Официално: Бойко пуснал отровния италиански боклук в тецовете на Ковачки

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Горенето на италианския боклук у нас е разрешено с документ, подписан от зам.-министри от правителството на Бойко Борисов.

Оказва се, че качеството на въздуха, който дишат хиляди хора, зависи от един подпис под две страници текст. Точно това се е случило на хората в Гълъбово и Бобов дол. И никой не си мисли, че платената цена е само животът и здравето на българите. Някой някъде е прибрал много, много пари за тази мръсна сделка.

Narod.bg публикува репортажа на svobodnaevropa.bg, от който става ясно, че вредното горене на отпадъци е напълно законно. Това може да стане само в държавата на Бойко Борисов! Четете:

Близо до населените места има топлоелектрически централи – ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“. През 2018 и 2019 г. нито една от тях не е имала в разрешителното си позволение да гори боклуци. И въпреки това и двете са го правили. Централите обаче не са били санкционирани за това, защото всъщност са изгаряли отпадъци със съгласието на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на местната екоинспекция.

Това съгласие е дадено на всяка от тези централи с писмо от две страници и половина, подписано от заместник-министър. В този лист хартия няма ограничения на количеството боклук, което е позволено да се гори. Няма и изискване да се направи оценка за въздействие върху околната среда.

„Това е индулгенция за корупция“, коментира пред Свободна Европа министърът на околната среда и водите в служебното правителство Асен Личев.

Писмото, с което МОСВ разрешава на ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово да гори боклук, беше получено от Свободна Европа по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Досега това писмо не беше публично и не беше ясно кой, как, защо и изобщо дали е разрешил изгарянето на отпадъци в централата, която е пригодена да гори въглища.

Природозащитните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ получиха след съдебни дела достъп до писмото, с което МОСВ е позволило на ТЕЦ „Бобов дол“ да гори отпадъци.

„Брикел“ и „Бобов дол“, чиято собственост е свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, не са единствените централи, които са получили разрешение да горят отпадъци благодарение на писмо от няколко страници. Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ е получила такова разрешение още през 2016 г., но няма данни да се е възползвала от него.

„Началото на вноса на италианския мафиотски отпадък“

Разрешения за експериментално горене на отпадъци от Министерството на околната среда и водите са получили три централи в България – ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това показват документите, предоставени на Свободна Европа от Министерството на околната среда и водите.

Първа такова разрешение е получила държавната „Марица Изток 2“. Писмото е с дата 5 юли 2016 г. и е подписано от тогавашния зам.-министър на околната среда Бойко Малинов. С писмото се разрешава на централата да гори т. нар. смесени отпадъци.В писмени отговори до Свободна Европа централата твърди, че не се е възползвала от полученото разрешение и не е изгаряла отпадъци. В отчетите на централата също няма данни там да са изгаряни боклуци.

Според служебния министър на околната среда Асен Личев разрешаването на изгарянето на този вид отпадъци е рисково. Той каза, че това разрешително бележи началото на плановете за внасяне на отпадъци от Италия, които са точно от този вид.

„Началото на вноса на италианския мафиотски отпадък не е бил през 2018 г., а е започнал още много по-рано – през 2016 г., с разрешението на Министерството на околната среда експериментално да се изгаря този отпадък“, каза Личев.

„От тогава се е знаело и е било планирано, че някой ще получи нотификация да внесе такъв отпадък,“ каза той.

Вносът на италиански боклук попадна под светлината на прожекторите през 2019 г., когато в Италия бяха задържани 17 вагона боклук, които според медиите е трябвало да стигнат до България. Това провокира редица журналистически разследвания, сред които на Валя Ахчиева и „Биволъ“, които показаха, че вносът на такива отпадъци е практика и те се складират и на площадки на тецове в България.

Един от тях е ТЕЦ „Бобов дол“. Заедно с „Брикел“ централата е получила разрешение да изгаря експериментално т. нар. смесени отпадъци и т.нар. неопасни отпадъци (RDF) през 2018 г. Разрешенията на двете централи са подписани от зам.-министрите на околната среда Красимир Живков и Атанаска Николова.

Как се разрешава горене на боклук

Разрешенията за използване на отпадъци като гориво във въглищни централи по принцип се дават с промяна на комплексните им разрешителни. В случая обаче е използвана друга процедура – разрешение за експериментално изгаряне.

Според адвокат Регина Стоилова, която представлява „Грийнпийс“ – България и „За Земята“, разрешенията за експериментално горене на отпадъци трябва да се издават при определени условия.

„Трябва да се гарантира, че ще се постигне развитие на изследователска дейност. Целта е да се подобри от научна гледна точка процеса на изгаряне“, каза тя.

Според природозащитните организации обаче това условие в случая изобщо не е спазено. Като аргументи в подкрепа на твърдението си те посочват няколко неща.

На първо място, според европейската директива за емисиите от промишлеността за експериментални се смятат инсталациите, които изгарят не повече от 50 тона отпадъци на година. Централите са получили разрешения без никакви ограничения в количеството.

„В нито един от тези случаи не говорим за опитна инсталация, а става дума за това те да сменят горивото си и така да подобрят икономическите си показатели. Количествата, които се изгарят, са десетки хиляди тонове – тоест много, много по-голямо количество, което е абсолютно нарушение“, коментира Стоилова.

Кой централи са горили боклуци

„Бобов дол“ Кадър: БНТ, архив

В разрешенията, които са под формата на писма от по две страници и половина, не са посочени конкретни изисквания за продължителността на „експеримента“, нито за количеството отпадъци, които да бъдат изгорени. ТЕЦ „Бобов дол“ например е поискала позволения за изгаряне на до 500 000 тона отпадъци в рамките на шест месеца.

ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“ са изгорили хиляди тонове неопасни отпадъци (RDF) съгласно тези разрешителни, потвърждават самите централи. Те твърдят, че не са горили т. нар. смесен отпадък.

В случая на ТЕЦ „Брикел“ става дума за 17 566 тона отпадъци в периода 24 юли – 27 август 2019 г., казва централата в отговор на въпроси, изпратени от Свободна Европа. Това се потвърждава и от годишния отчет на централата за 2019 г.

В ТЕЦ „Бобов дол“ са изгорени 78 900 тона отпадъци в периода между ноември 2018 г. и януари 2020 г., потвърди ръководството на централата в писмена справка, изпратена до Свободна Европа още през октомври 2020 г. По-късно боклуците са включени като гориво в комплексното разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ и сега централата има право да изгаря неопасни отпадъци.

Извън тези централи боклуци за кратко са изгаряни и в ТЕЦ „Република“ в Перник. Това става ясно от отчета на централата за 2018 г. и беше потвърдено пред Свободна Европа от дружеството собственик на централата, „Топлофикация Перник“.

Според отговора разрешение за това е получено на среща при министъра на околната среда с участието на областния управител и кмета на Перник през 2018 г. Тогава на тези позиции са съответно Нено Димов, Ирена Соколова и Вяра Церовска.

Според „Топлофикация Перник“ отпадъци са горени между 2 и 6 ноември 2018 г. с две прекъсвания заради аварии. Дружеството не посочва колко точно боклуци са изгорени, но казва, че за целта на „експеримента“ са доставени 120 тона отпадъци.

Има и още една въглищна централа в България, която използва отпадъци като гориво. Това е централата на „Топлофикация Сливен“, в чието комплексно разрешително от 2018 г. отпадъците са разрешени за използване като гориво. Позволено е изгарянето на до 19 470 тона боклуци годишно. Централата посочи в отговори до Свободна Европа, че между 2018 и 2020 г. е изгорила 15 005 тона отпадъци, а през 2021 г. не е горила такива изобщо.

В своите отчети централата посочва също, че е внасяла боклуци от Италия с цел да ги изгаря. През 2018 г. централата е внесла близо 2700 тона RDF, а през 2019 г. – близо 1200 тона.

Сянката на Ковачки

Общото между всички централи, които са изгаряли отпадъци, е, че собствеността им се свързва с бизнесмена Христо Ковачки.

Той официално не притежава нито една от централите. Всички те са собственост на хора и фирми от Кипър и Великобритания.

Мажоритарен собственик на дружеството, което притежава ТЕЦ „Бобов дол“, е регистрираната в Лондон „Стокет Лимитид“, чийто краен собственик е гражданката на Белиз Ерлейн Мей Родригес.

Собственик на ТЕЦ „Брикел“ е „Бакар Лимитед“, също регистрирана във Великобритания, чийто собственик е Дейвид Фордъм.

Собственик на „Топлофикация Сливен“ е кипърската „Нерпана ЛТД“, на „Топлофикация Перник“ – кипърският гражданин Стафанос Константину.

Според доклад на „Грийнпийс“ – България обаче всички тези централи в някакъв момент са били част от енергийния бизнес на Христо Ковачки. Самият бизнесмен през годините е потвърждавал, че е консултант на някои от бизнесите, които му се приписват.

Опасно ли е за хората

Според природозащитниците изгарянето на отпадъци в инсталациите на централи, които са пригодени да горят въглища, крие рискове за здравето на хората и за природата. Ръководствата на централите твърдят, че напротив – оползотворяването на отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, е „добра екологична възможност“.

Когато са разрешавали изгарянето на отпадъци в тези централи обаче, българските власти изобщо не са търсили отговор на въпроса дали това ще навреди на природата и на хората. При издаването на разрешения за експериментално изгаряне на отпадъци не са провеждани процедури за оценка на въздействието върху околната среда.

Освен това тези разрешения са издадени от МОСВ, без централите да са спазили някои ключови изисквания, които биха били задължителни, ако централите получаваха разрешителни по обичайния ред.Докато се е случвал този „експеримент“, няма гаранции, че инсталацията е отговаряла на изискванията за опазване на околната среда и човешкото здраве.Регина Стоилова, адвокат

„Такова изискване е например да се гарантира, че изгарянето не се случва под определена температура. Целта е вредните вещества като диоксини и фурани да се разпаднат“, коментира пред Свободна Европа адв. Регина Стоилова, която представлява природозащитните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“.

„За да се осигури това, трябва да има и система за автоматично спиране на отпадъка, когато температурите станат по-ниски. Трябва да има и мониторинг на много повече вещества – тежки метали, диоксини и фурани. В случая ние знаем, че при ТЕЦ „Бобов дол“ едва през 2020 г. те всъщност са отговорили напълно на тези изисквания. Тоест докато се е случвал този „експеримент“, няма гаранции, че инсталацията е отговаряла на изискванията за опазване на околната среда и човешкото здраве.“

Природозащитниците изтъкват също честите аварии в тези централи като признак, че те не са в добро техническо състояние.

Според Регина Стоилова сред най-сериозните проблеми на практиката да се разрешава изгарянето на отпадъци с един лист хартия е липсата на публичност. Писмата, с които е разрешавано това, не бяха публични. Адвокат Стоилова е водила дела, за да ги получи от екоминистерството. Така преди година стана публично писмото, с което на ТЕЦ „Бобов дол“ е разрешено да изгаря отпадъци.

„Това нещо се е случило като комуникация между държавен орган – Министерството на околната среда и водите, и ръководствата на съответните дружества, без да има никаква публичност на нито един етап от самата процедура“, коментира тя.

„Случаят, който разглеждаме, е абсолютно нагледен за това как се засекретява една толкова важна информация. Със сигурност за жителите на населените места около Бобов дол или Гълъбово би било изключително важно, че в централата са изгаряни отпадъци. Но виждаме, че тази информация достига до тях изключително трудно.“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар