Опозиция на какво точно е БСП, че не разбирам?

Без категория
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Народното събрание гласува оставката на Валери Жаблянов, който направи доста скандални изказвания в защита на заличаването на българските елити и интелигенция по време на Народния съд през 1945 г. Цялата партия БСП го подкрепи, като даже се изнесе от пленарната зала.

По онова време елит и интелигенция до голяма степен е било едно и също, сега не е така. Имаме си елит, чиито представители са известни основно заради това, че са известни. Опитах се да намеря връзка или поне прилика между тогавашния и сегашния елит. С приликите, признавам си, не се справих. Но намерих връзка – Народния съд. Естествено че, като премахнеш стожерите на обществото, то ще рухне напосоки.

Единственото прогресивно нещо, в което партията майка има значителен принос, е прогресивната деградация на обществото. Погрижили са се още преди време – та нали са със 125-годишен политически стаж. Още се хвалят с него, ама политически не означава непременно демократичен – а точно тук започват проблемите с неориентираната ни стара партия. Лидери се сменяха, но партията си остана разделена идеологически. Искаме ли демокрацията, не я ли искаме… Абе, май си беше по-добре при Бай Тошо…

Ако днес и други социалисти наред с Валери Жаблянов смятат, че Народният съд е бил необходим и неизбежен, то и те не са разбрали плуралистичната същност на демокрацията, която позволява съжителството на различни възгледи без оръжие. За съжаление в кюпа на тези “други” днес попада цялата БСП.

Първоначално партията се опита да се разграничи от думите на Жаблянов, като посочи, че не са били съгласувани с ръководството. Оказа се обаче, че им е пречела не същността на казаното, а самоинициативата на Жаблянов. Традицията надделя…

Точно това обаче плаши хората и ако БСП успя да спечели доверието на едни заради кампанията срещу Истанбулската конвенция, то с поведението си по случая “Жаблянов” изгуби доверието на други.

Вероятно в БСП си мислят, че така показват “твърда ръка”, подкрепа за своите. Отстрани обаче нещата не изглеждат така. Това закостеняло партийно единодушие лишава партията от вътрешен коректив и позволява духът на безнаказаността да си броди свободно из “Позитано” 20. Заслепени от собствените си исторически възгледи, БСП не виждат страха на хората, че дойдат ли на власт – отърване няма. Да не се чудят после защо Бойко Борисов продължава да бъде по-предпочитан. Той поне оставки подава.

БСП не само не се модернизира, но и се самоизолира. Опълчи се и на ПЕС (Партията на европейските социалисти) по повод на Истанбулската конвенция и отново се разграничи от своите европейски дружки. Това няма да се отрази добре на партията и в национален мащаб. Вече си имаме една партия, която хем е консервативна, хем иска повишаване на пенсиите – ВМРО, само че тя е и “патриотична” на всичкото отгоре. Лидерът ѝ Красимир Каракачанов е одобряван от хората и не провокира омраза, в което Корнелия Нинова е добра. Тя успя да поляризира и самата БСП в оценките за себе си. Пак по традиция…

И така БСП се озова сама срещу всички – ех, че мъченици. Сами обаче отидоха в ъгъла. На следващите избори, дори и да вземат да спечелят първо място, с коя партия ще потърсят коалиция? С “либералната“ ДПС или с “фашизираната десница“, както се изказа самият Жаблянов? Кой ще иска да си играе на демокрация с червен етикет на челото.

Инатът на БСП напомня за миналия век, но не и на основна опозиционна партия в условията на демокрация. Опозиция на какво точно е БСП? Ей това не го разбрах.

—–

* Този материал е създаден по проект “Генерация Z”.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар