Онези, които биеха безпощадно на площада мразят началника, работата, държавата, света… Дори и себе си!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
От лични наблюдения! Отлично зная какво се крие под повечето от онези бойни снаряжения, които показаха в сряда вечерта на цял свят как се мачка с кубинки, как се извиват ръце и вратове, как се шибат с палки без причина мирни хора, дори деца, дръзнали да се борят за най-висшите човешки ценности като свобода, демокрация и върховенство на закона.

По-голямата част от тях носят заешки сърчица. Псуват под сурдинка системата и държавата всеки ден, като живеят на принципа ден да мине, друг да дойде. И началника си псуват дори, защото са наясно, че на тези постове слагат още по-страхливи мишки. Презират го вътрешно, но заради блатото, в което са принудени да живеят и работят, са се превърнали в царе на оцеляването. Затова уж ненавиждат шефа си, но му лижат задника при всеки удобен случай. И разбира се плащат цената на това със собственото си презиране.  Мразят колегите си, оказали се по-големи лицемери.  И затова ежеминутно си подливат вода, сиреч топят се един друг с доноси и подли номера.

 

В същото време по стар обичай, при всеки сгоден случай се изживяват като мутри –  плашат съседи, познати, дори случайни хора с местоработата си. Този номер, за съжаление,  все още минава в провинцията. Тези с малките сърца обичат големите мускули. Като скачени гени са.  Затова във всяка свободна минута ще ги видите с щангата във фитнеса.  И хич, ама хич не им е по вкуса да ходят на английски, да речем /видя се и от кадрите онази вечер/.

 

Ако случайно решите да изпиете кафе с тях, ще ви депресират с хленчене /справка СДВР/- уж борци за правда, пък видите ли неразбрани,  уж способни, пък недооценени, много ангажирани и отдадени- ала нископлатени, а отгоре на всичко –нонстоп потискани. И няма да пропуснат да предупредят, че това дето са ви го казали, си остава само между вас, нали. Оглеждането, да не ги засече някой и прибирането на телефоните против подслушванки, си го знаете, всеки го е играл това, предполагам.

 

Много от тези хора истински мразят. Мразят полицията, държавата,  света, живота си. Дори жените си, затова завъртат по няколко любовници /брои се за мъжкарско/.  На пръв поглед всичко им е окей, но нямат главното – силата и куража да се борят като много други хора за достойнството си. Търпят и толкова. Не им стиска да тръгнат в друга посока от страх за собствения си хоризонт. Защото на първо място не вярват в собствените си способности, както и че може да се живее без да се изживяваш на мутра.

 

Същите тези биячи, са готови  да превиват гръбнак, но да са сигурни, че заплатата им ще е в кърпа вързана. Пък и ако някоя далаверка са завъртели между другото, какво повече да искат. Ще капе оттук-оттам, ще се оцелява. Тези, точно сега не мога да ги нарека хора,  трупат гняв, ден след ден, по много. Затова, когато се опаковат в неразпознаваемата броня, бият с цялата злоба и ненавист, която носят в себе си. Готови са да убиват в мига, в който им падне пердето.  И не е заради мижавата заплатка или шефското разпореждане.  А  защото мразят всичко и всички. Дори живота и себе си! Дали изобщо  го осъзнават, е друг въпрос!

 

Оставка!!!

 

Катя Илиева

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар