Пандемията се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота в – България

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота в България. Това е може би най-значимият обобщаващ показател, по който се съди за развитието на здравната и социалната система в една страна. По данни на НСИ българите са изгубили средно по около 3 месеца живот за периода 2018 – 2020 г. в резултат най – вече на COVID-19 пандемията (от 74,90 на 74,64 години). Това посочи на пресконференция в БТА Зорница Славова, старши икономист от Института за пазарна икономика, при представянето на доклада на ИПИ за регионалните профили за 2021 година в частта за здравеопазването.

С изключение на една област (Кърджали), всички области в България бележат намаление в продължителността на живота на своите жители. В някои области загубата е по-значима, например северозападните области и особено област Видин, където намаляването на показателя за очаквана продължителност на живота се изразява в 1,2 години. Видин е областта, в която продължителността на живота е най-ниска от цялата страна. На другия край на спектъра се намира област Кърджали, където хората живеят най-дълго, повече от средното за страната и нямат загуба на години живот вследствие на пандемията през разглеждания период (жителите на областта са със средна очаквана продължителност на живота от 76,7 години), се посочва в анализа.

Само за една година COVID-19 се превръща в третата по значимост причина за смърт в България (с дял 7 на сто в общата смъртност), изпреварвана само от болестите на кръвообращението (61 на сто) и новообразуванията (15 процента), се посочва в изследването.

Като изключим детската смъртност, която намалява между през 2020 година, общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст. Тя нараства от 1549 на 100 хиляди души на 1799 на 100 хиляди души от населението по данни на НСИ. Това рязко увеличение в рамките на една година се дължи както на смъртността от COVID-19, така и на допълнителната смъртност (свръх смъртност) от други болести и други причини в резултат на затрудненото функциониране на здравната система по време на кризата, се посочва в изследването. Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е отбелязана в област Благоевград – 10 на сто от всички смъртни случаи се дължат на COVID-19 (при средно 6,9 на сто за страната). Висок е делът на смъртността от COVID-19 също в области Пловдив (8,8 на сто) и Смолян (8,7 на сто).

Най-слабо пострадала по този показател е област Сливен, където смъртните случаи с причина COVID-19 са 4,3 процента от всички. Частично обяснение на този факт може да се търси в по-слабото тестване и установяването на причините за смъртта в тази област.

През 2020 г. най-висока е смъртността в област Видин (2766 души на 100 хиляди души от населението), Монтана (2548 души на 100 хиляди души) и Кюстендил (2403 души на 100 хиляди) при средна за страната 1799 на 100 хиляди. Високата смъртност в областите Видин, Габрово и Кюстендил донякъде може да се обясни с факта, че това са най-застарелите области в България.

Данните по области за смъртността показват също така, че през 2020 г. във всички области в България тя се увеличава. Най-голямо увеличение се наблюдава в Смолян, където смъртните случаи се увеличават с над 28 на сто (при 16 на сто ръст средно за страната) и Разград, където смъртността расте с 27 на сто. Най-слабо е увеличението в област Ловеч (8 процента). Високата смъртност включва както умирания от COVID-19, така и по други причини.

Пандемията извежда на преден план здравеопазването и възможността на здравната система да отговори на извънредните обстоятелства. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари са сред най-важните за качеството на живот по места, посочи Зорница Славова. Регионалните различия в сферата на здравеопазването са особено видими при достъпа на населението до лекари. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, един лекар се грижи средно за под 200 души от населението, то в половината области в страната на един лекар се падат по над 300 души. В подобни мащаби са и различията по отношение на лекарите специалисти. Броят на болничните легла също варира от близо 10 легла на 1000 души в област Плевен до под 3 легла на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.

През 2020 г. броят на преминалите за лечение болни за страната е 138 на хиляда души от населението, а разликите между отделните области са значителни. Най-много са лекуваните в област София (207 на хиляда души), следвана от областите Плевен и Монтана – всички с по над 200 лекувани болни на хиляда души от населението. Най-малък е броят на преминалите за лечение в областите Бургас (79 на хиляда души), Перник, Пазарджик и Добрич – всички с по под 100 лекувани на хиляда души от населението.

Прави впечатление, че между двете групи – с най-висок и с най-нисък брой на лекуваните болни, има голяма разлика и в дела на градското население. Областите с висок брой на преминалите за лечение болни като цяло имат сравнително висок дял на селското население, докато областите, в които броят на лекуваните е нисък, са с предимно градско население. Обяснение за тази зависимост може да се търси в сравнително ограничения достъп на селското население до здравни грижи и извънболнична помощ и съответно преминаване директно към етапа на хоспитализиране, поради липса на навременни мерки или възможност само за здравни грижи в болничната помощ, се анализира в доклада.

Освен повишената заболеваемост от COVID-19, се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най-тежките кризисни седмици, в които болничната система не е успяла да поеме всички болни. Същото може да се каже и за смъртността, която бележи високи нива в сравнение с десетгодишния период преди пандемията.

Заболеваемостта от COVID-19 през 2020 г. по области показва, че най-много случаи са отбелязани в област София – град – 41 на 1000 души от населението, Габрово (38 на хиляда души) и Кюстендил (37 на 1000 души) при средно за страната 29 на 1000 души от населението. Най-малко официални случаи на COVID-19 са отбелязани в област Кърджали (12 на 1000 души от населението). Високата заболеваемост в столицата се дължи най-вече на високата гъстота на населението, слабия до липсващ контрол върху противоепидемичните мерки и възможностите, които големият град дава за концентрация на населението (мероприятия, събирания, училища и детски градини, градски транспорт). В по-малките области е налице по-малък брой случаи през 2020 г. и поради по-слабото тестване и регистрация на болните (липса на лаборатории, скъпи PCR тестове и липса на бързи антигенни тестове, непокриване на тестовете от НЗОК и др.).

Броят на лечебните заведения за болнична помощ не се променя значително през последните години. През 2020 г. многопрофилните болници в страната са 183, а специализираните – 137.

Във всяка област има поне една многопрофилна болница, като най-голям е броят им в столицата (27), следвана от област Пловдив (22) и Плевен (12). Тези стойности са логични предвид, че столицата и Пловдив са сред най-многолюдните области, а област Плевен има сериозни традиции в здравеопазването, свързани с медицинското образование в града. Само една многопрофилна болница има в област Перник, а по две – в областите Видин и Шумен.

При броя на специализираните болници се наблюдават още по-големи разлики между области. В столицата те са 38, а вторият най-висок брой е далеч по-нисък – 10 в област Варна. В областите Видин, Разград и Силистра пък няма нито една специализирана болница.

През 2020 г. общопрактикуващите лекари са едва 4015 души, което е намаление с близо 15 на сто спрямо десет години по-рано. Данните по области показват големи различия. През 2020 г. броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението варира от 8 на 10 хил. души в област Плевен до 3 на 10 хил. души в област Кърджали. За последните три години най-бързо намаляват лекарите в областите Шумен, Ямбол, Силистра, Видин, Кърджали. Най-стабилен пък остава броят им в Смолян, Велико Търново, София и Хасково.

Лекарите специалисти също намаляват през последните години и през 2020 г. достигат 16,4 хиляди, като най-много са кардиолозите (1850) и акушер-гинеколозите (1766), а най-малко – инфекционистите (233). Данните по области отново показват огромни разлики и неравно разпределение на специалистите. Очаквано, спрямо населението най-много са лекарите специалисти в областите Плевен, София, Варна и Пловдив (над 25 на 10 хиляди души), а най-малко – в Добрич, Ямбол и Кърджали (под 15 на 10 хиляди души).

Три области получават най-високата оценка за състоянието на здравеопазването „Много добро“ – Плевен, София-град и Кюстендил. В девет области здравеопазването е оценено като сравнително добро. Това са Видин, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Варна, Ловеч, Враца, Благоевград и Смолян. Четири са областите с оценка „Средно“ – Перник, Габрово, Русе и Разград, а осем – с оценка „Незадоволително“ – Бургас, София, Кърджали, Добрич Търговище, Ямбол, Шумен и Монтана. С най-слабо представяне са областите Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар