“Политико”: Тайните, неписани правила на разпределението на висшите длъжности в ЕС

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Когато кардиналите избират нов папа след задкулисни преговори във Ватикана, те пускат облак бял дим. Когато лидерите на ЕС се срещат в Брюксел, за да разпределят висшите постове в блока, те пускат съобщение за пресата.

Освен това двата процеса са изключително сходни.

В четвъртък 27-те лидери на ЕС ще се срещнат в Брюксел и ще подпишат трите висши длъжности. От вторник германката Урсула фон дер Лайен, португалецът Антониу Коща и естонката Кая Калас са определени от преговарящите за най-висшите постове в Европейската комисия, Европейския съвет и външнополитическата служба.

Това е “недемократично на много нива”, каза Алберто Алемано, професор по право на ЕС в HEC Paris.

Правилата за избор на новото ръководство на ЕС са до голяма степен неписани. Подобно на папския конклав, те се основават на дългогодишни традиции и джентълменски (и поне в ЕС – дамски) споразумения. В Рим някои влизат като кардинали и излизат като епископи. В Брюксел някои влизат като бивши национални лидери и излизат като висши служители на ЕС.

Когато лидерите на ЕС подреждат пъзела с най-добрите работни места, те трябва само да “вземат предвид” резултатите от европейските избори, въпреки че 373 милиона граждани имаха право да гласуват в едно от най-големите демократични събития в света – и избирателите във Франция, Германия и други страни избраха листа от евродепутати, която е значително по-консервативна и евроскептична от предишната.

Въпреки че в четвъртък в залата ще присъстват всички 27 национални лидери, групата, която ще взема решенията, е далеч по-малка и представителна за предизборното съотношение на силите. Шестима преговарящи от три политически групи – дясноцентристи, социалисти и либерали – вече са се споразумели за триото лидери, като очакват останалите да подпишат споразумението по-късно тази седмица.

За да се усложни проблемът, има много неписани правила, казва Стивен ван Хеке, професор по европейска политика в Католическия университет в Льовен. Лидерите разглеждат политическото, географското и половото разнообразие на кандидатите. Правилата “не са записани в нито един от договорите, но те правят пъзела много по-труден”, добави Ван Хеке.

Унгарският популистки министър-председател Виктор Орбан се нахвърли върху новината, че шестимата преговарящи вече са постигнали споразумение, като заяви: “Висшите служители на ЕС трябва да представляват всяка държава членка, а не само левите и либералите!”

Отнемането на местата на Орбан и други критици на властта в Брюксел от масата за преговори – въпреки победата на изборите през юни – се основава на “предположението на проевропейските фракции, че проектът си е само техен”, казва Алемано. “Този недемократичен начин на действие може да се обърне с гръм и трясък, защото може да отчужди “крайно десните” партии и дори да ги обедини”, допълва той,

Задкулисни сделки

За 27-те лидери първата неофициална цел, към която се стремят, е политическият баланс – и това е единственото място, където резултатите от изборите в ЕС действително играят роля, макар и неофициално.

Най-голямата политическа група след изборите в ЕС – понастоящем Европейската народна партия, партията на фон дер Лайен – получава правото да предложи кандидат за председател на Европейската комисия. Идеята за водещ кандидат (Spitzenkandidat) има за цел да помогне на европейските избиратели да имат по-пряко влияние върху това кой ще ръководи Комисията. След това социалистите, втората по големина група, предложиха Коща за председател на Европейския съвет, а либералите претендираха за външнополитическия пост на Калас.

Не винаги се получава така. През 2019 г. водещият кандидат на ЕНП, Манфред Вебер, беше категорично отхвърлен от лидерите на ЕС, въпреки че беше от най-голямата група след изборите. Този път фон дер Лайен не се кандидатира за място в Европейския парламент, така че дори германците не можеха да гласуват пряко за водещия кандидат на ЕНП.

Председателят на Европейския парламент се избира от 720 европейски депутати. Но на практика тази длъжност също се взема предвид от лидерите при разпределянето на висшите длъжности. Целта е петгодишният мандат да бъде разделен наполовина, като настоящият председател Роберта Мецола (ЕНП) продължи да работи още 2,5 години, а след това постът да бъде предаден на социалист.

Подобно “предварително подготвено” предаване на властта в средата на мандата е проблематично, заяви Кен Годфри, изпълнителен директор на Европейското партньорство за демокрация, мрежа на гражданското общество, която се застъпва за демократичните ценности. Това е особено вярно, ако социалистите се представят зле на предстоящите национални избори. “Той ще изглежда откъснат от демократичната реалност. Според мен те трябва да променят това”, каза Годфри.

Вторият неформален фактор, който трябва да се вземе предвид, е географският.

Предполага се, че четирите висши длъжности в ЕС ще бъдат равномерно разпределени между различните региони на блока. В настоящия план Коща (от Португалия) и Мецола (която е родом от Малта) представляват южната част на ЕС. Фон дер Лайен е от Германия, а естонката Калас получава място за Изтока. Този пакет също така осигурява баланс между по-малките и по-големите страни членки на ЕС, както и между по-старите и по-новите страни членки – критерии, които са по-малко важни от общия географски баланс, но все пак се вземат предвид.

Теоретично всеки пъзел за топ постовете започва от нулата. Но лидерите познават историята си. Например този път щеше да е трудно да се претендира за още една висша длъжност за белгийски или люксембургски политик, като се има предвид колко висши длъжности е имал Бенелюкс (Белгия е имала двама председатели на Европейския съвет – Херман ван Ромпой и Шарл Мишел, люксембургецът Жан-Клод Юнкер беше шеф на ЕК, а напускащият нидерландски премиер Марк Рюте току-що получи висшата длъжност в НАТО).

Третото неписано правило е балансът между половете. В миналото той често се свеждаше до това да се гарантира, че поне една жена ще бъде включена в пакета от висши длъжности. В настоящия план ще има три жени и един мъж.

Известните лоши отношения между фон дер Лайен и Мишел не са нещо, което лидерите искат да се повтори. Напрежението между фон дер Лайен и ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел не е толкова ярко – но то стана видимо, когато двамата не бяха съгласни как да се подходи към войната в Близкия изток.

Коща поддържа добри работни отношения с почти всички лидери на ЕС, включително и с фон дер Лайен. При все това ЕНП и социалистите не бяха съгласни с продължителността на мандата на Коща. Мандатът на председателя на Съвета официално е за 2,5 години и след това трябва да бъде подновен от лидерите на ЕС, а всеки председател на Съвета досега е имал два мандата.

Въпреки това ЕНП искаше да разпредели работата, за да може евентуално да излъчи представител на ЕНП за втората половина на мандата – за голям гняв на социалистите. Сега шестимата преговарящи са се споразумели, че “когато става въпрос за втория мандат на председателя на Европейския съвет, намерението е да се следва утвърдената практика”, заяви дипломат от ЕС.

Последното неписано правило е кой трябва да бъде съдия в процеса. На теория воденето на преговорите е в правомощията на Мишел. Когато лидерите на ЕС се срещнаха миналата седмица, беше очевидно, че той е оставен настрана. “Още от самото начало беше ясно, че лидерите ще вземат нещата в свои ръце, вместо да ги оставят на Мишел”, каза един от служителите на ЕС, пожелал анонимност.

Сега на Мишел просто е била представена готова сделка от шестимата водещи преговарящи, за която той е бил информиран от френския президент Еманюел Макрон (един от шестимата).

“Пространството за маневриране на Мишел беше много ограничено”, казва Ван Хеке. “Това е моментът, в който страните от ЕС искат да използват лостовете, които имат върху фон дер Лайен, за да си осигурят добри портфейли или да повлияят на политиката”, допълва той.

Встрани е и италианският премиер Джорджия Мелони, която се разгневи, че е била изключена от преговорите. Социалистите, и по-специално Шолц, не искаха да включат нейната група на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в преговорите, въпреки че ЕКР стана третата по големина група в Европейския парламент, изпреварвайки либералите.

Социалистите “много открито заявиха на своите избиратели, че няма да си сътрудничат” с десните партии, казва Годфри. “Много хора гласуват за тях на тази основа. Те не могат да се откажат от това.”

Въпреки че Мелони получи доклади за напредъка преди и след разговорите, тя все още може да протестира срещу задкулисните преговори, когато лидерите се срещнат в четвъртък.

Ако нещата отново се усложнят, Мишел винаги може да прибегне до средновековния метод за принуждаване на кардиналите да изберат нов папа – като им дава само хляб и вода.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар