Изследователи от университета Монаш в Мелбърн, Австралия откриха нов бактериален ензим, който трансформира следите от водород в нашата атмосфера в електричество. Според учените това може да доведе до създаването на технология, която един ден може да се използва в горивни клетки. Те биха захранвали захранва автомобили и различни джаджи.

“От известно време знаем, че бактериите могат да използват следите от водород във въздуха като източник на енергия, за да им помогнат да растат и да оцелеят, включително в антарктически почви, вулканични кратери и дълбокия океан“, каза професор Крис Грийнинг, a сътрудник на проучването, в изявление.

“Но ние не знаехме как са направили това“, добави той, “досега.”

Ензимът, наречен Huc, е извлечен от Mycobacterium smegmati – доста често срещана устойчива почвена бактерия. Според проучването той е открит чрез серия от усъвършенствани техники за молекулярно картографиране.

“Huc е изключително ефективен“, каза в изявлението Рис Гринтер, ръководител на изследването и научен сътрудник в университета Монаш. “За разлика от всички други известни ензими и химически катализатори, той дори консумира водород под атмосферните нива – само 0,00005 процента от въздуха, който дишаме.”

Изследователите са използвали усъвършенствани техники за микроскопия, за да картографират първо вътрешните атомни и електрически структури на бактериите, произвеждайки “най-разрешената ензимна структура, докладвана от този метод досега”, според изявлението.

Въпреки че е малко вероятно скоро да доведе до енергийна революция, учените казват, че Huc е “удивително стабилен” и може един ден да се използва като малка, устойчива, захранвана с бактерии батерия за малки устройства.

“Когато предоставите на Huc по-концентриран водород, той произвежда повече електрически ток“, каза Гринтер пред LiveScience. “Което означава, че можете да го използвате в горивни клетки за захранване на по-сложни устройства, като интелигентни часовници или смартфони, по-преносими сложни компютри и вероятно дори кола.“

Изследването на учените е публикувано в списание Nature.