Москва: Основен приоритет е да се избегне война между ядрени сили с катастрофални последици

ПВО на клетото НАТО е безсилна срещу руските ракети

Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Украйна няма защита срещу безпилотните системи за унищожаване: крилати ракети и боеприпаси

Ракетите на системите за противовъздушна отбрана са на изчерпване

Ракетите на системите за противовъздушна отбрана (ПВО) са на изчерпване в Украйна, смятат западните експерти. НАТО официално заявява, че обмисля възможността за нови доставки на системи за ПВО на режима в Киев. За какви системи може би става дума и защо в никакъв случай те няма да спасят Украйна от руските ракетни удари?

Специалната военна операция разкри по-ясно от всякога важността на противовъздушната отбрана. Ако руската ПВО, наситена със съвременни радари, зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) и изтребители, се справя отлично със задачата си, то украинската претърпя огромни загуби още в първите дни на войната. В момента тя престана да съществува именно като система и се превърна във фокусна ПВО. Към днешна дата ВСУ разполагат с няколко десетки остарели системи за ПВО със среден и малък обсег, голям брой ПЗРК и изтребители МиГ-29 и Су-27, въоръжени с ракети с малък обсег.

На Запад вече активно се чуват гласове, че ракетите за ПВО в Украйна са на изчерпване. Генералният секретар на НАТО каза, че Алиансът проучва възможността за доставка на нови системи на Украйна. С други думи, това всъщност е официалното признание на факта, че ПВО на Украйна е в разрушено състояние.

В същото време специална авиационна операция за потискане именно на системите за ПВО не е била провеждана от ВКС на РФ. Но много руски изтребители Су-30 и Су-35 на бойни патрули носят ракети въздух-въздух, както и противорадарни ракети Х-31П с различни модификации. Последните може да бъдат приложени внезапно срещу всяка система за ПВО или радарна станция. В такава ситуация украинските МиГ-29 и Су-27 се опитват да избегнат сближаване с руските изтребители, а системите за ПВО са принудени постоянно да маневрират и да действат от засади.

Над Украйна няма непрекъснато радарно поле от февруари насам. Радарите в режим на дежурство за всестранно наблюдение се унищожават на първо място при такива военни действия. Липсата на непрекъснато радиолокационно поле не позволява използването на средства за автоматизация – системата за автоматично управление на ПВО.

Понякога можете да чуете, че разузнавателните самолети постоянно висят над съседните страни и Украйна и доставят на украинската ПВО информация за въздушната обстановка. От всички тези самолети обаче само „Боинг“ E-3 „Сентри“ АУАКС може да открива въздушни цели. Такъв разузнавателен самолет извършва електронно разузнаване с обхват на откриване на радари и системи за ПВО до 800 км.

Най-мощният радар е E3. Той може да открие голям самолет на разстояние до 600 км, крилата ракета – до 360 км. Изваждаме от това 100 км от границата до траекторията на летене, след което – нейното непрекъснато движение определя, че в повечето случаи самолетът не е в оптималната точка и не може да бъде „осведомен“ за всички крилати ракети едновременно.

Оказва се, че реалната дълбочина на проследяване на изстрелването на руски крилати ракети на територията на Украйна е около 200-250 км от въздушното пространство на Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Още по-малко над Черно море – Крим трябва да се заобиколи. Така се оказва, че американският самолет АУАКС може да помогне малко за украинската ПВО. Той наблюдава само западната част на страната. В по-голямата част от територията украинците трябва да включват собствените си радарни станции, които стават цели за руската авиация.

Това дава възможност да се опровергае мнението, че терминалите „Старлинк“ са от голяма полза за украинската ПВО. Те помагат, но информацията така или иначе преминава от АУАКС.

Никъде в света няма такава школа за проектиране на системи за ПВО и радари, такъв комплексен подход към изграждането на ПВО, като система от елементи, свързани помежду си в едно цяло, както някога в СССР и днес в Русия. И доста често чуваме за въоръжените сили на НАТО и страните членки на Алианса – „монтирана е батарея от такива и такива ракети, за да защити такава и такава база“. За какви комплекси говорим?

Към днешна дата комплексът „Пейтриът“ ПАК-3 е единствената наземна система за ПВО със среден обсег в западните страни. Въобще няма системи с голям обсег (като например руската система С-400). Аеродинамичните цели са му твърде трудни. Когато някой повдигне въпроса за осигуряването на системата за ПВО „Пейтриът“, настъпва неудобна пауза – не са достатъчни самостоятелни! И резултатите, които тази система за ПВО показва, далеч не са най-добрите. САЩ няма да рискуват толкова репутацията на този комплекс. Затова украинците не трябва да мечтаят за него. Така за тях остават само комплексите с малък обсег.

Ето какво наистина се предлага на ВСУ: САМ „Хоук“ („Ястреб“) МИМ-23Б. Обсегът е 40 км, максималната височина на поразяване на целите е 18 км. Най-масовата американска система за ПВО, произведена в количество над 40 000 единици. Украйна може да ги получи от Испания. Основният недостатък е слабите възможности за ниски цели, ниската максимална скорост на целта, радарът е неефективен за малки цели.

„Кротал-НГ“ – най-модерната модификация. Обхват 10 км, височина – 6 км. Според характеристиките той е малко по-слаб от руския „Тор“. Зад гърба си няма никакви бойни постижения. Французите твърдят, че той „хруска“ като ядки крилати ракети и дронове. Но през 2020 г. тази система за ПВО, заедно с „Пейтриът“ ПАК-3, се изложи в Саудитска Арабия, като не успя да отблъсне атака с дрон срещу петролните u рафинерии.

Системата за ПВО „Пейтриът“ ПАК-3 е гордостта на американския военно-промишлен комплекс. Обхват 80 км, височина – 24 км. Разработен е за защита на войските в театъра на операциите от оперативно-тактически ракети. Такива са например руските балистични ракети от комплекса „Искандер“. Но обсегът на поразяване на тези ракети е едва 20 км! При такава отдалечена граница на засегнатия район е възможно да се покрие единствено малък обект (например авиобаза), но не и такъв голям град като Киев. Друг недостатък е, че стрелбата по балистични цели изисква използването на целеуказване от сателит.

„Скайгард-Аспида“ – обхват 12 км, височина – 6 км. Има два варианта на системите за ПВО – италианската „Спада“ и швейцарската „Спароу“ („Врабче“). Швейцарците едва ли ще дадат. Не е участвал във военни действия.

M1097 „Авенджър“ („Отмъстител“). Обхват 5,5 км, височина – 3,8 км.

ИРИС-Т. Обхват 40 км, височина – 20 км. Това е най-модерният комплекс, представен в прегледа. Това е международна разработка, където Германия е лидер. Това, очевидно, е единствената система за противоракетна отбрана в света, която има отклоним вектор на тягата на двигателя. Радарът „Жираф-4A“ е способен да проследява до 150 цели, а командният пункт е способен да изстрелва и насочва всичките 24 ракети едновременно.

НАСАМС-2. Основната характеристика на тази система е нейната пригодност за мрежова война. Има отворена софтуерна архитектура и комуникационни канали по стандарт на НАТО. Всичко това се довежда до командния център на батареята.

Батареята НАСАМС-2 включва 12 пускови установки. Комплексът е неоправдано сложен. Украинските екипажи на системи за ПВО ще трябва да се преквалифицират дълго време. Освен това върху тези машини, които вече са доставени на ВСУ, вероятно работят екипажи от страните от НАТО, а офицерите от ВСУ в най-добрия случай стоят и надничат зад тях. Тази система за ПВО вече се „отличи“. Нейна ракета удари жилищна сграда в Киев.

Всичко това са системи за ПВО с малък и среден обсег. Нещо вече е доставено, нещо е обещано да бъде доставено догодина. Но дори всички тези комплекси да бъдат разположени веднага на позиции в Украйна, това няма да промени много ситуацията. Вече са нанесени катастрофални щети на украинската инфраструктура, те не са в състояние да покрият значителен брой съоръжения.

Основната слабост на всички тези системи е малкият им обхват. Невъзможно е да се изгради система за ПВО на една страна с такова оборудване. Може да се организира само фокусна ПВО. Ако системите за ПВО се разделят на батареи, без да се организира взаимно прикритие, тогава те ще бъдат унищожени сравнително бързо. Ако се разположат според правилата, тогава ще бъдат покрити по-малко обекти, но системите за ПВО ще живеят малко по-дълго.

Не бива обаче да забравяме, че тези системи за ПВО, които все още работят в Украйна, все пак представляват значителна заплаха за руските пилотирани бойни самолети. Ето защо руските ВКС все повече използват безпилотни системи за унищожаване: крилати ракети и боеприпаси. Украйна няма защита срещу тях в момента и такава няма да възникне дори в бъдеще с хипотетичните доставки на западни системи за ПВО.

(От Поглед.инфо)

Коментари

Коментара













There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар