“Пазарът на газ в България е свободен само на хартия”

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Намираме се в нескончаем преходен период към либерализация на газовия пазар. Държавните органи все още не могат или не искат да разберат предимствата на конкурентната свободна търговия на енергийния пазар и поради това създаването на условия за това продължава да буксува. Заявената политика на либерализация се възприема не като цел с времеви диапазон за постигане, а като проточен във времето процес без ясен хоризонт за финализирането му – което повече прилича на оправдание за липсата на либерализиран пазар. Това коментира в интервю за Dir.bg заместник председателят на Българска газова асоциация Кирил Темелков.

– Господин Темелков, неотдавна беше публикуван за обществена консултация новият 10-годишен план за развитие на “Булгартрансгаз”. В същото време картината в Европа, а и в България, се променя. Налице са нови амбиции, говори се за енергиен преход, включително за развитие на водородна инфраструктура. Как се вписват те на настоящия етап?

– Безспорни са вече амбициите за енергиен преход и стремежът за постигане на енергия без въглеродни емисии. Този преход няма да бъде нито лек, нито кратък. Неговият времеви хоризонт е до 2050 г. Все още не са утвърдени окончателно кои производства ще се считат за въглеродно неутрални за целите на прехода. До края на настоящата година се очаква да се реши от Европейския парламент статутът на ядрената енергия и на природния газ, доколко при използването на тази енергия ще се постигат климатичните цели.

Към настоящия момент вече е съгласувано, че природният газ със сигурност ще бъде преходно гориво за следващите поне 20-30 години. Според мен и за повече. Това означава, че планирането на инвестиции в газова инфраструктура все още са на дневен ред, необходими са и са целесъобразни. Естествено, това трябва да се прави при отчитане на общите енергийни цели, политики и намерения.

Сега се залагат много големи надежди на развитието на зеления водород като бъдещото гориво, което в обозрими срокове да замести употребата на течните горива и природния газ, а така също и да служи като средство за съхранението на енергията от възобновяеми енергийни източници. Има сериозни основания за тези амбиции, но не случайно те все още не са превърнати в конкретни политики, в осъществени проекти или в такива с финални инвестиционни решения. Необходимо е преди това да бъдат решени много технологични въпроси по отношение на цялостната верига за използването на водорода – съхранението, преноса и оползотворяването му. Условията за неговото потребление в чист вид също е голямо предизвикателство в много аспекти. Особено по отношение на безопасността на употребата му от крайните потребители, което се очертава като доста сложно и скъпо начинание.

В момента сме свидетели на съревнование за търсене на потенциални пазарни предимства от компаниите и държавите, както по отношение на производството на възобновяема енергия и зелен водород, така и по отношение на присъствието на картата на основните транспортни коридори и инфраструктура за преноса и съхранението на водорода и електрическата енергия. Свидетели сме на големи заявки от страна на отделни държави и големи корпорации, но всички те са все още във фазата на проектната подготовка, разработка и изпитания. Има множество пилотни проекти и разработки, но всички те показват, че цената на тази енергия ще бъде доста висока.

Оттук идва и въпросът за търсене на баланса между икономическата поносимост и политическите цели. Вярвам, че с времето този баланс ще бъде намерен, но колко ще продължи този преходен период на амбиции, стремежи и експериментални разработки все още не може да се оцени с точност. Уверен съм, че пътят е правилен. Но също така е важно да не се прибързва, да се търсят адекватни преходни алтернативи, и да се осъзнае, че никога няма да има еднозначно решение на постигането на тези цели. Енергийният микс и диверсификацията на енергийните източници никога няма да бъдат решени окончателно и достатъчно. Винаги ще има нови потребности, цели и предизвикателства. И всичко това е породено от стремежа за постигане на по-добра ефективност и устойчивост на микро и макро равнище. Казано с по-прости думи: и хората, и фирмите, и държавите желаят да разполагат с много по-чиста, надеждна, леснодостъпна и евтина енергия. Но тя няма как да стане безплатна, повсеместна и безкрайно чиста. Или поне засега няма такива перспективи. Но това не означава, че трябва да спираме стремежа си.

– Как изглежда на този фон развитието на газовата инфраструктура, предвид оценките, които варират от пълно отрицание до подкрепа. Като бивш изпълнителен директор на “Булгартрансгаз” можете ли да оцените плюсовете и минусите извън политическите пристрастия?

– Газовата инфраструктура има големи перспективи в следващите поне 2-3 десетилетия. Както виждаме и в момента на енергийните пазари търсенето на природен газ е изключително високо и силно чувствително на цените на въглеродните сертификати и на електроенергията, респективно. Това показва за пореден път, че природният газ е горивото, чрез което се постига най-бърз достъп до контролирано производство на електроенергия при необходимост. Причината е именно в добре развитата в годините газова инфраструктура. Има множество газови електроцентрали като резервираща мощност към различни индустриални производства, които при повишаване на цената на електричество лесно и бързо влизат в режим на електропроизводство и балансират пазара на електроенергия.

Ако не се поддържа и развива газовата инфраструктура, това ще постави под риск цялостната енергийна система. Изхождайки от тази презумпция, инвестициите в газова инфраструктура са необходими, дори задължителни. Особено по отношение на съоръженията за съхранение на природен газ и за алтернативни пътища и източници за доставка. В това отношение с радост можем да заявим, че България вече има необходимата степен на диверсификация на пътищата и източниците за доставка, която да покрие потребностите и съвременните стандарти за енергийна сигурност. Това е плод на многогодишни системни и последователни усилия на различни нива. Колкото до споровете за рентабилността на “Балкански поток”, то тя е определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.

– В тази връзка бих искала да ви попитам и за очакванията ви за газопровода Ай Джи Би?

– Макар и развиван от отделна проектна компания, Интерконекторът Гърция-България е необходима част от цялостната газова инфраструктура в региона. Той има своето съществено място по отношение на енергийната сигурност в региона. През последните години забелязвам стремеж да му се дадат качества на фактор във формирането на търговията на регионалния газов пазар, които аз лично не мога да идентифицирам. Това не омаловажава неговата важност. За съжаление, забавата на неговата реализация през годините отложи и либерализацията на Българския газов пазар с няколко години. Все пак пазарната ситуация преди около 10 години, когато бе взето решението за изграждането на този интерконектор, беше съвсем различна от настоящата. Въпреки това проектът не загуби смисъла си, макар и да загуби голяма част от ценността си за развитието на пазара в миналото, с каквито надежди гледахме към него преди десетилетие.

– Много често се чуват упреци за забавяне на вътрешната газоразпределителна инфраструктура, за бавната газификация. Какви са пречките?

– Много са факторите, които възпрепятстват масовото развитие на вътрешните газоразпределителни мрежи. Според мен основният фактор е енергийната бедност в България, както и лесната достъпност и ниските разходи за ползването на твърди горива. Друг основен фактор е слабата индустрия в малките населени места и липсата на съществен инвеститорски интерес. Големите градове в България са газифицирани, а някой от тях топлофицирани чрез използването на природен газ като гориво. Малките и средните градове са предимно тези, които нямат лесен достъп до газоснабдяване. Те основно се състоят от къщи, и не толкова на брой жилищни блокове. В къщите лесно се осъществява логистика на твърди горива, а и първоначалната инвестиция за ползването им е незначителна.

Липсата на индустриални предприятия, които да имат потребност от съществени количества природен газ, намалява значително икономическия смисъл в инвестирането на газопроводни отклонения. Вече има добре развит пазар на компресиран природен газ (доставка на газ чрез бутилкови групи с автомобилен транспорт), който може да осигури безпроблемно доставката на сравнително малки количества газ до единични индустриални потребители или група потребители в отдалечени региони. Тези доставки не са значително по-скъпи от доставката чрез разпределителна мрежа.

Казаното дотук не означава, че не трябва да развиваме битовата газификация. Дори напротив. Има малки градове и села, в които е крайно необходимо да се осигури достъпно газоснабдяване и да се наложат строги мерки при замърсяване с фини прахови частици при изгарянето на твърди горива без необходимите филтри на комините. Това ще повлияе съществено на качеството на въздуха и здравето на хората в тези населени места. Освен това, самите общини следва да бъдат доста по-активни в разработване на енергийни стратегии, които да са обвързани с плановете за развитие на индустрията в съответния район и газификацията му при необходимост. Добър пример в тази насока е община Севлиево, макар и преди много години. В Средногорието също има добре развиващ се проект за газификация. Районът на Кърджали е друг проект в напреднал стадий.

Макар и единични примери, те показват принципа, на базата на който може да се развиват успешно вътрешните мрежи. Безспорно, отговорност на националния газопреносен оператор “Булгартрансгаз” е да следи тези тенденции и да планира инвестициите си подобаващо. Именно за тази цел се правят и ежегодни обсъждания на 10-годишните планове за развитие на мрежата. Това е нормативно регламентиран своеобразен форум за дискусия и съгласувано планово развитие на мрежите на разпределителните предприятия и на газопреносния оператор. Смятам, че през последните години имаме доста развитие в тази сфера, но все още не е достатъчно предвид слабата газификация на страната ни като цяло.

– Господин Темелков, преди време в рамките на газов форум вие, както и други експерти от сектора призовахте, ако се правят промени по отношение на газовата борса, те да бъдат много внимателни. Година по-късно в България има две газови борси. В същото време продължава да действа и регулираният сегмент. Всъщност на какъв етап е развитието на газовия пазар в страната ни?

– Ако трябва да го синтезирам в една фраза, ние се намираме в един непрестанен преходен период към либерализация на газовия пазар. Честно казано, в тази област държавните органи все още или не искат, или не могат да разберат предимствата на конкурентната свободна търговия на енергийния пазар. Заявената политика на либерализация се възприема не като цел с времеви диапазон за постигане, а като непрестанен процес, което повече прилича на оправдание за липсата на либерализиран пазар.

Резултатът от това се вижда и по търговията на газовата борса. “Булгаргаз” не желае да обявява и да продава свободните си договорени количества природен газ на публичния сегмент на борсата, както и не осигурява по този начин недостига си за определени периоди. Поради тази причина, сделките на публичния сегмент на борсата са незначителни. Липсват и ясни публични правила как “Булгаргаз” се разпорежда с излишните или осигурява недостигащите му количества. Предвид че условията по търговските му договори за доставка с външните контрагенти са постигнати от позицията на подкрепа на държавата, редно е неизползаните количества да бъдат предложени на свободния пазар публично, което значително ще повиши ликвидността на борсата и на пазара като цяло.

Всъщност, ако законодателят не беше предвидил задължителна регистрация на всички сделки на борсата, интересът на самата Борса също щеше да бъде да развива публичния си сегмент. При настоящите нормативни условия, приходите на борсата са гарантирани, без да се налага да се търсят начини за предизвикване интереса на участниците, което води до пасивност в развитието на услугите на борсата. В този смисъл, появата на втора газова борса е възможно да подейства позитивно в развитието на борсовата търговия с природен газ. Изхождайки от презумпцията, че при условия на конкуренция, двете борси ще търсят възможности за предоставяне на по-атрактивни продукти и услуги. С времето ще се покажат резултатите и целите, които всяка от борсите ще преследва и ще постига. За съжаление обаче, липсата на свободна и равнопоставена конкуренция на вътрешния газов пазар няма да позволи повишаване на ликвидността на пазара, респективно ликвидността и на всяка от двете лицензирани борси.

– Реформите на газовия пазар в един момент ще доведат и до промяна на ролята на обществения доставчик в лицето на “Булгаргаз”. Кога трябва да се случи това и какви промени трябва да бъдат направени?

– Нормативно газовият пазар е либерализиран, но ефективно липсва свободна и равнопоставена конкуренция. Какво имам предвид: На нашия пазар така или иначе има установен участник с господстващо положение и това е “Булгаргаз”. Тази роля трудно, дори е невъзможно да му бъде отнета за времето, докато той се явява основен търговски партньор на “Газпром” за страната. Но това всъщност не е проблема на пазара на природен газ. Основният проблем е налагането на фигурата на Обществен доставчик, който същевременно е и търговец на природен газ, като действията му в тези две качества спрямо крайните му клиенти са едни и същи.

Ако попитате един индустриален потребител на газ кой е неговият основен газов доставчик, той ще ви отговори – Общественият доставчик. А всъщност “Булгаргаз” не му доставя в това си качество, а като свободен търговец на природен газ. Незнайно как, но “Булгаргаз” доставя при едни и същи цени в качеството си на Обществен доставчик и в качеството си на свободен търговец на газ. Това означава, че третира всички свои клиенти равнопоставено, било то дружества от обществен интерес, или дребен потребител, присъединен към газопреносната система. А всъщност не би следвало да бъде така.

Цените за клиентите, извън тези, които получават газа при регулирани цени, следва да бъдат калкулирани при пазарни условия, отчитайки спецификата им на потребление. Това означава, че те не могат да бъдат еднакви, защото механизмът на калкулиране трябва да бъде различен. Този на пръв поглед маловажен факт изкривява условията на свободния пазар. Считам, че или трябва да се регламентира ясно ценообразуването на “Булгаргаз” спрямо неговите клиенти, или следва да му бъде определено едно единствено качество. Запазването на фигурата на Обществения доставчик и регулиране на неговата цена за определен кръг от обществено значими потребители не се очаква само по себе си да изкриви свободния пазар, ако тези потребители не са задължени да получават доставките си само от Обществения доставчик. Но прилагайки тази политика по отношение на всички клиенти в България вече създава прецедент, който компрометира пазара.

Друг негативен елемент за пазара е ежемесечното и забавено обявяване на регулираната цена от КЕВР. По този начин нормативно е дадено едно съществено предимство на “Булгаргаз”. Де факто, никой от търговците на газ не може да се конкурира с “Булгаргаз” по отношение на клиентите, получаващи газа на регулирани цени, тъй като тези клиенти имат предварително обвързващи договори за потребление на газ, преди да разберат на каква цена ще го закупуват. По този начин клиенти нямат възможност да оценят за себе си дали им е по-изгодно да купуват от свободния пазар или на регулирана цена. Те разбират резултата постфактум, след като бъде обявена регулираната цена, когато те вече са договорно задължени да закупуват количествата от “Булгаргаз”.

От друга страна търговците на газ не могат да оферират конкурентни условия, защото “Булгаргаз” има възможността впоследствие да намали цената си спрямо прогнозната си стойност. Всичко това води до неликвиден и фактически нелиберализиран пазар. Необходими са нормативни промени, които да създадат условия за равнопоставена конкуренция на газовия пазар, която от своя страна ще повиши ликвидността му.

– Достатъчно голям ли е газовият пазар в България, така че на него да могат да работят две газови борси (Газов хъб Балкан и БТЕП) и да постигат ликвидност?

– Както вече споменахме, ликвидността и конкуренцията на пазара е доста слаба, което не създава условия за успешно и надеждно развитие на две борси. Задължителното нормативно изискване за регистрация на борса на всеки договор с период под една година обаче създава възможност за съществуването на две борси, но не и за тяхното съществено развитие.

Силно се надявам, че това задължение в нормативната ни уредба в близко бъдеще ще отпадне, което очаквам да развие услугите, предоставяни от борсите.

– Напоследък цените на природния газ са доста динамични, буквално преди дни стигнаха най-високите нива за последните две години. Какви са факторите за това поскъпване и какви ще са последствията?

– Основната причина за високите цени на газа е повишеното краткосрочно търсене, при задържане нивата на предлагане. За разлика от миналото, когато цените на газа бяха свързани основно с петролните индекси, след изграждането на множество Регазификационни терминали и развитието на световната търговия с втечнен природен газ, водещи ценообразуващи фактори вече са цените на спотовите пазари на ключовите борси в региона.

Както е известно, цените на въглеродните сертификати се повишиха значително през последните месеци и стигнаха рекордни нива. Вследствие на това цената на електроенергията се повиши драстично, тъй като някои основни електропроизводители, най-вече въглищните централи, следва да закупуват и да калкулират в цената си стойността на въглеродните сертификати. Много от тях значително намалиха или временно преустановиха производството си, поради икономическа нецелесъобразност от произведената енергия. Повишените цени на електричеството привлече собствениците на газови електроцентрали да започнат работа на максимални мощности, поради добрата краткосрочна рентабилност, което повиши търсенето на газ. В конкретния случай, това съвпадна с повишеното търсене в Азиатския регион след излизането им от пандемичната криза и с намаленото производство на някои от производителите на втечнен природен газ, което допълнително увеличи стойността на синьото гориво.

Засега не очаквам допълнителни покачвания на цената в краткосрочен план, но определено пазарите са непредвидими в момента. Не се предвиждат съществени дългосрочни последствия от тази пазарна ситуация, но е възможно намаление на количествата на съхранения природен през тази година. Това евентуално би довело до известно допълнително покачване на цените през предстоящата зима. В момента фючърсите за този период не отразяват очаквания за такова покачване. Все пак се надяваме като цяло цените да се нормализират в близко бъдеще, но дори и в момента те не са в критични нива.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар