От сега! Българка попиля мутрата Борисов: Ти си срам за България

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Г-н Борисов, Обичам България. Обръщам се така официално към вас не защото ви уважавам, а защото нещата, които имам да ви казвам ме стискат здраво за гушата и едно обръщение от типа на бойко, баце, тикво или шефе, ще опростачат смисъла на следващите редове.

Вероятно и тяхното време ще дойде. Допускам го. Но по-натам. Това не е есе. Обръщение е. Или е изповед. Или е откровение. Това е нещо, което искам да изкрещя в грозната ви муцуна. Грозна – не защото имам отношение към външността ви, а защото тази ваша муцуна свързвам с причините да се чувствам по начина, по който се чувствам от много време насам. Искам да крещя докато вие ме слушате и нямате нито секунда да си поемете въздух, за да ми отговорите нещо. Да крещя, докато до болното ви съзнание достигне истината за това, което ни причинихте през всичките тези години.

Искам да крещя, докато проумеете истински и дълбоко какво причинихте и продължавате да причинявате на българския народ, докато станете съпричастен и съпреживеете всички негови страдания, унижения, страх, огорчение и обида, да крещя докато почувствате вината си – цялата си огромна, шибана вина, докато сам не теглите една майна на строежа на тъпите си магистрали, докато не почувствате срам и позор, докато не се изправите и мълчаливо и завинаги не напуснете политическата сцена на България.

Искам да крещя докато стана стотици пъти пъти по-огромна от вас, за да разберете колко сте нищожен вие всъщност, да крещя докато не ви се прииска да се разплачете като малко дете и наистина не го направите и после сам да се заведете до затвора, да се заключите в най-тъмната килия и да глътнете ключа, за да не можете да бъдете отключен. Аз обичам България. Никога не съм ви харесвала и никога не съм гласувала за ГЕРБ. Но имаше период, в който ви завиждах. Искрено. Завиждах ви на късмета – късмета да имате огромен кредит на доверие от страна на народа, да създадете такава мощна структура като ГЕРБ, да управлявате в интересни времена. Казвах си, “гледай го тоз’ бойко, значи. Ако има акъл, ще се заобиколи със знаещи и можещи хора, ще си постави високи цели и ще оправи държавата”. Казвах си, “този селски хитрец дано осъзнава какъв шанс му се дава, дано да се хване здраво на работа и да остане в историята като американската мечта, но в България”. Да, ама – не. Този селски хитрец еволюира в наглец, крадец, простак, по-голям простак, най-голям простак. От обикновен мафиот се превърна в още по-голям мафиот, най-голям мафиот. А аз? Аз обичам България. Представях си какво бих направила, ако имах неговия (твоя) шанс. Мечтаех да реша проблема с бездомните кучета в София, с детските градини, с обезлюдяването на Северозападна България, с образованието, здравеопазването, корупцията от най-ниско до най-високо ниво. Мечтаех да развия туризъм в България за туристи от средната класа, възрастните хора да имат достойни старини, да образовам циганите и лека-полека да ги цивилизовам, да създам съвременна администрация, да премахна мъртвите души от избирателните списъци, да дам възможност на българите в чужбина да гласуват, да наложа нов морал в политиката и бизнеса в България, да създам условия за развитие на дребен и среден бизнес, да подобря средата за чуждестранните инвестиции. Обичам България. Толкова много работа имаше. Освен изграждането на магистралите и ремонтирането им по няколко пъти в годината. Исках да спра обезлюдяването на селата.

Исках децата да излизат от училище със знания и с ясната представа какво искат да постигнат след него. Исках да възвърна славата на българския спорт, да вдъхновя хората да се обърнем към нормалните ценности и заедно да изградим нашата България – такава каквато си я представя всеки един от нас. Защото истината е, че в България всичко може да стане с голям ентусиазъм и с малко пари. Народът ни е такъв – изобретателен, комбинативен, навит. Трябва ни само вдъхновение и вяра. На каквито вие се радвахте. И с които злоупотребихте. С които се гаврихте, стъпкахте, омерзихте, подиграхте и после отново се гаврихте. Обичам България. Отдавна не гледам телевизия. Втръснало ми е от вас, бойко.

От вас и всичките ви калинки, които, взети заедно, не можете да стъпите на малкия ми пръст. Писнало ми е от лъжите ви, от манипулациите ви. Срам ме е и за всичките тези журналисти, които загубиха достойнството си, пречупиха врат и продадоха принципите си. Яд ме е на тях. Как пък един не се намери – смел и достоен – да счупи оковите и да ви е*е майката на всичките. В ефир.

В първите години имах надежда, че може да осъзнавате шанса си и да се изкушите да останете в учебниците по история. В идеалния вариант – имаше работа за около една декада време и после България можеше да бъде Щвейцария на Балканите… Имахте всичко. ВСИЧКО. Подкрепата на народа. Подкрепата на Европа. Финансиране. Къде са САЩ и Русия в тази конфигурация само вие си знаете. Вероятно и двете разведки с нещо ви държат, за да ви помагат да взимате “правилни” решения в определени моменти и в това се крие до голяма степен трагедията на нашия народ. Ние нямаме външна политика. Ние сме остриетата на чуждите интереси. Всъщност, по-правилно е да кажа – вие нямате външна политика. Имате политика, която обслужва вашия интерес и интереса на тези, с които сте обвързан. Аз съм интелигентна жена. Обичам България. Естет съм в отношенията си с хората. Виждам смисъл, изповядвам принципи и притежавам качества като честност, почтеност, достойнство, трудолюбие, спортсменство, вярност, родолюбие, патриотизъм, смелост, самоотверженост, любознателност, доброта, съпричастност, находчивост, оптимизъм, непримиримост… Чувствителна съм. И обичам България.

Преживявам дълбоко всяка неправда, всяка сълза в окото на възрастен човек, всеки зов за помощ, всяка наводнена къща, всеки пожар, всяко унищожено стадо, всяка изгорена нива, всяка болно дете, всеки инвалид, всеки безработен, всеки човек, останал без жилище, всяка лъжа, всяка злоупотреба, всяка кражба, всяка некомпетентност, всяка подигравка с интелигентността на българина, всяка грешна стъпка, всяко безхаберие, всяка заблуда – всичко.

Преживявам дълбоко хиляди неща – всеки ден. И по принцип не говоря глупости. Понякога само (и то наум), когато съвсем не ми издържат нервите, наричам “х*й заспал” някой и друг шофьор, който кара с 5км./ч. в центъра на София. После осъзнавам, че не съм права и че е грозно да наричам така горкия човек и му се извинявам. Сега, обаче, няма да се извиня. Понеже вие нагазихте яко в лайната, и понеже си повярвахте, че сте недосегаеми и безнаказани защото нямаше кой и “копче” да ви каже, вие и вашата шайка продължавахте да крадете, убивате, унищожавате, продължавахте да газите, да газите и пак да газите. И сега, когато се оказахте затънали до гуша, та и по-лошо – за това вече знае и целия български народ, сега, когато осъзнахте, че единственият начин да скриете лайната е да ги изядете, а на вас изобщо не ви се ядат лайна, решихте да ни вкарате и нас в лайняното си блато. Да киснем всички заедно във вашите лайна – без опция за излизане. Какво да ви кажа… – Няма да стане. Няма да ви се получи. Много ми се иска като начало (освен лайната) да изядете един здрав бой. После ми се иска да бъдете арестуван – от полицията, но да ви водят до ареста пеша и народът да ви съпровожда до там. После ми се иска да бъдете съден от най-добрите съдии, чиито чест и достойнство потъпквахте години наред и справедливо да бъдете осъден на каторжен труд – до живот – без право на замяна. Бих искала да извършвате този труд сам и това да се излъчва в реално време от някоя телевизия, за да служите за назидание на всеки, който някога си помисли че може или пък дръзне да съсипва човешки съдби. Искам (на хляб и вода) да пренасяте тежки камъни от единия край на едно огромно пусто поле – до другия край – и обратно. Да е достатъчно голямо, за да не му виждате края. Да работите – в адска жега и в кучи студ. За да можете да осъзнаете, че мъките ви няма да имат край, че тежкият труд, който извършвате ежедневно и без почивка, няма да ви донесе нищо. Да осъзнаете, че няма спасение – и надежда няма. Да живеете в безнадеждността на това да изградите нещо със сетни сили и после да го разрушавате, и после пак да го построите и после пак да го разрушавате – така, както много хора в България живеят днес благодарение на вас – превърнати в роби, които работят единствено и само, за да си платят сметките и да сложат нещо скромно на трапезата на децата си – без грам надежда и без лъч светлина.

Да, милиони днес в България живеят без грам надежда и без лъч светлина. Благодарение на теб бойко – баце, бат’бойко, тикво, мутро, хитрец селски, нагъл крадецо, притежател на шкафчета, кюлчета, пистолети, собственик на вулгарен речник, с дефицит на морал, чест и достойнство, срам за родината. Запомни – благодарение на теб. Оставка. Оставка. Оставка.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар