Откровено за климата с поглед към следващите 25 години

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Нека да си поговорим за климата откровено, измененията на планетата не се случват сега, те се случват бавно и е много трудно да бъдат забелязани в рамките на едно поколение. За да променим начина на живот, на който сме свикнали, ще ни е необходим още поне четвърт век.

През 2021 година хората на тази планета ще се борим с реалност, за която говорим отскоро. За първи път в човешката история, правейки обикновените неща, можем да променим цялата си планета по начин, вреден за нас самите. Затова трябва да бъдем умни и предпазливи.

Необходими са фини настройки към планета, която е била доста стабилна. Подходящ пример е повишаването на морското равнище. По време на излизането на Земята от най-новата ледникова епоха, от приблизително 14 000 до 6 000 години, морското равнище се е повишило със 130 метра. През последните шест хилядолетия промяната е много малко, в резултат на което много от градовете в света са построени на ръба на непроменено море. Само два метра повишаване на морското равнище сега ще изискват големи промени в тези градове и изоставяне на някои от тях. За да избегнем подобни незабавни трансформации трябва плавно за първи път да се подготвим за собствена глобална, зелена трансформация.

Три желания за следващия четвърт век

За следващите 25 години си пожелавам три неща, едното е планетата да бъде толкова гостоприемна към хората, колкото е днес. Иска ми се да разбираме по-добре промените, които се случват на второ място, а на трето да се обединят усилията за едно по-стабилно, общо бъдеще за една чиста планета. Макар че реално за изпълнението им може да са необходими още няколко четвърт века, не означава, че не трябва да започнем незабавно.

Да продължаваме да живеем както досега е опасно. Климатичните промени се дължат преди всичко на въглеродния диоксид, който се получава, когато изгаряме изкопаеми горива. Да, поради тяхната висока енергийна плътност е икономично преместването им на глобални разстояния с железопътен транспорт, кораби и тръбопроводи, което дава възможност на световните пазари. Разходите са скромни, защото най-добрите геоложки източници са силно концентрирани: дебели пластове въглища и обширни резервоари с нефт и природен газ. Изкопаемите горива са в изобилие и биха могли да отговорят на световните енергийни нужди за хилядолетия още.

Всъщност днес нямаше да има голям натиск върху глобалната икономика, основана на изкопаеми горива, ако не беше тяхната ахилесова пета. Въглеродният диоксид, създаден при изгаряне на изкопаеми горива, рутинно се изпраща в атмосферата, която се затопля и се образува парниковият ефект. Неприятните климатични въздействия от мащабното използване на изкопаеми горива се влошава.

Добра климатична наука

Това не е кампания, климатичната наука е гарант за истинността на твърденията, че са необходими спешни мерки за намаляване на глобалното затопляне. Поведението на планетата е многозначано и задълбочената оценка на учените е изключително важна и не бива да бъде поставяно под съмнение. Можем да дадем и един много интересен научен факт. Нашата планета би била много по-гореща, ако не бяха облаците, които ни предпазват донякъде от идващата слънчева светлина. Но ако нашето въздействие върху климата продължи с повече въглероден диоксид в атмосферата както и други парникови газове могат да ни създадат сериозни проблеми. Ако резултатът доведе до цялостно разсейване на облаците ще постигнем допълнително затопляне. Затова имаме нужда от добра климатична наука, за да разбираме по-добре нашата планета.

Информирано гражданско общество

Следващите 25 години се надявам да доведат до по-грамотно гражданско общество, благодарение на включването на науката за климата в учебната програма още от детската градина. Отговорът на въпроса “Защо Земята не става все по-гореща и по-гореща, докато слънцето продължава да я грее?” може да се научи още в първите класове. Земята се охлажда до космоса, където е много студено. Но някои газове в атмосферата, особено въглеродният диоксид, възпрепятстват този механизъм за охлаждане и правят повърхността на нашата планета по-гореща. Реформата обикновено изисква шок във всяка система и екстремните климатични и пандемични събития могат да осигурят този шок.

Затова трябва да се справим с предизвикателствата паралелно на всички нива.

Колко тона въглероден диоксид предлагаме в нашата чиния

В момента светът изпраща в атмосферата около 35 милиарда тона въглероден диоксид всяка година, а ние сме около седем милиарда, така че емисиите на глава от населението са средно пет тона въглероден диоксид годишно. И както знаем, ако климатичните промени се дължат на използването на изкопаеми горива преди всичко, то нашата колективна задача в областта на енергетиката е да заменим използването на изкопаеми горива навсякъде.

Основен политически инструмент е Парижкото споразумение от 2015 г. Целта е да намалим глобалните емисии на въглероден диоксид приблизително наполовина през следващите 25 години. На свой ред това изисква намаляване на емисиите на глава от населението в индустриализираните страни до сегашното ниво в по-слабо развитите страни. Докато по-слабо развитите страни измислят как да се индустриализират, без да добавят към собствените си емисии. Посланието е несправедливо, нали? Как да се стопират емисиите на развиващите се страни заедно с емисиите на страните, които са се индустриализирали на гърба на въглища и нефт преди половин век и повече. Изключително предизвикателство, нали?

Специалистите казват, че Парижкото споразумение е брилянтна дипломация и пример за повтаряща се вечеря. Всяка държава идва с най-доброто си ястие – с елементи на изграждане на електрически превозни средства, въглероден данък или мярка за повторно залесяване. Всяка страна разглежда останалите предложения и мисли, че би могла да покажа това ястие, когато се върне след пет години. Трудните цели мотивират правителствата и индустрията да започнат да се декарбонизират. Разбира се, първите предложения не са толкова впечатляващи, но “състезателното готвене” вече е започнало.

Един от проблемите на метафората за вечерята е, че тя изключва транснационалната роля на гражданското общество, чиито независими оценки на националните предложения представляват друга важна част от Парижкия процес. Ако дадена страна представи ястие, което не е това, което изглежда – дали в резултат на умишлена измама или самозаблуда, тогава трябва да се намеси зрялото гражданско общество. Необходим е много зрял обществен дебат и всяка страна трябва да предложи своето “подобрено” ястие за одобрение пред населението, което в крайна сметка ще го консумира.

Богатите “високи” емитери и бедните “ниски” емитери

Ако в момента един милиард от нас са с “високи емисии” и всеки отделя 10 тона емисии на въглероден диоксид годишно, т.е приблизително процентът на емисии на глава от населението в Европейския съюз и два пъти повече от средния за света. Тук е мястото да кажем, че въглеродният отпечатък на всеки българин е 9 тона емисии на въглероден диоксид годишно. В клуба на високите емитери влизат и почти всички американци (годишните емисии на човек са 15 тона въглероден диоксид). Но членове на този клуб може да открием по целия свят, а новобранците в клуба днес идват главно от Азия. Всъщност двама с високи емисии, единият живеещ в държава с ниски емисии на глава от населението, а другият в държава с високи емисии на глава от населението, вероятно ще имат подобен начин на живот. Понастоящем този клуб е отговорен за малко повече от половината от глобалните емисии.

Ами останалите 85 процента, които не са с високи емисии? В клуба на “ниските емисии”, които отделят 2 тона емисии въглероден диоксид годишно на човек от населението са например в Бразилия. Повечето от тях живеят в села в Южна Азия и Африка. Клубът на средните емитери, отделящи между 2 и 10 тона годишно, е една трета от критичните хора, отговорни за една трета от емисиите. Затова попадащите в тази група, развиващите се страни са в най-крехка ситуация, но и изключително отговорна, защото могат да направят един сравнително плавен преход към по-високо технологично и същевременно зелено развитие.

Толерантната трансформация към по-бедните

За съжаление, все още милиарди хора в света са бедни. Почти цялостното изкореняване на глобалната крайна бедност не е утопия и е първият преход, който ни предстои през следващите 25 години. Там, където изкопаемите горива са най-евтината алтернатива, този преход би могъл да бъде ускорен с бензин за мотоциклети, дизелови двигатели за селската промишленост и течен петролен газ за готвене. Екологичните организации обаче възразяват срещу такъв преход и настояват да не се използват изкопаеми горива, за да се блокират бъдещите емисии. Със сигурност има много настройки, при които алтернативите на възобновяемата енергия (слънчева енергия на покрива, горива от местна биомаса) осигуряват същите предимства като изкопаемите горива на по-ниска цена. Някои учени обаче твърдят, че дори в свят, стремящ се към драстично намаляване на общите емисии, може да бъдем по-толерантни към емисиите на много бедните. Защото четири милиарда души, които повишават средните си емисии от 1 на 2 тона годишно, биха създали ръст в сегашните глобални емисии от само около 10 процента.

Но по-бедните общества са по- уязвими и са по-малко способни да се защитят и да инвестират в нови технологии или в преодоляване на големи глобални щети от природни бедствия. Това означава, че инвестициите в устойчивост през следващите 25 години имат потенциала да изпълнят двойно задължение, като подобрят живота на необлагодетелстваните. Инвестициите в образование, здравеопазване, качество на строителството, застраховане и системи за предупреждение при спешни случаи осигуряват това второ измерение.

Енергийните разходи са по-голяма част от разходите на бедните хора, всяка политика, която просто налага фиксиран данък върху въглеродните емисии, например, ще бъде регресивна. Това също ще има по-голямо въздействие върху хората в селата отколкото върху хората от градовете с еднакъв доход, ще окаже въздействие върху начина на отопление, на транспорта и ще наложи още други диференцирани промени.

Възможният енергиен преход – с акцент върху местните решения

Всъщност светът е организиран, за да направи този преход възможен – например училищата и доставчиците на технологии са сред двигателите. Голяма част от света замисля икономическия растеж като един универсален ескалатор нагоре, пренасящ всички хора по света, етаж по етаж, в “добрия живот”, с личен автомобил, възможности за свободно пътуване, климатик вкъщи и храна отвсякъде. Това, обаче, ескалира риска от повече емисии на въглероден диоксид.

Може да се окаже, че единственият начин да се постигне широко съгласие относно действията, свързани с изменението на климата, е политиците и защитниците да наблегнат на местното въздействие (пожари, наводнения, засушаване, корали). Едно от важните решения е експертите да избягват да се отнасят към изменението на климата в глобален план. Въпреки това разширяването на информираността на хората за по-дълбоките последици могат да разширят обществената подкрепа. В националното съперничество има нещо много здравословно, когато заплахите от изменението на климата не са свързани с враждебността на противника. Неизбежно ли е САЩ и Китай да се убедят, че останалият свят е непримирим враг и че през следващите 25 години те ще отделят огромни ресурси за това съперничество? Или вместо това посланието за изменението на климата може да има отрезвяващ ефект? Можем ли да видим в изменението на климата главното послание, че човечеството има колективна съдба, която надхвърля всички граници?

Виждаме, че изменението на климата очевидно е проект за много поколения. Никое друго същество в цялата Вселена не може да има способността да изследва и да промени хода на климатичните промени. Може би някой ден ще научим, че има вярващи същества другаде, но засега нямаме достатъчно доказателства за това. Затова трябва да направим света, който обитаваме, по-разбираем за нас, по- добър за поколенията. Просто да не забравяме, че сме необикновени и промяната е възможна.

Алтернативите на изкопаемите горива

Всяка надеждна алтернатива за изгаряне на изкопаеми горива трябва не само да осигурява енергия по съвсем различни начини, но и да намалява търсенето на изкопаемите горива. Следващите 25 години ще бъдат резултат от инвестиции в индустриализиращи се страни, до голяма степен в техните бързо растящи градове, интелигентен градски дизайн, ефективни превозни средства и уреди. Общото правило е, че ефективността се постига много по-лесно по време на първоначалното изграждане на инфраструктура отколкото чрез модернизиране по-късно. Следващият четвърт век е мимолетен интервал, през който ще има изобилие от възможности за намаляване на бъдещите емисии. Тази трансформация ще бъде възможност за развиващите се страни, от която трябва да се възползват.

През следващите 25 години, обаче, ако има основен ремонт на енергийните доставки, изглежда почти сигурно, че ще има значителни промени в технологиите и поведението, които определят търсенето на енергия.

Кои са алтернативите? Това са възобновяема енергия (предимно слънчева енергия, вятърна енергия, хидроенергия и енергия от биологични суровини), ядрена енергия; природен газ с улавяне на въглерод, слънчево геоинженерство дори. Те по никакъв начин не се изключват взаимно, но носят своите собствени рискове за изменението на климата, ако се направят невнимателно. Добре изпълнените решения са като забиване на игла, която трябва да се постави на точното място.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар