Окончателно: Президентското вето събори лобистките поправки за приватизацията

Без категория
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

След горещ парламентарен дебат, управляващото мнозинство официално обърна на 180 градуса решението си от миналата седмица и прие аргументите на президента срещу поправките в Закона за приватизацията и следприватизационен контрол.

Преди това депутатите сътвориха уникално шоу в пленарната зала

За първи път от клетвата си насам, държавният глава Румен Радев успя да спре успешно закон или части от такъв със свое вето. 

Управляващото мнозинството в 44-тото Народно събрание, съставено от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ВОЛЯ, се отказа окончателно от решението си отпреди няколко дни относно промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Депутатите преобърнаха на 180 градуса гласуването си и приеха аргументите на президента Румен Радев, който върна за ново обсъждане два параграфа от приетите дни по-рано от парламента промени. Общо 182 народни представители от всички групи гласуваха против поправките при новото им гласуване, с което практически приеха ветото на държавния глава.

Поправките бяха разтълкувани като лобистки в полза на бизнесмена Кирил Домусчиев и други крупни приватизатори, в това число депутатът от ДПС Делян Пеевски.

От гласуването си дни по-рано се отказа и ДПС, които на 18 юли подкрепиха двете скандални поправки, но днес се включиха в общия хор и подкрепиха ветото, тоест бяха срещу въпросните промени.

Любопитна подробност, че нито един депутат от ДПС не взе думата за изказване по време на горещите дебати, като същото важи и за ВОЛЯ. И двете групи помогнаха с гласовете си за приемането на текстовете преди седмица.

Още на 13 юли „Барикада“ писа, че депутати от „Обединени патриоти“ готвят „патриотичен“ подарък за Кирил Домусчиев, като коментар пред медията ни направи както вицепремиерът Валери Симеонов, съобщил първи за лобистките поправки, така и авторът на една от тях Николай Александров, който отрече подобни цели. Шест дни по-късно, ден след гласуването в парламента, скандалът вече получи сериозен медиен отзвук, който в крайна сметка доведе до президентско вето.

Това е първият случай след седем предишни опита, в които мнозинството в парламента не преодолява президентско вето. Гласуването не е изненадващо, тъй като още след като разбраха, че президентът връща скандалните поправки, от ГЕРБ обявиха, че този път ще подкрепят ветото. Гласуването днес в пленарната зала повтори и решението на парламентарната комисия по икономическа политика, която вчера се произнесе по същия начин.

Хронология на скандала

Законът за приватизация и следприватизационен контрол беше „отворен“ за промени на 20 юни, когато депутатът от „Обединени патриоти“ Николай Александров, Делян Добрев от ГЕРБ и други техни колеги от двете партии внасят законопроект за група промени. Те се отнасят до създаването на електронна платформа, чрез която да се продават държавни имоти. На 4 юли законопроектът е приет на първо четене в зала, а срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене е до 9 юли.

Именно в последния възможен ден депутатите Николай Александров („Атака“) и Емил Димитров (ВМРО) внасят скандалните предложения за промени. 9 юли се оказва и денят, в който Арбитражният съд към Българската търговско-промишлена палата окончателно се отказва от делото, заведено от Кирил Домусчиев, който настоява за промяна на приватизационния му договор, която би му спестила близо 60 милиона евро.

За внесените поправки пръв сигнализира вицепремиерът Валери Симеонов (НФСБ), който е основен застъпник държавата да оспорва пред Върховния касационен съд (ВКС) решението на Арбитражния съд, който първоначално отсъжда в полза на Домусчиев, но ВКС отменя решението, за да се стигне до вече споменатия край на съдебна сага на 9 юли. От ефира на „Още от деня“ по БНТ Симеонов заявява, че депутат от парламентарната група „Обединени патриоти“ е внесъл лобистки поправки, които ще спестят на Домусчиев дължимите неустойки, когато в края на годината Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябва да вземе решение дали бизнесменът и председател на КРИБ спазва договора си за приватизация на Българския морски флот.

Симеонов не казва името на депутата, но справка в сайта на Народното събрание показва, че от групата на „Обединени патриоти“ има внесени две предложения за промени – от Николай Александров и Емил Димитров. Поправката на Александров предвижда, че „специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, с изключение на задължението за запазване на седалището, предмета на дейност, за инвестиции и трудова заетост, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от пет години“.

Договорът за приватизация на Българския морски флот е от 2008-ма година и предвижда, че след 10 години той трябва да разполага с определен тонаж кораби, иначе ще дължи неустойки за неизпълнение. Компанията на Кирил и Георги Домусчиеви „Кей Джи маритайм шипинг“ не разполага с тях и затова още от 2016 прави опити да промени договора си, отнасяйки въпроса към Арбитражния съд на БТПП.

Втората поправка, на Емил Димитров, първоначално е записана да се отнася към друг член от закона за приватизацията и следприватизационния контрол, който не касае промяна на срокове, а потенциалната възможност Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да разсрочва поетите с приватизационните договори задължения чрез сключване на писмено допълнително споразумение, което се одобрява с решение на Министерския съвет.

Разглеждането на второ четене на законопроекта и внесените към него допълни предложения се случва набързо на 11 юли, като и двата текста са приети – съответно с 9 гласа (Александров) и 10 гласа (Димитров) „за“ и по 7 гласа „въздържали се“, най-вероятно от опозицията, макар стенограмата да не разкрива имената на гласувалите. Както Александров, така и Димитров не присъстват на въпросното заседание. Стенограмата не показва и никакви изказвания – нито на управляващите, нито на опозицията и по двете продложения. Няколко дни по-късно, на 16 юли, Емил Димитров прави формален опит да изтегли предложението си, но то вече е прието от комисията и влиза с гриф „подкрепено“ в пленарната зала.

След приемането на промените от ГЕРБ излизат с неубедителни обяснения, че са „подкрепили предложението на комисията“ и отричат, че поправките са лобистки. Подобно тълкуване обаче е нелепо, тъй като още в комисията решението също е наложено с техните гласове, а освен това пленарната зала има финалното решение и там никой депутат не е задължен да гласува по начина, по който предлага комисията.

Окончателното гласуване в зала е предвидено за 19 юли, но поради по-бързо изчерпване на дневния ред за предния ден, 18 юли, депутатите решават още тогава да гласуват и този законопроект. В зала обаче, по инициатива на депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов, се случва ключова промяна – предложението на Емил Димитров е променено и направено така, че вече да се отнася към текста, предложен от Александров. Така се оказва, че искането на Александров специфичните задължения по приватизационни договори да не могат да се изискват от купувача след повече от 5 години, ще важи и за вече сключени сделки. И двете поправки са гласувани с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Воля“ и депутатите от „Обединени патриоти“, които са част от „Атака“ и ВМРО. „Против“ са само 20-тина души от БСП (голяма част от групата на които по това време е на протест на животновъдите пред Министерски съвет) и депутатите от НФСБ.

Окончателно приет в този му скандален вид, законът се отправя към администрацията на държавния глава, който трябва или да издаде указ за обнародването му в Държавен вестник, или да го върне за ново обсъждане (т.нар. вето). На 23 юли президентът Румен Радев съобщава, че връща за ново обсъждане въпросните две поправки на Александров и Димитров.

По-късно същия ден от ГЕРБ дават пресконференция в парламента и обявяват, че заедно с премиера са взели решението си ден по-рано (остава въпросът защо не са го обявили още тогава, а изчакват ветото на президента), но след като има наложено вето, те просто ще използват този акт на Румен Радев и ще го подкрепят, въпреки че само няколко дни са гласували по точно противоположен начин.

Малко след това, след като от 9 юли (денят на внасянето на поправките) до този момент, или общо 14 дни, премиерът Бойко Борисов мълчи по темата, от пресцентъра на Министерски съвет изпращат до медиите съобщение, че премиерът ще настоява за нови промени в закона за приватизацията, които да разсеят съмненията за лобизъм. Появяват се и комични заглавия като „И Борисов върна поправките“, въпреки че нито депутатите от ГЕРБ, нито министър-председателят могат да „връщат“ вече приет на второ четене закон.

Скандалът предизвика трусове в коалицията „Обединени патриоти“, като председателят на парламентарната им група и лидер на „Атака“ Волен Сидеров, който по информация на „Барикада“ лично е настоявал горещо за внесените от колегата му Александров промени, използва повода за поредна през годините серия атаки по коалиционния си партньор и кум Валери Симеонов, като дори отиде на заседание на Министерски съвет, за да отправи на място критиките си. Акцент в тях бяха други действия на Симеонов, но общата теза на Сидеров е, че Симеонов пречи на развитието на „българския бизнес“ („Барикада“ припомня, че Валери Симеонов е един от основните инициатори и защитници на искането на работодателските организации за улеснен внос на работници от страни извън ЕС, което парламентът наложи преди време).

Стигна се дори до нов сезон от патриотичния сериал „Извини се, бе!“, като този път Сидеров настоява за извинение от Симеонов заради обвиненията му в лобизъм. От „Атака“ продължават да отричат, че поправките са лобистки, а от своя страна Симеонов на този етап отказва да се извинява.

Ескалацията на вътрешно-коалиционното напрежение стигна дори да ръкопашен бой в часовете преди гласуването на ветото, но малко след това в Министерски съвет на среща с премиера, страстите бяха успокоени и коалицията обяви, че е стабилна и няма опасност да се разпадне и това да предизвика предсрочни избори.

барикада

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар