Успялото българско административно правосъдие | Днес.dir.bg

Отново за възможността да се търси имуществена отговорност от магистрат за вреди, причинени от служебни действия и постановени актове

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Постановеното на 4 юни осъдително решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Босев с/у България е ключово, защото разобличава как съдът, вместо да изпълнява задължението си да защитава правата и интересите на гражданите, се изражда в инструмент за тормоз на критични лица. Според ЕСПЧ съдебният състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Петя Крънчева е нарушил правото на свободно изразяване и правото на справедлив процес на журналиста Росен Босев, осъден за клевета по жалба на бившия председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев.

Порочното национално съдебно решение има вреден ефект не само върху конкретния журналист. То е своеобразно предупреждение, пораждащо смразяващ ефект върху всички критични гласове, дръзнали да осветляват задкулисни договорки. Освен това обаче е и поредният акт на съд, който става причина за осъдително решение на ЕСПЧ. А зад тези актове или служебни действия стоят конкретни съдии или прокурори. Без да претендираме за изчерпателност е редно да припомним някои от тях: Деница Вълкова (сега съдия във ВКС), Сотир Цацаров (бивш съдия, бивш главен прокурор и шеф на КПКОНПИ), Иван Гешев (бивш главен прокурор), Калин Близнаков (СГП) и др. Петя Крънчева пък е в списъка от съдии, които могат да разследват главния прокурор. Всеки един от тях е просперирал кариерно, въпреки че е първоизточник на осъдителни решения на ЕСПЧ. Затова е нормално когато в обществото, понасящо монетарната тежест от тези решения, се поражда усещане за очевидна неправда.

Използваме поредното осъдително решение срещу България, разкриващо дефицитите в независимостта на съда, за да припомним, че не е еретично законодателната власт да уреди възможността държавата да предяви регресен иск срещу магистрат, нанесъл вреди заради свой акт/действия. Наистина съдиите и прокурорите/следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебни си действия и постановени актове, освен ако не става дума за умишлено престъпление от общ характер. Това е разбираемо, защото в противен случай независимостта на съдията и автономността на прокурора би била застрашена.

Когато причинените от магистрат вреди обаче са причинени поради зла умисъл или поради груба професионална небрежност, търсенето на лична отговорност не е скандално предложение. То може да се уреди така, че да е “ограничено само до изключителни случаи и да е очертано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, както и от гаранции, които имат за цел да се избегне всякакъв риск от външен натиск върху съдържанието на съдебните решения и по този начин да се предотврати всяко оправдано съмнение у правните субекти”.[1]

България няма да е първата държава въвела подобна стъпка, целяща по-голяма отчетност на работата на съда и прокуратурата. Освен това е разрешение, което международните организации не отричат, стига да са налице необходимите гаранции, че магистратите няма да бъдат подложени на пряк или косвен натиск, който може да повлияе на техните решения[2]. Така например Европейската харта за статута на съдиите предвижда, че, макар обезщетението за вреди да се осигурява от държавата, е възможно тя “да поиска, в определени граници, възстановяване от съдията на присъденото обезщетение по съдебен път в случай на грубо и неоправдано нарушаване от същия на правилата, регламентиращи неговата дейност” (§5.2). Венецианската комисия в Становище № 847/2016, CDL‑AD (2016)015, Amicus Curiae Brief за Конституционния съд относно правото на регрес на държавата срещу съдии (Република Молдова) също отбелязва, че съдиите не следва да носят индивидуална отговорност при изпълнение на служебните си функции, освен в случаи на зла умисъл или поне груба небрежност (§18). Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности посочва, че “[т]ълкуванието на закона, оценката на фактите или претеглянето на доказателствата, които се извършват от съдиите, за да бъде взето решение по делото, не трябва да предвиждат гражданска или дисциплинарна отговорност, освен в случаи на злоумишлени действия или груба небрежност” (§ 66). В Становище № 18 Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) цитира Препоръката и добавя “…освен в случаите на злонамерени действия, умишлено неизпълнение или, евентуално, проявена груба небрежност” (§ 37), допълвайки своето Становище № 3, според което изключение е само умишленото неизпълнение на задълженията. Според заключението на генералния адвокат Европейската комисия смята, че ако са налице недобросъвестност или на груба небрежност, както и необходимите процесуални гаранции при търсенето ѝ, подобна отговорност не е проблем.

В държави като България, където критично мислещи и говорещи съдии често стават обект на институционален, а и друг тормоз (“бой по устав”), може да се счита, че въвеждането на подобен механизъм би застрашил тяхната независимост. Истината обаче е, че 1. тези съдии не стават причина за осъждането на страната в Страсбург и 2. държавата може да въведе конкретни процедурни гаранции[3]. От ключово значение в такъв случай е да се намери балансът между необходимостта от по-голяма съдебна отчетност/отговорност и основополагащия принцип за съдебната независимост.

Възможността държавата да ангажира ограничена имуществена отговорност на магистрат може да съществува кумулативно с принципа за независимост на съдебната власт. Ключово е обаче това да се осъществява в точно определени случаи, при ясни правила и предварително установени гаранции, които да обезпечат, че този механизъм няма да се използва произволно за институционално насилие.

[1] Съд на Европейския съюз, РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав), 18 май 2021 г.

[2] [3] Заключение на генералния адвокат М.Бобек по дело C‑397/19 “AX” срещу Statul Român — Ministerul Finanţelor Publice (Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ, Румъния)

[3] За конкретни примери за процедурни гаранции виж тук: “Еретични мисли за търсене на имуществена отговорност от съдия/прокурор за вреди, причинени от служебни действия и постановени актове”: https://ime.bg/articles/eretichni-misli-za-tyrsene-na-imushtestvena-otgovornost-ot-sydiya-prokuror-za-vredi-prichineni-ot-sluzhebni-dejstviya-i-postanoveni-aktove/

 

*Екатерина Баксанова е част от Правната програма на ИПИ от началото на 2019 г., където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в областта на устройството и организацията на съдебната власт и нейната независимост. Автор е на публикации в български и международни издания в областта на съдебната независимост, фунционирането на съдебната власт, възстановителното правосъдие и др. Работила е както в неправителствения сектор, така и в международни организации (ООН).

Завършила е Право в СУ “Св. Климент Охридски” и има магистратура от Чикагския университет Лойола (Rule of Law for Development). Основател и член на управителния/редакторския екип на студентския журнал PROLAW® (2011 – 2012).

Материалът може да се прочете ТУК >>

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар