Плагиатската история на кандидат-министър Барбадос

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Адвокатът Петър Илиев, който беше номиниран за министър на правосъдието в първия проектокабинет на “Има такъв народ”, а впоследствие и спряган за кандидат премиер, е включен и във втория вариант на правителство, за който партията търси подкрепа. Покрай публичното му обсъждане преди седмица вече се разбра, че той се свързва със случай на неправомерно копиране от чужд научен труд без цитиране в негова юридическа монография, пише Дневник.

Това е публична тайна в поне две катедри на Юридическия факултет на Софийския университет, съобщи източник на “Дневник” и “Капитал” още след номинирането му за министър на правосъдието в първия кабинет на “Има такъв народ”. Става въпрос за книгата на Илиев на тема “Компетенцията на Народното събрание”, в която на различни места има дословно копирани пасажи от доктората на преподавателя в Софийския университет Наталия Киселова “Парламентарен контрол”.
Преглед от екип на “Дневник” и “Капитал” на двата научни труда показа, че наистина има копирани дословно параграфи от различни части, без да е цитирано, че са взети оттам. Има части, в които отделни думи са сменени, но структурно и смислово водещ е трудът на Киселова.

Ръководителят на катедрата по Конституционно право проф. Пламен Киров, в която са преподаватели и Киселова, и Илиев, беше цитиран от “Лекс.бг” с кратък коментар, че е работа на деканското ръководство да назначи независима комисия за тази “стара история”.

Преди няколко дни лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов и заместникът му Тошко Йорданов коментираха, че срещу техни хора излизат компромати, а те използвали само факти, например
срещу служебния финансов министър Асен Василев, обвинен от зам.председателя в кражба на интелектуален продукт. От парламентарната трибуна на 29 юли Тошко Йорданов заяви: “Според нас човек, откраднал интелектуална собственост, не трябва да бъде български министър”. В интервю по “Нова тв” през уикенда Йорданов обясни, че Илиев е от техните хора, защото е с тях още от референдума и те защитават хората си.

Дневник публикува фактите около този случай, които проверихме през последните дни, след като се разбра, че той отново е номиниран за официална длъжност. Освен това Илиев е и преподавател в Софийския университет, а информацията повдига въпроси и около академичната му дейност.

История на една дисертация

Историята е следната: През 2012 г. на Илиев е присъдена титлата доктор по право в СУ. Дисертацията му е на тема “Законодателният процес в Република България”. Дигитално копие от автореферата му се открива в библиотеката на Юридическия факултет.

След защитата на Илиев и издаването на монография със заглавие “Компетенцията на Народното събрание”, Наталия Киселова, която е защитила докторат в СУ преди него – през 2008 г., открива в книгата дословно копирани части от своя научен труд “Парламентарен контрол”, които не са цитирани. Въпросът е отнесен до ръководството на катедрата по конституционно право, според източници на “Дневник”, но скандалът е потушен, като от Киселова е поискано да не огласява случая.

Докторатът на Илиев е защитен със суперлативи от научните му ръководители и научното жури, с председател проф. Георги Близнашки, като му е признат научен принос. На страницата на Софийския университет са налични три становища – на професорите Евгени Танчев, Александър Воденичаров и доц. Бойка Чернева, както и рецензиите на проф. Георги Близнашки и проф. Веселин Цанков. Петимата са единодушни, че става дума за стойностен труд с принос. Доц. Чернева посочва важният извод на Илиев за необходимостта от цялостна стратегия за развитие на българския модел на законодателен процес.

По следите на един научен труд

“Дневник” извървя дълъг път в опита си да открие книгата на Петър Илиев. Тя липсва в иначе обстойните му биографични справки на страницата на кантората му и в Софийския университет. Оказа се, че “Компетенцията на Народното събрание”, издадена през 2015 г. от издателство “Нова звезда”, е неоткриваема. Изданието очевидно е било продавано в електронните книжарници. На страницата на “Озон.бг” книгата е отбелязана като изчерпана и информацията се вижда само като кеширана версия. На страницата на “Стор.бг” стои надпис “Продуктът е спрян от продажба и не се очакват нови наличности в бъдеще.”

“Дневник” потърси книгата директно от издателя “Нова звезда”. Оказа се, че и там липсва. От фирмата предложиха да попитат автора дали у него не е останала някоя бройка. По-късно съобщиха, че той е заявил, че няма нито една. От издателството казаха още, че авторът си е изкупил целия тираж.

Проверка на “Дневник” показа, че книгата не е депозирана в 13 екземпляра в Националната библиотека, както изисква законът за депозиране на печатните издания. На въпрос към издателството защо не са спазили това задължение, получихме отговор, че книгата нямала ISBN – уникален номер, който се издава на всяка книга от служба в Националната библиотека.

Книгата на Петър Илиев има ISBN и той е написан в страниците на електронните книжарници. Защо издателството пропуска този факт, не се разбра. “Дневник” провери и в службата за издаване на уникалния номер и оттам потвърдиха, че на книгата на Илиев е издаден ISBN и че издателството не е депозирало задължителните бройки. Дори препоръчаха да подадем сигнал в отдел “Депозит”, за да бъде санкционирано издателството.

Книгата не може да бъде намерена нито в антикварните книжарници, нито в юридическите, като тази в СУ, например. Въпреки това юристи я притежават и “Дневник” успя да получи копие от нея, за да направи сравнение.
Копираните текстове

Преглед на двата труда – доктората на Киселова и книгата на Илиев, показа, че наистина има дословно копирани части. На места има сменени по няколко думи, но те не променят смисъла и структурата на абзаците. Няколко части от въведението на Наталия Киселова са копирани дословно в труда на Илиев. Например пасаж от осма страница от въведението на дисертацията на Киселова, съвпада едно към едно с пасаж от 31 и 32 страница на книгата на Илиев.
Последните две страници от въведението в дисертацията на Киселова, са същите в труда на Илиев (на скрийншотовете се виждат пасажи от копираната част, като може да се види, че дори и бележките под линия са еднакви)
Според Фейсбук-групата “Правна лудост”, която е направила видео обяснение и е разгледала труда на Илиев и дисертацията на Киселова, публикувана в преработен вариант в книгата “Парламентарен контрол” (там трудът й, защитен през 2007-година, е със съкращения) става въпрос за копирани над 40 страници.

Според източник на “Дневник” копираните страници от оригиналната дисертация на Киселова не са 40, а над 80.
Параграф 2 от книгата на Петър Илиев: “Ранен дуалистичен парламентаризъм” е почти идентичен с параграф 2 от глава първа на труда на Киселова: “Контролът на парламента в контекста на ранния парламентаризъм”. На места думи и изрази са сменени, разместени са части, липсват абзаци, но смислово частите се повтарят. Има и дословно копирани части.
Началото на статия в списание “Съвременно право” със заглавие “Конституционни апекти на парламентарния контро (България, Гърция, Португалия и Испания)”
Трудът на Киселова дори не е в библиографията на изданието на Петър Илиев, а бележките под линия почти напълно съвпадат с тези в дисертацията на Киселова.
Копирани едно към едно са и части от статия в списание “Съвременно право” – “Втора вълна на рационализация на парламентаризма” от 2006 г. също на Наталия Киселова. Тази статия също не е била посочена сред източниците на труда на Петър Илиев.
Опитите да се свържем с Петър Илиев от петък (30 юли) до редакционното приключване на текста се оказаха неуспешни.

Плагиатство или…

Според адвокат Емил Георгиев, подобни действия се наказват от наказателноправна гледна точка – с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Това следва от член 173 от Наказателния кодекс, който гласи:
Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

“От гледна точка на Закона за висшето образование – доказаното по установения ред плагиатство в научен труд е основание за освобождаване от длъжност на член на академичния състав във висше учебно заведение”, коментира още юриста.

Според него могат да се сочат новини, факти, сведения и данни, които се съдържат в нечие произведение, тъй като те сами по себе си не са предмет на авторскоправна закрила. “Но не може да се преписва написания от друг автор текст, независимо дали той се отнася до новини, факти, сведения и данни, без посочване на източника”, коментира още Георгиев.

Той цитира член 24, ал. 1, т. 2 от Закона за авторското право и сродните му права, според който е свободно използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно, както и че цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта. “Да докаже невъзможността за посочване на източника или името на автора е в тежест на цитиращия”, казва още адвокатът.
Може ли да бъде сезирана Етичната комисия на Софийския университет

Три дни след първите публикации за съмненията за плагиатство в Софийския университет “Климент Охридски” няма реакция. “Дневник” изпрати на пресцентъра му въпроси:

1. Предприема ли нещо СУ във връзка с информацията?
2. Как би протекла проверката на казуса?
3. Какъв е протоколът за действие в такива случаи? Имало ли е подобни случаи досега и как се е процедирало?
4. Ще остане ли преподавателят на поста си, докато трае проверката, или ще бъде отстранен?
5. Какви действия ще бъдат предприети спрямо ръководството на катедрата по Конституционно право – бившето и сегашното, ако то години наред е знаело за неправомерното копиране на информация, но е попречило да бъде огласено?
6. Какъв сигнал ще излъчи СУ към обществото, за да не останат съмнения в толерирането на незаконни и неморални практики?

Първоначалният отговор гласеше: “Няма постъпил сигнал по този въпрос до ректора или други органи на
университета. Това не е и необходимо.” По-нататък в писмото от Боряна Коларова, директор на пресцентъра на СУ, се уточняваше, че сигнал за плагиатство не трябва да бъде пращан до университета, а до Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката.

Дневник направи справка сред юристи и във вътрешните правила на Етичната комисия на СУ по въпроси, свързани с плагиатство и недостоверност на научни данни. Установихме, че комисията в Министерството на образованието и науката може да вземе отношение само когато става дума за висяща процедура по хабилитация, а случаят с Петър Илиев не е такъв. В казуси като неговия СУ си има собствени правила – трябва да бъде сезиран ректорът на университета, който го препраща на заместника си по научната дейност. Той заедно с юрист от правния отдел и специалист “Човешки ресурси” трябва в 7-дневен срок да провери дали сигналът е допустим и да го изпрати на Етичната комисия.

След като обърнахме внимание на пресцентъра на СУ за това, получихме нов отговор. Той гласи: “До момента сигнал относно трудове на Петър Илиев в деловодството на Софийския университет не е получаван. В случай че такъв сигнал бъде получен, проверката по него ще бъде извършена по реда и в сроковете на раздел II от Вътрешните правила за извършване на проверка за плагиатство и недостоверност на научни данни в научни трудове на членовете на академичния състав на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.” В писмото се посочва и кръга от възможни податели на такъв сигнал.

Дневник се опита да се свърже и с колегите на Петър Илиев в Юридическия факултет.

Деканът проф. Даниел Вълчев каза за “Дневник”, че ще се запознае с казуса, защото плагиатството е сериозно обвинение и към него следва да се подходи отговорно. Той е помолил да му намерят книгата на Илиев и смята да говори с ръководството на катедрата по Конституционно право, за да разбере дали там имат някаква информация.

Ръководителят й проф. Пламен Киров в петък заяви за “Дневник”, че не желае да коментира слухове и препрати към бившето ръководство на катедрата, начело с Мариана Карагьозова. В момента тя е конституционен съдия, не успяхме да се свържем с нея. Не отговори на обажданията ни и проф. Георги Близнашки.

Доц. Наталия Киселова отказа да коментира случая пред “Дневник”.

Фейсбук общността от юристи “Правна лудост”, която излъчи клип, посветен на казуса, като сравни страници от трудовете на Киселова и Илиев, отговори, че не са взели решение дали да изпратят официален сигнал до ректора на университета, защото държат на анонимността си.

Ако този въпрос трябва да се поставя на някой институционално, той би следвало да се постави от ръководителя на катедрата по Конституционно право или от декана, казаха за “Дневник” преподаватели от юридическия факултет.

Етичната комисия на СУ е с ръководител доц. Валентина Кънева. “Дневник” се свърза с нея и със заместника й доц. Боряна Мусева. Те потвърдиха, че сигнал до комисията няма, както и че тя не може да се самосезира от медийни публикации. Насочиха ни към вътрешните правила на комисията, приети съвсем наскоро и посветени на откриването на плагиатство. Правилата съдържат строги ограничения кой може да изпрати сигнала: това трябва да е “заинтересовано лице”. За такова се признава всеки, придобил научна степен в съответното професионално направление, както и лица, заемащи други академични длъжности, обучаващи се в СУ, или членове на редакционни колегии на учебни и/или научни издания. Това стеснява кръга на подателите на сигнали до университета и създава пречки за проверки по медийни публикации или от средите на правосъдието.

Вътрешните правила на Етичната комисия съдържат още редица императивни изисквания: подателят на сигнала е задължен да посочи трите си имена и да се подпише, трябва да приложи доказателства, че е от кръга, който има право да сезира комисията, както и доказателства за плагиатство, Необходимо е точно да се посочат нарушенията на авторското право, да се предадат копия на двата труда и те да се опишат библиографски. Необходимо е и да се посочи кога и как е открито предполагаемото плагиатство.

Комисията заседава напълно конфиденциално, а решението за санкция или не се взема от ректора на университета. Според Закона за развитието на академичния състав може да се стигне до уволнение от заеманата академична длъжност.

Отново номиниран – този път за вътрешен министър

Въпреки медийни публикации през последните 4 дни, “Има такъв народ” номинира Петър Илиев – този път за министър на вътрешните работи.

“Искам някой с лицето си да застане и да каже, че господин Петър Илиев е изплагиатствал част от книгата си, за да може да бъде осъден. Спряга се името на госпожа Киселова, която не е отговаряла пряко. Моля този, който твърди, че е изплагиатствана от него, да излезе и да каже, за да отиде г-н Илиев със съответния човек в съдебна зала. Г-н Илиев е готов да осъди всеки, който заяви това нещо” – така отговори председателят на парламентарната група на “Има такъв народ” Тошко Йорданов пред медии във вторник.

“Когато се издаде книга, за която има съмнения, че в нея има изплагиатствани пасажи, човекът, който се чувства ощетен, може да заведе иск в рамките на шест месеца, защото това е престъпление. Да не говорим, че в случая става дума за колеги, които са в един и същ Юридически факултет. Книгата, за която намекват някои хора, е излязла преди повече от 5 г., така че този, който се е чувствал засегнат, е можел да го направи”, посочи Йорданов.

“Той е страхотен специалист, конституционалист и мисля, че има заслужено място”, каза Пламен Николов за важността на фигурата на Петър Илиев, който по неофициална информация от партии в парламента трябваше да бъде номинацията на “Има такъв народ” за министър-председател, но по-късно партията на Слави Трифонов представи Пламен Николов, твърдейки, че не е имало промяна в последния момент и че кандидатурата на Николов е била решена около две седмици преди да бъде обявена.

Юристи, които “Дневник” помоли за коментар, посочиха, че са впечатлени от позоваването на изтекла давност, тъй като прибягването до нея, фактически означава признаване на деянието. Те посочиха, че трябва да се разграничи плагиатството като престъпление и правонарушение.

Давностен срок има само за дела за плагиатство по Наказателния кодекс. Тези дела са от частен характер и могат да се водят само от пострадалите от плагиатството, без участието на прокурор. Тук съществува кратък срок за завеждане на дело – 6 месеца, след като потърпевшият е узнал за плагиатството. Очевидно тази хипотеза има предвид Йорданов.

По Закона за развитието на академичния състав обаче, който санкционира плагиатството като правонарушение, давност няма. Защо – това обяснява през 2017 г. тогавашният министър на образованието Николай Денков в интервю за “Фокус”, публикувано на страницата на Министерския съвет:

“Ако бъде установено плагиатство, няма срок на давност. Тоест вие може да сте го направили преди 20 години, ако сега се прави проверка и установи, че преди 20 години вие сте си преписали труд на някой друг учен – български или чуждестранен, това е плагиатство. И оттам вие трябва да си понесете последствията. Съответно, ако сте станали професор с тези трудове, вие трябва да бъдете освободен от тази академична длъжност.

От друга страна, международната практика твърди, че особено за млади хора, да правят грешки е възможно, и това не е нещо, което трябва да ги извади от научния свят завинаги. Затова е предвидена една санкция, при която ако вие примерно сте направили грешка при подготовката на дисертацията си – за 5 години вие не можете да се явите на защита на дисертация, но през тези 5 години вие може да направите други трудове, може да публикувате статии, или пък съответно студия в някое от другите професионални направления, и тогава да защитите дисертация с другите трудове, в които вие имате този принос, който се очаква за доктор.

Ако плагиатстването не е съществено, това означава, че нещо като текст вие сте прехвърлили, но никога не сте имали претенцията той да бъде важен научен резултат – това е несъществено плагиатство. С други думи, вие сте плагиат, но вие не сте получили вашата академична длъжност или степен заради пренасянето на този текст.”

Давност за академична проверка не тече и според вътрешните правила на Етичната комисия на Софийския университет за извършване на проверка при плагиатство и недостоверност. В чл. 2 ал. 4 се казва, че “установяването на плагиатство не е обвързано със срок”.

Плагиатство може да се установи и без сигнал – при кандидатиране на лицето за следваща академична длъжност. Тогава по закон се оценява всичко написано от кандидата. Тоест Илиев би бил оценен по този ред, ако реши да става доцент – нещо, което той според негови колеги отлага от години.

Петър Илиев се смял на тезата, че е копирал неправомерно

Малко след публикуването на текста на “Дневник” днес, председателят на парламентарната група на “Има такъв народ” Тошко Йорданов говори по темата по Би Ти Ви.

“Петър Илиев се е смя искрено като чу тази теза (бел. ред. че неправомерно е копирал от чужд научен труд без цитиране в негова юридическа монография.). Той знае откъде идва тази теза. Те са пет- шест човека на това ниво, юристи. Киселова (бел. ред. – доц. Наталия Киселова) мълчи, отговаря като индийски мъдрец”, каза Йорданов. Той повтори заявеното във вторник при представянето на кабинета, че е пропусната възможността този, който твърди, че е ощетен, да си потърси правата.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар