Планът „Дончев”: Къде потъват 12 милиарда от ЕС? (ще остане ли нещо и за народа?)

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ключът към възстановяването на българската икономика и превръщането ѝ в конкурентна е закопан някъде между „Арена Армеец“ и „Слатина“.

Това е единственото обяснение защо метролиния между два далеч не най-населени софийски квартала е най-големият нов единичен проект, попаднал в Плана за възстановяване и устойчивост, по който България ще получи 12 млрд. лв. от ЕС, пише „Капитал”.

Шегата настрана, новият вариант на въпросния план, изработен под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев и качен на сайта nextgeneration.bg, има съществени различия с предшественика си. Някои от тези промени ще имат сериозен ефект върху икономиката, други ще подкрепят отделен сектор (или дори отделни бизнеси), а трети най-вероятно ще потънат в море от бюрокрация и корупция, каквито са неизбежни, когато става дума за толкова пари в България.

Накратко, новият план изглежда така: парите за почти всичко се съкращават, за да се вкарат няколко нови области. Най-много пари се взимат от санирането на жилищни сгради, хората в неравностойно положение, жп гарите и влаковете, както и от телекомуникационната мрежа. А най-големите нововъведения са три големи фонда за директна помощ на бизнеса, силна подкрепа за развитието на водородна и газова инфраструктура, ваучерна схема за обучения на хора и вече споменатото метро (виж таблиците).

Преработеният план се появи на сайта без представяне и визуализации, каквито имаше при премиерата му. Той е толкова очевидно в работен вариант, че някои числа в него липсват и са оцветени в жълто.

Но основните неща стават ясни бързо. Санирането – най-голямата програма в предишния вариант на документа, отново е там, но е намалена с 300 милиона лева откъм частта за жилищни блокове. Макар да не се посочва директно, е много вероятно тук да бъде въведен механизъм за съфинансиране на разходите от собствениците на жилища. Възможно е то да се случи през бъдещия Фонд за декарбонизацията. Намалени със 100 млн. лв. са и парите за ново улично осветление, които вече ще са 350 млн. лв.

Свити са и парите за новите влакове на БДЖ, както и гарата в Горна Оряховица, но вероятно поне едно от двете ще се появи с пълна сила в новата европрограма „Транспорт“. В плана обаче на тяхно място триумфално се е появило метрото и вероятно нови мотриси за него.

Огромното нововъведение са директните пари за бизнеса (виж текста на стр. 26) и внезапното желание да се финансира водородна инфраструктура, както и газопроводи (виж стр. 24) – двете заедно са над 1.2 млрд. лева.

Другото сериозно нововъведение е мащабна ваучерна програма за обучения за базови цифрови умения и компетенции. Заедно с нова онлайн платформа, която ще се гради, тази програма ще струва почти 280 млн. лв.

Няколко малки добри идеи също са намерили място в новия план. Първата е подкрепата за домакинства, които искат да си сложат соларни панели на покрива за ток или вода, както и да си сложат нов климатик. Хората ще могат да получат до 50% от стойността на инсталацията, но не повече от 8000 лв. (виж карето). Друга такава идея е създаването на национален онкорегистър, за да се проследяват случаите и да се работи за превенция, както и да се включи страната към общоевропейски център за борба с рака.

Реклама

Добра теория, лоша практика

Основният проблем с плана остава, както и преди, не толкова идеите, колкото начинът, по който ще се превърнат в реалност. Парите за бизнеса трябва да минат през Министерството на икономиката, което вече се провали драматично с бързото разпределяне на средства за всички видове предприятия покрай мерките за коронавируса.

Няма изгледи капацитетът му драматично да се промени в следващите няколко години, за да може да раздаде почти милиард лева на всякакви бизнеси през три различни фонда.

Ваучерната схема на хартия е добра идея, ако не се вземе предвид вече съществуващият опит с ваучерните схеми от предишния програмен период. Разследване на „Капитал“ преди няколко години показа, че тези схеми са пълни с компании фантоми и обучени само по документи с цел източване на пари.

Водородът пък е една от идеите на Европа за справяне с вредните емисии и на него се залагат много големи надежди за справяне с вредни емисии в енергетиката, транспорта и индустрията. Но в България с нея са свързани имена като Ахмед Доган и Христо Ковачки.

Какво следва

От кабинета на вицепремиера Томислав Дончев, под чийто надзор се съставя планът, обясниха, че това все още е работен вариант. „Предстоят разговори с ЕК, както и с ключовите социално-икономически партньори“, казаха оттам и посочиха края на февруари като дата за окончателната версия. От отговорите им обаче излиза, че надали ще настъпи сериозно разместване. „На този етап обхватът му (на плана – бел. ред.) е вече до голяма степен фиксиран“, уточниха от кабинета.

Крайният срок, поставен от комисията за предаване на окончателни планове, е 30 април 2021 г. Това технически значи, че може да има ново правителство, което ще защитава плана в Брюксел.

Според официалната информация досега самата комисия не е давала обвързваща оценка на българския план, но са проведени 9 технически срещи.

През януари Reuters цитира анонимни източници от комисията, които заявиха, че досега предложените планове от страните членки страдат от липса на визия, структурни реформи и конкретни измерители. Имена на държави не бяха споменати, но беше загатнато, че ако ЕК приеме недостатъчно амбициозни планове, нетните платци в блока ще се възпротивят.

Текст и графики: „Капитал”

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар