Пазарът ще определя цената тока от ВЕИ, но само за новите инсталации

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Премерена и сдържана. Така част от енергийните експерти определят заложените в Енергийната стратегия на България до 2030 г. визията за развитие на сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ или ВИ). Друга част обаче са на обратно мнение и смятат, че предвид целите на Европа за декарбонизация в тази си част стратегията е по-скоро консервативна. Документът е публикуван за обществено обсъждане. Преди години секторът на възобновяемите източници на енергия в България претърпя сътресение, но успя в резултат на много усилия да се възстанови.


Мощности за производство на електрическа енергия от ВЕИ – към м. Февруари 2021г.

  • Общо мощностите за производство на електроенергия от слънце (фотоволтаични електроцентрали до и над 1 МВт) са 1033 МВт.
  • Вятърни електроцентрали до и над 1 МВт) -707 МВт.
  • Водноелектрически централи (ВЕЦ до 1 и над 1 МВт) – 2293 МВт
  • Биоелектроцентрали (до 1 и над 1 МВт) – 31 МВт.
  • Подадени заявления за нови мощности за 4000 Мвт /по неофициални данни/

Възобновяемите източници до 2030 г.

Обща цел на ЕС – 32% дял в брутното крайно потребление на енергия.

Национална цел за България – 27.09% дял в брутното крайно потребление.

Изпълнението на национална цел за 2030 г. се осигурява чрез постигане на секторните цели за електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорта:

  • 30.33% дял енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия;
  • 42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане;
  • 14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт.

Изграждане на пазарен принцип

Политиката на огромни субсидии и гаранции с договори за дългосрочно изкупуване на електроенергията преди години доведе до инвестиции в мащабни проекти, но и до заобикаляне на правни норми. В резултат енергийният сектор бе изправен пред сътресение, а държавната Национална електрическа компания /НЕК/ пред финансови проблеми поради задължението да изкупува цялата произведена възобновяема енергия на много високи цени. С много усилия, но и със загуби, енергийният сектор успя да се справи. Затова сега в Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. е заложена тезата: ВЕИ-секторът ще се развива, но на пазарен принцип. Дотации в сектора не се предвиждат. Стимули – да, ще има.

България ще продължи провежданата и досега политика за увеличаване използването на възобновяеми източници (ВИ) в секторите: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, транспорт. Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. е за достигане до нивото от 27.09 % при 20.53% през 2018 г.

Това поражда известно противоречие: В документа е записано, че подпомагането на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез преференциални цени и премии по вече сключени договори ще продължи до определените за това срокове и изтичане на договорите – т.е. ще продължи изкупуването на тяхната еленергия на по-високи преференциални цени. В същото време изграждането на нови мощности ще става на пазарен принцип и цените ще се определят от търсенето и предлагането на борсата. Това поставя в неравностойна позиция новите централи, които в повечето случаи се изграждат с фотоволтаични панели от по-ново поколение, които работят по-ефективно и са с по висок коефициент на полезно действие.

В периода 2020-2030 г. очакването е нетната инсталирана мощност за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници да се увеличи с 2 645 MW.

Положителна тенденция е, че в част от вече направените промени в закона за енергетиката и в предстоящите за второ гласуване в пленарна зала промени в закона за енергийната ефективност са направени достатъчно категорични стъпки са развитие на сектора на малките ВЕИ-мощности – за индивидуално и/или колективно отопление на жилища, офиси, сгради, предприятия и др . Така например с последните промени в енергийния закон, а и в наредбите на енергийния регулатор се дава възможност за изграждане и използване на алтернативни източници на енергия от домакинствата, както и за изграждане на общности за споделено ползване. Друг е въпросът за финансовите възможности на домакинствата. Индустрията вече се възползва от възможностите.

Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. визира не само големите проекти, които биха могли да се случат в този сектор, но засяга и развитието на електропреносната мрежа, енергийната ефективност, топлоснабдяването и охлаждането, като част от цялостната енергийна рамка. От тази гледна точка се очакват и последващи стъпки в законодателството.

Децентрализация на производството на ток от ВЕИ – потребителите стават и производители

В периода 2021-2030 г. развитието на сектор електрическа енергия ще бъде съобразено с: (1) възможността за максимално интегриране на произведената електрическа енергия от ВИ в електроенергийния пазар, (2) възможностите за децентрализирано производство на електрическа енергия, (3) осигуряване на електрическа енергия от ВИ на достъпна и възможно най-ниска цена за всички потребители, (4) насърчаване и улесняване на развитието на потреблението на собствена електрическа енергия от ВИ и създаване на общности за възобновяема енергия.

Подпомагането на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез преференциални цени и премии по вече сключени договори ще продължи до определените за това срокове, заявяват авторите на документа.

Разширяването на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници ще е обвързано с възможността за максимално интегриране на произведената електрическа енергия на електроенергийния пазар, както и с отчитане на децентрализираното производство на електрическа енергия, в т.ч. създаване на условия за потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общности за възобновяема енергия. В енергийното законодателство вече се отчита прогрес в тази посока, но все още има по какво да се работи, както за домакинствата, така и за икономическите субекти.

За стимулиране на децентрализираното производство на енергия от ВИ ще бъдат създадени условия крайните потребители, в частност битовите потребители, да имат право да участват в “общности за възобновяема енергия”, които могат да произвеждат, потребяват, акумулират или продават енергия от възобновяеми източници.

В периода 2020-2030 г. се предвижда нетната инсталирана мощност за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници да се увеличи с 2 645 MW. Този ръст е съпроводен с увеличение на нетната инсталирана мощност фотоволтаични централи (ФЕЦ) с 2 174 MW, при вятърните централи (ВтЕЦ) с 249 MW и електроцентралите на биомаса с 222 MW.

Стимулите – по-малко бюрокрация и търговия със “зелени” сертификати

Единственото стимулиране на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници ще бъдат облекчаване на административната тежест при реализиране и експлоатация на проектите и издаването и продажбата на т.нар. “зелени” сертификати – практика, която отдавна работи в Европа, но у нас така и не успява да се развие като ефективна подкрепа за зелената енергия.

Предвижда се унифициране на издаваните гаранции за произход от Агенцията за устойчиво енергийно развитие с “Европейска система за енергийни сертификати” и възможността за тяхното търгуване на Европейския пазар. За тази цел Агенцията за устойчиво енергийно развитие ще се присъедини към Асоциацията на издаващите органи (Association of issuing bodies – АIВ).

За подпомагане на инвеститорите в процеса по издаване на разрешения от съответните компетентни органи при изграждането на централи за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници ще се създадат звена за контакт, които ще бъдат отговорни за осигуряване на необходимото административно обслужване на процеса по изграждане и въвеждане в експлоатация на енергийния обект.

Акцентът при използването на енергия от възобновяеми източници ще е поставен върху ефективното й използване в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, както и в търсенето на възможности за потреблението на биогорива от ново поколение и електрическа енергия от ВИ в сектор транспорт.

За по-широкото и ежегодно увеличаващо се потребление на енергията от възобновяеми източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане ще се дава приоритет на високоефективните отоплителни и охладителни инсталации, на въвеждането на иновативните технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия, и на използването на отпадна топлина и студ.

В стратегическия документ се посочва още, че за постигането на 14.20% дял на енергията от възобновяеми източници в сектор транспорт ще се насърчава навлизането на биогорива от ново поколение, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, рециклирани въглеродни горива и възобновяемата електрическа енергия, доставяна за сектора на пътния и железопътния транспорт.

Възможностите за стимулиране усвояването и използването на нови енергийни източници и технологии за тяхното оползотворяване също са част от документа. Потреблението на тези горива и енергия следва да допринесе за постигането на целите на политиката за енергийна диверсификация и декарбонизация на сектор транспорт. За използването на електрическа енергия от възобновяеми източници в транспорта, усилията ще бъдат насочени към разгръщане на електрическата мобилност, развитие и стимулиране използването на обществения електрически транспорт, както и към ускоряване интеграцията на съвременни технологии в железопътен сектор.

За стимулиране на мерки за повишаване на производството и потреблението на възобновяема енергия ще се използват възможностите, които предлагат различните финансови механизми, в т.ч. оперативни и национални програми, допълват експертите, участвали в изготвянето на тази част от енергийната стратегия.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар