Планът на Томислав Дончев: Крадем до последно

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Експертите от „Републиканци за България“ излязоха с размазваща критика на Плана за харчене на 12 млрд. лева, представен от Томислав Дончев.

Ето какво пишат „Републиканците“ в своя обширен анализ:

Представеният от правителството План за възстановяване и устойчивост, който страната разработва в рамките на новия Инструмент за възстановяване и устойчивост на ЕС,  представлява един доста дълъг, но твърде общ списък с пожелания. В него са изброени твърде много общи категории, озаглавени „Свързана България“, „Зелена България“, „Иновативна България“ и т.н., които звучат по-скоро като част от рекламна кампания на голяма корпорация, а не като основополагащ стратегически документ, на който се разчита да обезпечи развитието на страната с инвестиции в критични области, имащи ограничаващ характер за бъдещото развитие на страната.

Екипът на „Републиканци за България“ счита, че за да е успешен един такъв стратегически планов или програмен документ, той трябва:

  • Да адресира конкретни идентифицирани проблеми в рамките на пространството на страната, които имат ограничаващ за развитието ѝ характер;
  • Да подпомага усвояването на конкретни сравнителни предимства, потенциали и ресурси, които са в състояние да генерират растеж и да дадат възможност страната и регионите да се развиват балансирано и устойчиво;
  • Да има ясен фокус и конкретни териториални измерения! Твърде дълго се работеше за достигането на днешното дисбаланасирано развитие на регионите на страната!;
  • Да поставя в центъра на този фокус човека, неговите желания и потребности, защото План за възстановяване и устойчивост се прави за хората, а не за териториите, магистралите, санираните сгради и т.н.!;
  • Да бъде приет чрез консенсус от всички заинтересовани страни, защото те ще го изпълняват!;
  • Да няма в него общи твърдения, мерки с краткотраен или кампаниен характер или такива, които обслужват интересите на малки групи и общности!;
  • Да бъде обвързан с конкретни ангажименти за реформи в секторите, които същият ще засегне, за да може да се постигне необходимият позитивен кумулативен и синергичен ефект в общото развитие на страната и в балансираното развитие на нейните региони!

Реклама

Почти нищо от това не може да бъде видяно в представения проект на стратегически документ, като няма как да не прави впечатление, че отново се залага на намерения за инвестиции във физическа инфраструктура, а не в основния двигател на развитието – ХОРАТА!

  • От така представения план, става ясно че ще се стремим към „различни  Българии“- свързани, зелени, иновативни, но няма ясна визия каква ще бъде реалната България! Няма също и елементарен анализ, който да казва защо точно в „тези Българии“ ще се инвестира, в какво ще се инвестира, къде ще се инвестира и какво ще се постигне с това! Липсва обоснована приоритизация, която да убеди нас, гражданите на тази страна, че точно тези „Българии“ са най-важните и те ще ни осигурят необходимата основа за по-добър живот и бизнес. Няма също така оценка дали имаме потенциал да развиваме точно „тези Българии“ и как ако го направим, това ще допринесе за развитието на тази, единствена и реална България, в която живеем! Безспорно всички изброени в плана определения пред България са важни, но дали това, което Правителството предвижда като съдържание зад тези определения е най-важното и най-доброто възможно? Няма как да знаем, защото планът за възстановяване и развитие е просто един общ списък с пожелания и рекламни послания.
  • Похвално е, че приоритет ще бъде образованието, науката и иновациите, но от плана става ясно, че ще се инвестира основно в материална база и инфраструктура.Това няма как да бъде продуктивен подход, защото образованието, науката и иновациите се правят преди всичко от хора и за хора, в които трябва да се инвестира. Не е възможно да се правят ефективни инвестиции в силно нереформирани системи, които доставят критични услуги в рамките на цялата територия на страната, каквато услуга е образованието. Същата в момента доставя различно качество на образование в различните части на страната, което създава сериозен дисбаланс в развитието и ще допринесе за още по-големи диспаритети в развитието на отделните региони в бъдеще! С инвестиции единствено в модернизацията на кабинети няма да се постигне нещо повече от „по-приятни условия“ за пребиваване в тях… А дали това ще бъде ефективно, като самите учители и ученици липсват в плана?
  • Науката е дългогодишно усилие, което се основава на традиции и  човешки потенциал. Каквато и инфраструктура да се създава, същата едва ли ще бъде ефективна, ако ги няма хората, които могат да я използват. Разбрахме, че ще има заделен огромен ресурс, с който ще оперира Държаваната агенция „Наука и иновации“ – над 410 млн. Защо точно толкова пари, къде ще се инвестират, в какво? Няма ясен отговор… Ако отново ще се инвестира в инфраструктура и техника, а не в съществуващия и все по-ограничен и свиващ се академичен човешки потенциал, тези средства ще бъдат просто поредните „обществени поръчки“ към които интерес имат определени кръгове, нямащи нищо общо с академичната общност в страната… От представеното, а и от действията на Правителството в последните години, става повече от ясно, че те нямат никаква представа от това какъв е пътят, по който трябва да се развива сектор „Наука и иновации“! Правителството обещава реформи в науката и иновациите и твърди, че само така ще се усвояват предвидените средства. Това не е обикновен сектор, той се отличава с голяма инерционност във времето. Инвестицията днес, ще се възвърне с хоризонт 15-20 и повече години.
  • Предвиждат се над 1 млрд. лв. инвестиции в Държавните железници. От представеното в Плана става ясно, че правителство не разбира, че големият проблем в използването на железниците в страната не е само бавната скорост и остарелият и амортизиран подвижен състав. Големият проблем е, че вече 30 години, ние се опитваме да използваме ЖП мрежа, създадена да обслужва не хората, а една отдавна несъществуваща социалистическа икономика! Необходими са инвестиции в крайградските и регионални ЖП връзки, тези които качествено ще обслужват градските агломерации и регионите около тях и ще накарат хората, които пътуват за работа да ползват не личните си автомобили, а жп транспорта.
  • Отново се заделят огромни средства за дигитализация, електронно правосъдие, електронно правителство и др. Опитът ни с инициативите в това направление с това правителство (а и не само с него), показва, че едва ли ще има някакъв напредък в това направление. Просто отново ще има много обществени поръчки…
  • „Зелената България“ се разбира от Правителството като „саниране на сгради“, а не като устойчиво развиваща се страна, в която опазването на природната среда и по-добрите условия за живот на хората са в хармоничен баланс. Да, санирането на сгради е икономически оправдана мярка (за някои), която лесно ще се реализира с огромния заделен публичен ресурс (3 млрд. лв.), но това не е „Зелена България“! Зелена България е тази, която опазва своята природа, тази която ефективно и устойчиво използва природните си ресурси и която адаптира градовете и селата си към изменението на климата и променящите се природни условия. Зелена България е тази, която трансформира своята икономика и региони към по-нисковъглеродни и ресурсно-ефективни дейности, бизнеси и начин на живот! Но очевидно „санирането на сгради“ е най-лесно (и изгодно) да се приложи, но това не е „Зелена България“, това е „Санираща се България“!
  • Ще се отделят 750 млн. лв. за здравеопазване, отново без ясен фокус и без реформи. За сметка на това очевидно е много важно да се модернизира „Медицинският институт на МВР“. Териториалната система на здравеопазването в страната е изключително неефективна, осигурява дисбаланс в количеството и качеството на предлаганите здравни услуги, а населението има крайно несправедлив достъп до тях. И няма нито един предвиден лев за реформирането и оптимизацията на тази система…
  • В плана за възстановяване и устойчивост на Република България са предвидени средства за Дигитално земеделие в размер на 102 млн. лв. В проекта се има предвид разработване на цялостна електронна информационна система в земеделието. Споменава се за цифровизация на земеделските стопанства, чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните. Големият проблем тук е, че не е ясно определено, каква част от бюджета е предвидена само за електронната информационна система и каква е стойността само за цифровизацията на стопанствата. Собствеността на системата е също фундаментален въпрос, който не е засегнат. Не е ясно дефинирана идеята за цифровизацията на стопанствата чрез ваучери. Предвижда се създаването на мрежа от сензори и модул за управление на данните, като отново не е ясно определена собствеността на тези сензори. Териториалният обхват на мрежата не е упоменат. Няма яснота за цената на ползването на данните от страна на земеделските производители.
  • Подпомагането в земеделието следва да е пречупено през призмата на количествено измерими индикатори и конкретни резултати на производство. За всички трябва да е ясно, че основният принцип на Общата селскостопанска политика (ОСП) е за подкрепа на дохода на фермера и че не следва получаването на субсидия без производство да се превръща в доход, най-малкото в професия. Резултатът от тази политика е видим и се изразява в липсата на българска продукция в търговската мрежа. В плана липсват основни елементи за развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, който да гарантира продоволствената сигурност на населението. Задължителна е реформа и анализ на резултатите, включително и анализ по отношение на ниския процент на усвояване на средствата чрез финансовите инструменти на ОСП. Предвидените инвестиции от 848 млн. лв. в хидромелиоративната инфраструктура на страната са изключително важна стъпка, но отново без анализ по отношение на производствени площи, видове производства и брой на земеделските производители, които ще бъдат обхванати. Отново отсъства политиката в планинските райони на България. Те представляват значителна част от територията на България, като площта им е 52 422 km2 (47,2% от територията на страната). Това означава, че заемат приблизително половината от територията ѝ. Общините, в които присъстват землища, които се дефинират като необлагодетелствани са 144 и включват 1 697 населени места, в които е съсредоточено 33,4% от населението или 2 338 615 души.

В така наречения „План“ има още много недоразумения и противоречия, плахо се намеква за реформи, но без същите да са определени. Документът е по-скоро илюстрация на липсата на цялостна концепция и дългосрочна визия на правителството за развитието на страната през следващите години. Той ни показва, че ще се работи фрагментирано, „на парче“, без конкретика във важните сектори, но с ясна идея при разходването на средства за саниране, пътища и инфраструктура. Фокусът не е поставен върху стратегическите проблеми, върху проблемите на хората, върху усвояването на потенциалите и сравнителните предимства на страната и регионите, които я формират. Гледа се твърде ограничено, без нужната интеграция и конкретика на мерките, без ясна визия за модернизация на страната. Особено показателен е „стълб Зелена България“, който има най-голяма финансова тежест в представения документ. По-внимателното вглеждане в съдържанието му показва, че той е ориентиран към енергийна ефективност на сгради, а не към активни мерки за трансформация на икономиката в посока устойчивост, ефективно използване на ресурсите и декарбонизация! Липсва сериозен фокус по отношение на адаптацията ни към климатичните промени, няма дефинирани мерки за ресурсна ефективност и опазване на околната среда, няма разбиране за правилно прилагане на екосистемния подход!

За правителството „Зелената България“ е преди всичко саниране на сгради и съмнителна енергийна ефективност!

Трябва наистина широка обществена дискусия, която да даде цялостна и реалистична Визия за бъдещето на страната (и нейните региони), визия която да се реализира чрез интегрирана система от цели мерки и проекти, осигуряващи едно ново начало в нейното развитие. Начало, което не е „затворено“ в частни интереси, а работи за цялото общество, базира се наличният човешки капитал, който целенасочено да се развива и съхранява! Начало което ще постави основите на една устойчиво развиваща се и модерна България, с икономика, базирана на знанието, с балансирано териториално развитие и с човешки потенциал, който е в състояние да гарантира нейния просперитет в следващите години!

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар