Пейо Яворов: “Аз не живея, аз горя!” 105 години от смъртта на поета

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Днес се навършват 105 годни от смъртта на големия български поет Пейо К. Яворов.

Пейо Яворов се нарежда сред най-големите български поети не само на XX век, но и в литературата ни изобщо. Той пише както силно драматични революционни стихове, така и чувствена любовна лирика. Вероятно най-известното му стихотворение е посветеното на Мина Тодорова „Две хубави очи“.
Нека си припомни някои негови вдъхновяващи цитата:

Аз не живея: аз горя!

Тя радваше очите ми и опияняваше душата ми…

Да бъдеш щастлив е един талант, който се развива чрез упражнение.

И ето аз ви думам: има ад и мъка – и в мъката любов!

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!  „Стон“

Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло… „Ще бъдеш в бяло“

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.  „Вълшебница“

И накрая, но не на последно място, прекрасното стихотворение “Две хубави очи”

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Днес, от 11 часа, Националният литературен музей организира поклонение пред гроба на поета.
Пейо К. Яворов е погребан в Централните софийски гробища, редом със съпругата си Лора Каравелова.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар