исторически, културни и мирогледни предпоставки между нашите народи винаги е имало особени взаимоотношения. Руснаците и българите на подсъзнателно ниво усещат близост и симпатия един към друг, няма престореност и фалш. Имайки предвид тези обстоятелства, към посланика на Русия тук винаги е имало голям интерес и високи изисквания, независимо от това дали е мъж или жена.

Моето пристигане в София е предшествано от 20 години дипломатическа служба, от работа на високи ръководни длъжности в Министерството на външните работи и в международни организации. В дейността си в България разчитам да приложа натрупания опит за разкриване на потенциала от многостранните руски-български отношения.

– Встъпихте в длъжност в тежки времена, когато целият свят страда и е блокиран от епидемията Ковид-19. Как Ви повлия този период в професионален и личен план?

– Светът се сблъска с тежко предизвикателство и преживява сложни времена. За мен също не е изключение. Със съпруга ми преболедувахме от Ковид-19, търпеливо понесохме строгите ограничения. По време на изолацията намерихме и плюсове – аз се готвех активно за командировката, започнах да уча български език. Радвам се, че успях да поема задълженията си в срок и с нови сили. Както вече казвах, тук в България усещам в себе си енергия и вдъхновение за плодотворна работа.

Разбира се, тъгувам за близките и приятелите си. Уви, те както и други руснаци, засега не могат да дойдат в България заради пандемията и приетите в тази връзка ограничения. Надявам се до лятото ситуацията да се нормализира.

Иска ми се, щом ситуацията стане стабилна, да попътувам повече из страната, да пообщувам с българския народ, към който нашата страна изпитва дълбока симпатия, да посетя основните забележителности  на България.

– Русия е патентовала три ваксини против Ковид-19 – «ЕпиВакКорона», «Гам-Ковид-Вак» (търговската марка «Спутник V») и «КовиВак». Стотици души в нашата страна питат дали в България ще има руска ваксина? Лично Вие ще се ваксинирате ли?

– Нашата страна наистина много е напреднала в разработването на ваксини, работата по усъвършенстването им не спира. В ситуацията, когато светът се сблъска с обща беда, ние, естествено, сме готови да окажем помощ на всички, които имат нужда от нея – да доставяме препарати за други страни, а също и да разгръщаме производството им зад граница. Както знаете, «Спутник V» вече е регистриран в повече от 50 държави, а производството му вече започва в такива страни като Китай, Индия, Южна Корея, Бразилия, Саудитска Арабия и Турция. Водят се преговори и с Евросъюза. Интерес проявяват Германия, Франция, Испания, Австрия и други.

Наред с това тече процес за одобряване на руската ваксина от Европейската агенция за лекарствените средства. Макар че за ситуацията, в която от всички се изискват решителни съвместни действия за преодоляване на общата беда с минимални загуби, бюрокрацията на ЕС показва учудваща мудност. За щастие това не пречи на отделни членове на Евросъюза на този етап да осигурят за гражданите си допълнителен запас от ваксини като одобряват «СпутникV» на национално ниво.

Лично аз нямам нужда да се ваксинирам, защото вече преболедувах коронавируса преди пристигането ми в София. Ако обаче ми предстоеше избор от тези ваксини, които вече се доставят в България, бих се вслушала в мнението на министъра на здравеопазването на Република България, който казва, че най-добрата ваксина е тази, която е налична.

– Днес отбелязваме празник – на 12 април целият свят празнува Деня на авиацията и космонавтиката – паметна дата, посветена на първия полет на човек в космоса. Това е специален ден – ден на триумфа на науката и на всички, които в наши дни се трудят в космическия отрасъл. Какво означава за Вас тази знаменателна дата?

– Подвигът на Ю.А.Гагарин, извършил преди 60 години небивал героичен полет в космоса с кораба «Восток-1», е потвърждение на мощния научен и промишлен потенциал на СССР, благодарение на който на 12 април 1961 г. е осъществена вековната мечта на цялото човечество – да излезе в космическото пространство, преодолявайки земното притегляне. Тъкмо от тогава Русия по право стана водеща космическа държава. Не мога да не отбележа и успешното сътрудничество на Русия и България в космическата сфера – имам предвид участието на българските космонавти в съвместните космически експедиции по програмата «Интеркосмос», също така и взаимодействието по линията на Европейската космическа агенция в проекта «ЕкзоМарс».

– Предвид епидемичната ситуация в нашата страна, как Вие и оглавяваното от Вас посолство ще отбележите този ден?

– По традиция в този ден сътрудниците на посолството, на генералните консулства във Варна и Русе, както и представителствата на Россътрудничество, полагат цветя и венци на паметниците и мемориалните плочи, посветени на Ю.А.Гагарин. На оградата на посолството сме разположили уникална документална фотоизложба за първия полет на човек в космоса. Искам да обърна и внимание, че на 12 април нашите български приятели и съотечественици ще могат да се запознаят с тематичните експозиции и на територията на Руския културно-информационен център в София. Освен това, по телевизионния канал БНТ 1 на 12 и 13 април е планирано излъчването на документалния филм «Три дни на Юрий Гагарин. И цял един живот».

– С какви нови постижения може да се похвали руската авиация и космонавтика през последните години?

– Въпреки непродуктивните икономически санкции, въведени от западните държави, засегнали също и авиокосмическата сфера, може да се констатира, че руското самолетостроене и космонавтиката продължават да се развиват успешно, без оглед на каквито и да било пречки отвън. Разработват се нови модели самолети и вертолети – както граждански, така и военни, модифицира се и се обновява авиационният парк. Развива се и космическият отрасъл. Разработват се нови типове носители, спътници и двигатели, нови поколения руски космонавти продължават да щурмуват космоса. Активно работи и руският сегмент на Международната космическа станция, продължават сериозни научни изследвания в космическото пространство.

– Елеонора Валентиновна, каква качествена оценка бихте дали на политическите отношения между България и Руси към сегашния момент?

– За съжаление, за разлика от Русия, при вас политическите отношения с други страни се определят не толкова от националните власти, колкото се изграждат в рамките на солидарността в блока НАТО и общоевропейските планове на официален Брюксел. Често натрапваните на България решения не съвпадат с националните й интереси, а никой не компенсира на София пропуснатите ползи. В тези случаи имаме работа с още неизживения идеологически комплекс на Запада спрямо Русия, който намира отражение в така наречената политика на сдържане. В този процес, уви, е въвлечена и вашата страна.

Въпреки всички трудности, ние оставаме отворени за равноправно и взаимноизгодно сътрудничество. Ще се стараем да намираме допирни точки и да търсим пътища за укрепването на нашето партньорство в създалите се условия. То нали затова съществува дипломацията. Убедена съм, че в България има много опитни политици, дипломати и обществени дейци, които разбират какви сложни задачи стоят пред тях, и главното е, че са способни да ги решават за благото на своята страна.

– Откакто Байдън дойде на власт имаше много нападки срещу Русия, дори срещу президента на Владимир Путин. България е в приятелски отношения със САЩ и е член на НАТО, което без съмнение влияе върху външната политика на страната. Как бихте коментирали „обтягането на струните“ между Русия и САЩ? Има ли опасност струната да се скъса? Няма ли да повлияят обтегнатите отношения и на страните от Евросъюза, в частност – с България?

– Да започнем подред, с «обтягането на струните» между Москва и Вашингтон. Западните държави, не само САЩ, не за първа година предприемат планомерни опити да демонизират Русия. По наш адрес редовно се издигат различни обвинения, при това винаги недоказани. Да речем, разправят за уж нарушения на правата на човека в Крим, но отказват поканата да дойдат и лично  да се запознаят с положението на нещата. Отвъд океана уж се вижда по-добре. Или ни вменяват разпространяването на дезинформация, «хибридни войни» и създаването на «заплаха» за демократичните ценности – и се борят с това чрез цензура и ограничаване на свободата на словото. Това е някакъв сюрреализъм.

Ние с вас сме свидетели на тотална деградация на политическата култура на Запад. Ярък пример са нападките на американския лидер срещу президента на Русия, които излизат извън рамките на приетите в цивилизованите страни етикет и протокол. Нещо повече, последвалият отказ на предложението на В. В. Путин за провеждане на пряк публичен разговор ни навежда на мисълта, че в Съединените щати вече са се отучили от воденето на диалог – а това е същината, квинтесенцията на дипломацията. Всичко това, разбира се, не е от полза за руско-американските връзки и не спомага за стабилността на международната арена.

Наред с това нито Москва, нито, надяваме се, Вашингтон не се канят да «горят мостовете» помежду си. Определени канали за общуване, в това число проблемите, свързани с космоса и климата, се запазват както преди. Готови сме за съвместна работа по редица направления в случай на заинтересованост от другата страна. Остава само да се уповаваме на това, че политическият истеблишмънт на САЩ ще сложи край на обзелата го русофобска истерия, която отвлича вниманието от решаването на насъщни вътрешни проблеми и актуални глобални предизвикателства.

А сега към втората част от въпроса – за възможното влияние на руско-американските отношения върху характера на диалога със страните от Евросъюза, в това число и с България. Винаги сме подкрепяли прагматизма, приоритета на националните интереси над натрапената на държавите блокова «солидарност» и изкуствен лъжлив избор: или с Вашингтон и Брюксел, или с Москва. Убедена съм, че със София ние имаме значителен потенциал за двустранно изгодно сътрудничество в много области, включително енергетика, търговия, туризъм, култура, и трябва да положим усилия за неговата реализация.

Заедно с това двустранното взаимодействие не е «мач на една врата», тук не са достатъчни само нашето желание и добра воля. Ето защо, за да се получи пълната картина за влиянието на външните фактори върху развитието на руско-българските връзки, би било уместно да адресирате своя въпрос и към нашите български партньори.

Няма налично описание.

– Ваше превъзходителство, в нашата страна много хора питат: «Турски поток» – това в действителност «Руски поток» ли е?

– За да отговорим вярно на този въпрос, е важно да не бъркаме понятията. Ако говорим именно за «Турски поток», то безспорно това е наш морски газопровод, който започва в Русия и завършва в Турция. Той е построен вече отдавна и осигурява надеждни доставки на природен газ в редица страни, включително и в България. Ще напомня, че именно благодарение на «Турски поток» от 1 януари 2020 г. България получава газ на по-ниски цени, отколкото по-рано (по изчисления на «Булгаргазтранс» българската хазна сега спестява около 35 млн. евро годишно). Това, на свой ред, дава на България възможност да осигури по-евтин газ за крайните потребители.

Ако става дума за «Балкански поток», то не можем да го наречем другояче, освен български. Това е вътрешен газопровод за страните членки на Евросъюза, който не само е осигурил сериозни икономически и геополитически бонуси на самата България, но и е станал важен елемент от общоевропейската енергийна сигурност, укрепвайки диверсификацията на пътищата и източниците на доставка на газ за Европа.

– В продължение на много години Вие сте оглавявали отначало Руския център за международно и културно сътрудничество към Министерството на външните работи, а след това «Россътрудничество». Имате голям опит в сферата на културното сътрудничество. Как смятате, ще се развива ли културният обмен в условията на пандемия?

– По мое виждане както в Русия, така и в България са налице стабилни постоянни потребности от страна на обществото по отношение на културния компонент. Разбира се, отчитайки разпространението на коронавирусната инфекция, в нашите страни се промениха обичайните подходи при реализирането на проекти в хуманитарната сфера.

Много културни учреждения бяха принудени да се преустройват в движение, да се учат да реализират проектите в онлайн формат, което стимулира доста сериозно развитие на това направление. Сега сред руските граждани с голяма популярност се ползват виртуалните екскурзии из водещи руски музеи, висока посещаемост бележат онлайн платформите, където могат да се гледат театрални спектакли за всеки вкус. В такъв план виждам добър потенциал за сътрудничество при реализирането на съвместни цифрови проекти на водещи руски и български музеи и театри.

Убедена съм, че след нормализиране на епидемиологичната обстановка отново ще бъдат възобновени гастролите на руски музикални, творчески и художествени състави в България. Благодарната българска публика винаги ги посреща топло.

– Вашето пожелание към българската аудитория, която сега ни чете?

– Преди всичко бих искала да пожелая здраве. Пазете себе си и своите близки. Важно е да се помни за спазването на ограничителните мерки, приети за борба с коронавируса, както и на елементарните правила за санитарна безопасност.

В толкова трудни времена не бива да се отчайваме, да губим вяра и сила на духа. Със съвместни усилия можем да преодолеем всички трудности. Както правилно гласи девизът на Вашата страна, «Съединението прави силата».

снимки: личен архив на Н.Пр. Е.В.Митрофанова

BIG5, интервю на Оля Ал-Ахмед

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар