Демократична българия

Покрай кризата с Украйна лъсна една много неприятна истина – освен малограмотни, в България е израсло и едно поколение млади хора, за които всичко българско и родно е или чуждо или овехтяло и ненужно

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Покрай кризата с Украйна лъсна една много неприятна истина – освен малограмотни, в България е израсло и едно поколение млади хора, за които всичко българско и родно е или чуждо или овехтяло и ненужно.

България за тях не означава нищо. Те са се родили тук, но те не са българи. Да тук живеят родителите им, но какво от това. Ще им пращаме някой долар или евро.

Те се считат за „граждани на света“. За тях са важни интересите на страната или корпорацията, която им плаща, дори и това да противоречи на интересите на България и останалите българи.

Тези млади хора не познават българската история и често се срамуват, че са българи. Дори имената си сменят, за да звучат по англосаксонски. Мнозина от тях са с чужди паспорти, в което няма нищо лошо. Лошото е, когато чуждият паспорт е не само инструмент за по-лесно пътуване и работа, а се превърне в начин на мислене и лоялност към чужди интереси.
Тези хора израстнаха с филмите на Холивуд, където добрите винаги побеждават и това, разбира се, са американските войници.
Те не са гледали филмите за войната, с които ние отраснахме. Те не знаят какво е фашизъм и затова смятат, че е много шик да оскверниш паметника на армията, която с реки от кръв спаси Европа от фашизма. От дистанцията на времето, а и заради пропагандата, нацизмът някак си стана почти симпатичен. Европейския парламент дори преди година май, отъждестви жертви и палачи, защото така е политически правилно днес.
Техните родители не са лежали по фашистки концлагери, нито имат убити от фашистите роднини. Това поколение, което помни и знае, вече си отива.
Дойде ново поколение. То не помни, то не чете, то не мисли. То пита гугъл.
Тези млади хора, не са служили в армията, не са се клели във вярност към Родината, но дораснаха да са във властта и да взимат съдбоносни решения без да могат да осъзнаят последствията от тези решения, защото никога не са държали истинско оръжие в ръце. За тях войната е компютърна игра.
На тях всъщност не им пука дали ще се провалят. За тях е важно да напишат в СиВи-то си, я министър, я министър-председател, защото там някъде ги чака тлъста заплата и добра кариера… Или поне така беше до вчера.
За всички тези, които волно или неволно са се превърнали в еничари, бих искал да им припомня една мисъл на Джордж Сантаяна – „Който не помни историята е обречен да я преживее отново“.
Кой разбрал, разбрал.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара






loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар