Паехали! 60 години по-късно | IT.dir.bg

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преди 60 години на днешната дата човечеството се окичва с приза “космически вид”. Осъществен е първият пилотиран полет в Космоса. Юрий Гагарин и съветският “Восток 1” извършват пълна обиколка около Земята, а само 108 минути след старта първият космонавт се завръща успешно.

Благодарение на изречените на 12 април 1961 година думи “Паехали!” днес сме на крачка от завръщането си на Луната и направата на първа стъпка на Марс. От 80-те години на миналия век в орбита постоянно има хора. Благодарение на мощни телескопи сме разгадали част от най-дълбоките тайни на Вселената, заснели сме отблизо Плутон, а междувременно всеки използва навигация на телефона си, която съществува благодарение на спътници, невидимо минаващи на хиляди километри над главите ни. В редовете по-долу ще припомним как Юрий Гагарин полетя в Космоса и как човечеството отвори нова страница в своята история.

Юрий Гагарин на борда на първия космически кораб

Снимка: Wikimedia

Битката на един човек

Втората световна война е най-кървавият конфликт в световната история, а Съветският съюз дава най-голям брой жертви в него. Тя белязва както Юрий Гагарин, така и човека, изпратил го в Космоса.

Роден в началото на ХХ век в град Житомир, от малък Сергей Корольов мечтае за звездите. Преживял в детството си ужаса от Първата световна и Гражданската война в Русия, Корольов често страда от недохранване и дори преживява тиф.

Сергей Корольов е ученият зад успеха на Юрий Гагарин

Снимка: Wikimedia

В средата на 20-те години на миналия век той е студент в Техническия университет в Москва, а учител му е един от най-големите авиоконструктори в страната – Андрей Туполев.

В началото на 30-те Корольов започва да изучава ракетните двигатели. Точно когато е на върха на кариерата си, той става жертва на донос. Ученият е обвинен в саботаж, а от НКВД с мъчения му изтръгват самопризнания. Следва смъртна присъда, заменена с каторга в най-суровите части на Сибир.

В ГУЛАГ Корольов има16-часов работен ден в най-лошите възможни условия

Снимка: Wikimedia

В лагерите край река Колима, Корольов работи по 16 часа на ден и е на косъм от смъртта. Парадоксално, но именно избухването на Втората световна война спасява живота на обречения в Сибир учен. Той е прехвърлен в специален лагер, наречен жаргонно шарашка. Там Корольов се занимава с разработката на оръжия и работи по любимото си направление – ракетните двигатели.

Междувременно в Германия е създадена първата балистична ракета, която за да достигне целта си, извършва кратък полет в Космоса.

След края на Втората световна война САЩ и СССР започват борба за най-добрите немски учени. Докато Вашингтон успява да “прибере” най-големите имена, като Вернер фон Браун, то Москва успява да се сдобие с техническа документация и някои учени от по-ниско ниво.

V-2 e първата ракета, успяла да прекоси границата между атмосферата и Космоса

Снимка: Shutterstock

Сергей Корольов е избран за основния учен, който да проучи немските ракетни планове и да проведе разговори с пленени германски учени. По-късно той създава реплика на ракетите V-2, която е наречена Р-1 и поставя началото на балистичната програма на СССР.

Студената война

На Корольов е необходимо малко време, за да прозре постиженията и недостатъците на немската ракета. V-2 е неточна и има твърде малък обсег. Тя не може и да носи особено големи товари.

САЩ и СССР водят научна, технологична, икономическа и военна надпревара. Всяка от страните има свое ядрено оръжие и създава самолети, с които да го “достави” над противниковата страна в случай на конфликт.

След дългогодишна работа Корольов създава Р-7 – първата междуконтинентална балистична ракета, способна да носи атомна или водородна бомба. Така Съветският съюз получава възможност да унищожи всеки американски град без шанс за възпиране, ако стигне до “затопляне” на Студената война.

Корольов обаче създава ракетата и с едно наум – тя е достатъчно способна, за да изведе човек в Космоса. Крайният му замисъл е полет до друга планета.

Новият лидер на СССР Никита Хрушчов се превръща в убеден привърженик на Корольов. Двамата поддържат добри взаимоотношения и заради ролята на Хрушчов в приключването на сталинизма и мракобесните репресии на режима, изпратили учения в ГУЛАГ.

Ракетата Р-7 от ляво и пилотираната й версия от дясно

Снимка: Wikimedia

Така на Корольов е дадена зелена светлина да започне да се занимава с космически разработки.

В рекордно кратък период следват изстрелването на първия сателит – Спутник, следват експерименти с изпращането на кучета в орбита, както и тяхното връщане обратно на Земята. Установено е, че ако капсулата разполага с необходимите животоподдържащи системи, човек е способен да пътува в космоса.

Изборът на космонавт

Съветският съюз стартира програма по селекцията на първия си космонавт през януари 1959 година. Кандидатите трябва да са в изключително добро здраве, да имат добра физика, да са опитни пилоти и да могат да се справят с големи натоварвания. Възможностите за работа под голям стрес и интелигентността са от голямо значение при избора.

Освен това подборът изисква кандидатите за космонавти да са на възраст между 25 и 30 години. Поради размерите на кораба теглото им не трябва да е повече от 72 килограма, а височината им да е под 1,75 метра.

Юрий Гагарин е избран за първия космонавт

Снимка: Wikimedia

До юни 1959 година е направен първият подбор на кандидатите, след което започват серия от интервюта и тестове. От хилядите кандидати остават 200 до октомври 1959 година и само 20 до края на 1959 г.

В средата на 1960 година останалите шестима финалисти са преместени в новопостроеното Звездно градче, което и до днес е основният център за подготовка на космонавти на Русия. Тестовете през са изключително интензивни. Кандидатите са постоянно подлагани на големи натоварвания. До началото на 1961 година всички те са еднакво подготвени за полет в Космоса, но учените и докторите препоръчват Юрий Гагарин. На брифинг Никита Хрушчов оповестява, че е одобрил избора. Остава най-трудното.

Кой е Юрий Гагарин?

Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино в западните части на Русия. Баща му е дърводелец, а майка му работи в местния колхоз. На 1 септември 1941 г. той започва да учи в първи клас, но само месец след това войниците на Вермахта превземат селото му.

Юрий Гагарин преминава през тежки тестове

Снимка: Роскосмос

За да оцелее, семейството му бяга и живее в землянка в една от горите край селото. Брат му и сестра му обаче са отведени на принудителен труд от немците. До края на войната селото е напълно унищожено, а семейството на Гагарин се мести в близкия град Гжатск.

Още от младежките си години Юрий Гагарин се увлича по авиацията и се занимава активно със спорт. Преди да бъде привикан в казармата, той вече е направил самостоятелен полет на учебния Як-18. В армията оценяват способностите на ентусиазирания пилот и по-късно той продължава кариерата си в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там лети на МиГ-15 в по-трудни спрямо множество колеги условия.

Капсулата “Восток-1”

Снимка: Wikimedia

Към октомври 1959 година е направил 265 часа във въздуха, а още щом разбира за конкурса за космонавти се записва в него.

Полетът

Сергей Корольов се е готвил през целия си живот за създаването на ракета, с която хората ще могат да пътуват из Космоса. Благодарение на своята несломимост и въпреки всички трудности съветският учен успява да създаде Р-7, която днес познаваме в еволюиралата й форма – “Союз”. 60-години след като изпраща първия човек в космоса, наследството на Корольов продължава да е основният транспорт на хора към Международната космическа станция.

Юрий Гагарин е прекарал повече от година в тежки тренировки, които са калили волята му да се превърне в първия човек, полетял в Космоса.

Корольов и Гагарин преди историческия полет към Космоса

Снимка: Mil.ru

Утрото на 12 април 1961 г. е еднакво напрегнато и за двамата мъже. Неуспехът значи сигурна смърт за единия, а другият би видял как делото на живота му рухва пред очите му.

Юрий Гагарин върви към ракетата в утрото на 12 април 1961 г.

Снимка: Роскосмос

В 9 часа и 7 минути сутринта ракетата Р-7 полита с Юрий Гагарин на борда на космическия кораб “Восток 1”.

Корольов обявява старта и пожелава добър полет на Гагарин, информирайки го, че стартът изглежда нормален. Гагарин заявява легендарните си думи “Паехали!”, след което допълва, “доскоро приятели”.

Целият полет преминава изцяло по план. Юрий Гагарин прекарва 108 минути в орбита, извършвайки пълна обиколка около Земята и приземявайки се в Казахстан.

Родината слуша! Родината знае!“, произнася гордо първият космонавт по време на приземяването си. На 7000 метра надморска височина той катапултира от капсулата и се приземява с парашут – точно както е планирано.

Посрещането на Гагарин минути след кацането му

Снимка: Роскосмос

Гагарин пръв описва чувството за безтегловност, с което се характеризира микрогравитацията.

Най-известният съветски гражданин

Успехът на Гагарин го превръща в идол, подобно на западна рок звезда. По повод на постижението му се самоорганизират спонтанни паради. Първият космонавт пристига в Москва в лимузина, до този момент на такава чест са се радвали единствено лидерите на Съветския съюз.

По време на пищно тържество Никита Хрушчов награждава първия космонавт с най-големия медал на СССР – Герой на Съветския съюз. Честванията са толкова грандиозни, че отстъпват единствено тези, посветени на победата във Втората световна война.

През 1961 година Юрий Гагарин се отправя на международно пътешествие, като посещава и България.

Славата му е толкова голяма, че тогавашният президент на САЩ – Джон Кенеди – забранява на първия космонавт да стъпи на американска територия. Вашингтон се страхува, че е на път да изгуби Студената война, докато Съветският съюз демонстрира по-напреднали технологии.

Година след своята заслужена почивка Гагарин се завръща в Звездното градче, където отговаря за подготовката на нови космонавти и дори прави някои подобрения в космическите капсули. Плановете на СССР за полет до Венера и Марс, както и до Луната, са големи, а очакванията са, че Москва отново ще триумфира.

Заради тежките години, прекарани в Сибир, Сергей Корольов умира през 1966 година. Съветската космическа програма губи най-големия си учен и организатор, което също е фактор за последвалото отстъпление в космическата надпревара.

Междувременно на кормилото на СССР застава Леонид Брежнев, който според някои ревнува от славата на Гагарин. През 1966 година е изстрелян новият космически апарат “Союз-1”.

Гагарин протестира, той като корабът все още не е напълно технически готов. Според първия космонавт пилотът на “Союз-1” е обречен на смърт. От ЦК на Комунистическата партия оказват натиск, забранявайки отлагане на полета. Гагарин изпраща Владимир Комаров до ракетата. Целият екип прави най-доброто, на което е способен, но безбройните технически неизправности водят до смъртта на Комаров.

След неуспеха на “Союз-1” на Гагарин е забранено да лети повече в Космоса. Причините са изцяло политически, като според някои водещата е, че Москва се страхува да не изгуби първия си космонавт в полет.

На Гагарин е забранено и да извършва самостоятелни полети със самолет, което му се отразява изключително демотивиращо. Междувременно той защитава свой научен труд за аеродинамиката и полетите в Космоса.

Гагарин загива на борда на МиГ-15

Снимка: Wikipedia

На 27 март 1968 година Юрий Гагарин и неговият помощник-пилот загиват при неизяснени обстоятелства в самолетна катастрофа на борда на МиГ-15. Проведени са три разследвания, но изводите са засекретени. Това поражда множество конспиративни теории.

През 2003 година е разсекретен доклад на КГБ, установяващ причината за катастрофата – авиодиспечерът е подал стари данни за атмосферните условия в зоната на полета. Техниците на летището не са махнали външните допълнителни резервоари на самолета, които са влошили аеродинамиката му. Полетът е изисквал добро време и свалени резервоари. Грешката на техниците на летището и авиодиспечера стават причина за катастрофата и за трагичния край на първия космонавт в човешката история.

Делото на Юрий Гагарин, както и това на Сергей Корольов, обаче е живо и до днес. Полетът на първия космонавт показва, че човечеството е готово да поеме към нови светове и да изучава тайните на Вселената. Дори днес, 60 години по-късно, ракетите на Корольов продължават да летят с хора на борда.

Паметник на Юрий Гагарин и Сергей Корольов

Снимка: Wikimedia

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар